17800 | 21 юли 2013 | 08:48
 |
|
|
Васил СОТИРОВ
|
Със съседа Развигор садим дръвчета в междублоковото пространство - уплътняваме си уикенда с общественополезен труд. Не сме наказани, а и не го правим срещу заплащане като на някои протести. Даже аз си тананикам „не всичко е пари, приятелю“.
- Природата се задъхва - пъшка Развигор, па се подпира на лопатата си, за да си вземе сулука, - трябва с нещо да ѝ помогнем. Друго си е повечко зеленина, комшу.
- Прав си - казвам. - Глобална криза. Светът го е закъсал.
- Закъсали са го едни - сумти съседът, - други хич, ами напротив.
- Какво имаш предвид? - проявявам любопитство.
- Четох - размахва поучително пръст, - че милиардерите в матушка Русия са повече от стотина. Представяш ли си, а? Как си ти, другарю кадровик?
- Бреййй - кокоря се. - Че лошо ли е пък?
- А какво му е доброто? - поглежда ме навъсено той. - Кога успяха да станат милиардери? Как успяха? А?
- Е, има начини - опитвам се да му опонирам.
- Кажи да чуя! - вторачва се в мен съседът.
- Чел съм навремето - казвам, защото навремето наистина много четях, - че някакъв намерил на улицата една ябълка, забърсал я, след което я продал. С получените пари купил две ябълки, позабърсал ги и също ги продал. С парите пък купил четири ябълки. И така нататък...
- Ти чуваш ли се какво говориш? - забива лопата в земята Развигор и забърсва потта от челото си. - Имаш ли си представа, комшу, колко ябълки трябва да се забършат, за да станеш милиардер? А?
- Мдааа... - почесвам се.
- Нали ги гледам какви младоци са. Аз точките си за пенсия не мога да събера, те милиарди събрали - клати глава той. - Ябълки ли? Друго са забърсали те, друго.
- Какво? - зяпвам.
- Държавата, комшу, държавата!
- Добре, де - не се предавам. - Има и друг начин.
- Какъв?
- Ами например вуйчо ти е милиардер. И внезапно, така да се каже, в един лош за него, но хубав за тебе момент той умира. Да, моментът е лош за него, но хубав за тебе, понеже ти си му единственият наследник. И ей те милиардер!
Съседът Развигор ме гледа така, сякаш ми се чуди на акъла.
- Аз, комшу, на тия всичките руски милиардери - подхилва се компетентно - го знам вуйчото, дето умря. Знам го кой е.
- Кой е? - питам.
- Съветският съюз!
- Мдааа...-– отново се почесвам.
-А няма ли да попиташ - хваща се за лопатата Развигор и копае с настървение - нашите как забогатяха? Как станаха и те олигарси, а?
По улицата трополи каруца.
- Обаче пък какви хубави дръвчета садим - опитвам се да сменя темата. - Цяла гора ще бъде след време...
Конят така чатка с копита по асфалта, че на няколко паркирани автомобила алармите им се включват със страшна сила.
- Създаваме условия, комшу - задъхва се Развигор и поглежда през рамо след каруцата. - Но ако всичко не иде за огрев, поне след време нашите внуци ще могат да хванат гората! Вместо да играят хора по протестите...
Плюя си на ръцете и също копая с настървение. Само дето се чудя коя песен да си затананикам, като спрат алармите.
в. Преса, печатно издание, брой 196 (547) от 21 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
