Бронзова статуетка на Христос е разперила ръце на леглото в ателието на Георги Чапкънов. Тя ще бъде част от бъдеща експозиция, която Чапа стяга за началото 2013-а. На следващия 24 януари известният скулптор трябва да празнува 70 г. И е решил да събере в столичната галерия „Академия“ колкото може повече свои работи от различни периоди. Но едва ли сред тях ще бъдат малки пластики и големи скулптури, населили частни колекции и елитни музеи от Москва до Токио, от Германия и Швейцария до Индия. Чапкънов е получавал първия приз за скулптура у нас през 1977-а, 1979-а, 1986 г., отличия на имената на Роден и Хенри Мур в Япония, награда от триенале в Ню Делхи, Гран при в Париж... Правил е портрети на едни от най-значимите наши съвременници, автор е на медали и монети, съавтор е на българския герб.
- Неотдавна в юбилейната за Радой Ралин година се разрази съвсем „неюбилеен“ скандал. В крайна сметка ще монтират ли паметника, създаден от вас, до 24 май на площада в кв. „Изток“?
- Заради несъгласия на ректора и университетските власти, както знаете, няма да бъде монтиран на новото ларго до СУ. Така и не можах да разбера причината. Идеята беше там, на мястото, което вече е оформено красиво, да бъде създадена галерия на българи сатирици. Като се започне от Орлов мост с Райко Алексиев и се мине по-нататък с Алеко Константинов, Димитър Подвързвачов, Чудомир, та до Ралин. Явно, това няма да стане заради глупости, които сме свикнали да правим. Факт е, че съдбата на Радой е да бъде пред магазин, а не пред университет.
- Вие ли трябва да направите и другите портрети?
- Не, не.
- Какво бихте изрекли на откриването, ако ви дадат думата?
- Не искам думата. Моята работа беше да направя паметника. Надявам се да бъде монтиран до 24 май най-после.
- Фиксирана ли е датата?
- Не съвсем, защото до определеното място е имало дърво, което е отсечено и е надигнало плочите. Трябва да се извадят корените и да се изравни теренът...
- Какво би казал Радой, ако можеше да коментира?
- Сега се присмива отгоре. Някой се страхува и посмъртно от него. Той беше чепат човек и явно ще му го връщат тъпкано и след смъртта.
- Негова е репликата „демокрация без култура е нула“. Бихте ли я продължили, и по-точно - има ли кой да ви чуе?
- Едва ли. Беше казал още „Сит търбух за наука глух“. Негово е и мотото на Дома на хумора и сатирата в Габрово: „Светът е оцелял защото се е смял!“ Ето сега има „личен“ повод да се смее.
- А ние тук оцеляваме ли чрез смеха, или губим чувството си за хумор?
- Губим го. Ако видиш на улицата сега някой да се смее, значи е стопроцентово луд. Никакъв повод за смях не виждам. Спомням си, че срещнах Радой няколко месеца преди да си отиде. Не бях го виждал толкова оклюмал никога, а се познаваме отдавна. „Какво ти има?“, питам го. Той каза: „Чапе, не виждам за България никакъв шанс.“ Не ми се ще да коментирам защо този велик оптимист е стигнал до такъв печален извод!
- По какви стъпки трябва да мине един скулптор, за да получи благословия за изработка на паметник, ако не го потърсят специално за поръчка?
- Винаги е било трудно. Според мен т. нар. обществена поръчка е абсолютна глупост, когато става дума за изкуство. Не който даде най-ниска оферта да получи поръчката, а онзи, който заслужава и който ще свърши най-добре работата. Но при Радой това не важи, защото паметникът е направен с пари от дарения.
- Докъде стигна проектът за паметник на Елиас Канети в Русе?
- Готов е много отдавна - от есента на 2011-а, но не са събрани парите за него.
- Какъв искате да покажете нашия чужд нобелист?
- С кацнала на рамото му сова - птицата на мъдростта. И ние си имаме Нобелов лауреат, макар че е напуснал 7-годишен България.
- Тези дни около вашата Света София са вдигнати прегради за строежа на метрото и е закрита голяма част от пилона. Предвиждат ли почистване на статуята след това и изобщо кой има грижата за поддържането й?
- Направих статуята от три основни материала - бронз, мед и позлата. Медта, която би трябвало с времето да позеленее от патината, от мръсния въздух почерня.
- И не може да се почиства?
- Не, не бива.
- От вашата скулптурна галерия Фелини ли е най-интересният чужденец, който сте портретували?
- Той е един от най-интересните. Позирал ми е и шефът на есенния токийски салон Йоший - мъдрец и много готин човек. Бях много доволен, когато постави портрета си начело на биеналето в Токио. Правил съм портрет и на най-големия си японски колекционер, който има повече от 35 мои неща - Джинай Сан, приятели сме.
Като набъбна колекцията му с мои работи, ми вика: Защо не дойдеш тук да ги правиш? Какъв е смисълът да седиш в България, толкова надалеч, а после да се чудим как да ги пренасяме до Токио? Обаче аз не мога да живея там. Така се случи, че не съм ходил до Цариград или Белград, които са съвсем наблизо, а в Токио съм бил повече от дузина пъти. Стоя по месец, най-много два и не мога повече. Прекалено много японци има там...
- Къде се намира сега портретът на Фелини?
- Има два - единият е в Рим, другият е при мен.
- От срещата ви с режисьора на „Амаркорд“ какво помните най-дълго?
- Оказа се, че сме близки духом, нищо че е с една глава по-едър от мен. Допаднахме си. И стана така, че отпадна и нуждата от преводач. Защото Фелини знаеше френски толкова зле, колкото и аз, и се оправихме на чужд и за двама ни език. За България беше чувал покрай нашия бас Борис Христов, за когото казваше, че е велик певец. Приятел бе с много италиански скулптори, но на никого не е позирал. Само на мен. Оказах се богопомазан - точно аз да го портретувам. Контактът беше страхотен. Жалко че докторите го умориха. Те като видят някой голям човек, не се спират, докато не му видят сметката. Фелини беше доволен, като разбра, че далеч преди запознанството ни съм се вдъхновявал от негови филми за моите работи. Той е майстор на сюрреалистичните картини - на екрана ги показва както само той умее. И това ме е вдъхновявало. Забелязали ли сте, че във филмите си изобразява винаги по една голяма жена. Това показва отношението му към другия пол - разглежда го в най-величествена форма. И това ми допада.
- А защо нямате женски портрети - Света София не се брои. Говоря за реални личности.
- Имам няколко - жената на един френски посланик у нас, няколко момичета. Имам, имам и женски портрети...
- За да пожелаете да правите портрет, какви качества трябва да ви изкушат у една личност?
- Задължително да ми харесва. Да прилича само на себе си. Да е забележимо присъствието й в живота на хората. Не е нужно да е чак толкова изразителна, аз я правя такава. И общо взето отношението на художника към „модела“ личи в портрета. Без това отношение портретът е просто като учебно пособие. Би трябвало всеки студент да може да го направи.
- Повечето от приятелите ви, които сте правили от бронз, вече не са сред нас. Какво бихте им казали днес, ако можеха да ви чуят?
- Че скоро ще се присъединя към тях. Така че да изчакат малко - колкото е писано. Тогава отново ще си общуваме.
- Тъжно е, че вече почти не става дума за личности като Тончо Жечев. Младите все по-малко знаят за Христо Фотев, Йордан Радичков, Доньо Донев...
- Мога да продължа този тъжен списък - Ивайло Петров, Виктор Пасков, който си отиде млад... Напуснаха ни силни духом хора с абсолютно присъствие в живота на България. Огромна е липсата им. Те много трудно ще могат да бъдат заместени, поне засега не виждам от кого.
- До дни ще връчват вашата статуетка „Аскеер“ на театрали отличници. Някой от притежателите й благодарил ли ви е лично?
- Статуетката е хубава. И е достоен подарък за хубава работа от страна на актьорите и режисьорите. Помня как Коко Азарян ми е казвал, че за съжаление не може да я получи, защото е сред тези, които определят лауреатите й. А тя му се полагаше много отдавна, ако питат мен.
- Защо зарязахте малката пластика, за да правите най-вече паметници или големи скулптури?
- Навремето нямах ателие и това предопредели да се занимавам с малки форми - неща, които съм правил седнал на леглото, можел съм да ги държа в ръцете си. Това предопределяше големината им. По-късно вече имах ателие и се обърнах към по-големи работи. Но портрети съм правил винаги. А най-големите - паметниците, без поръчка не стават.
- По света пазарът на изкуството процъфтява въпреки кризата. Почти всяка седмица излизат съобщения за милионни цени на откупени от търгове творби. Стига ли ехото и до нас?
- До нас няма да стигне. Положението никога не е било така печално. Жалко е, че в оня режим, в който не искаме да живеем, имаше установени правила, които даваха шанс на артистите. Предвиждаха се за всяка обществена сграда, която се строеше, по 10% от стойността й за украса. И гилдията имаше възможност да работи - пана, керамики, мозайки, стенописи, скулптура и т.н. Художникът можеше да преживява някак по-достойно. Сега почти всички бедстват.
- Кога за последно са купували ваша работа за български музей?
- Много отдавна, преди демокрацията - минали са повече от 23 г. След това нито една галерия не е откупила нищо от никого...
- Наближава 24 май, какво бихте пожелали на колегите?
- Да имат шанса да се промени статуквото, което сега е много лошо, недостойно за хората на духа. Да погледнем с упование и радост напред.
- Кой е последният ви герой?
- Правя за Свищов бюст на бившия министър на просвещението Иван Шишманов, който заедно с Алеко Константинов е един от патроните на града. Там е роден, пряк потомък е на Иван Шишман. Ангажираха ме от общината. Правил съм за тях един паметник на дарителите - две разтворени длани, големи към 2 метра, а около тях гълъби в естествена големина. Даже привличат и живите птици там...