47983 | 22 юли 2013 | 14:31

Фасове, Мърши, Мислители

Никога досега не е имало такива идиоти във властта.
Навремето се смеехме на един соцпремиер, на когото все сушата или кишата (многото дъждове) му бяха виновни за слабата реколта. А накрая стана ясно, че точно Гришата (Филипов) си е истинската пречка. Но и той, който отгоре на всичко говореше българския така, сякаш играе руски казачок, се оказа по-приемлив от мнозина властници, политици или обикновени номенклатурни марионетки на Прехода. И сто пъти да повторим фразата на Нейчо Неев: „Егати ти държавата, на която аз съм вицепремиер!“, пак ще е малко. Но не го правим, дори избягваме да си я спомняме, защото трябва да се самозаплюем - в толкова срамни времена сме живели от четвърт век насам. Не искаме да си припомняме тези позорни думи, сякаш това ще ги направи по-прилични или приемливи. А

Преходът направо е изгорял от суша - или удавен от киша

понякога е поразен едновременно и от двете бедствия - как го постигат това нашите идиоти, направо не е за вярване.
На всеки новопроизведен номенклатурчик вече задължително трябва да му дадат да подпише един лист, отгоре на който да се мъдрят думите на Нейчо; това трябва да е клетвеният лист на новия властник - а отдолу той трябва да декларира, че се задължава да не споменава думата „мисъл“, освен ако комисия от тримата най-влиятелни български психиатри не докаже, че може наистина да мисли. Навремето толкова бях подразнен от някои телевизионни водещи, които непрекъснато казваха: „Аз мисля…“, че предложих да се приеме Закон срещу мисленето на подобни гъби. Сега, когато уж щели да променят конституцията, в нея изрично трябва да се спомене, че на депутатите и на всякакви други управленци изрично се забранява да споменават, че могат да мислят. И бездруго повечето от тях са хора, чиито глави са лишени дори от една-едничка проста човешка мисъл; техните вълнения, амбиции и страсти са свързани не с ума, нито със сърцето, което в случая работи като една проста помпа, а единствено с портфейла им: той е тяхното сърце и техният ум. Нека да е така - но при условие, че не ни се представят като някакви „мислители“.

От десетина дни всички са се втренчили в тефтерчето на един тип, който се е опитал да надмине всякакви рекорди на чиновническо послушание и гламавост.

И той е от денонощната фабрика за бройлери

откъдето се пръкват героите на Прехода - Случайниците. И въобще нямаше да му обърна внимание, ако не беше казал пред медиите, че тефтерчето му съхранявало „негови мисли“. Мисли! Какво ли означава „мисъл“ за този човек? Ето това би трябвало да се изясни. Тогава ще ни станат ясни значителна част от нагласите и мотивациите на Случайниците, от тяхната безпомощност и безполезност.
Примерно, ако подобен човек срещне в някой коридор Искра Фидосова, това „мисъл“ ли е?
А може ли тя (И.Ф.) да се превърне в „мисъл“, без да си я срещнал?

Една от драмите на Случайника извън останалите е, че той трябва да „мисли“ като някой друг. Ако за нормалния човек това изглежда като нетърпимо изтезание, за Случайника то е благодат. И не са нужни специални усилия, за да се отгледа такава нагласа в номенклатурата на Прехода. Значителна част от нейните представители са кухи лейки и се гордеят с това; можеш да сипваш каквото си щеш в тях, и те винаги ще ти бъдат благодарни; няма по-нещастен човек от онзи от тях, на когото не му вливаш дневната доза „мисли“.

Обаче новата номенклатура все остава извън вниманието на изследователите - сякаш се смята, че това мрачно съсловие изчезна с отмирането на соца. Но то си съществува - само дето е по-безумно, по-лигаво и неизтребимо - като ония чудовища от поредицата „Видове“, след срещата с които дори само на екрана и Кадафи ти изглежда сладка саварина.

Ако все сме недоволни от властниците на Прехода, представяме ли си изобщо каква номенклатура са отгледали и отхранили те? Ако стандартният днешен властник или партиен лидер с качествата си олицетворява нещо, което е близо до нулата, какво представляват тогава неговите отрочета? Колко нули? Хора от отходната част на обществото здраво са обсебили подстъпите към властовите върхове, това е факт. Те са удобни за лидерите, изглеждат им безопасни - е да, от някои от тях се разнася вонята на мърша, но и това не изглежда като сериозна пречка за опекуните им. Един натрапчив до безочие герой от тази порода дори го наричат Мършата - но това не бе пречка да се навре току под крачолите на своя Властелин, а сега вече с удоволствие ги опикава -

новият Робеспиер на Мършите

Големите Играчи, обсебени изцяло от Голямата Власт, не обръщат особено внимание на Отходниците, нерядко даже не ги и познават, когато те заемат позициите си. А когато ги опознаят, вече е късно. Те смятат, че лесно могат да се справят с тях, обаче невинаги им стига времето за това. Има и нещо друго, отличително за нашето номенклатурно тресавище: Мършите първи се сещат, че могат да се спасят - за сметка на Властниците, те си създават навреме защитни механизми за своето оцеляване. Например всички смятат Мислителя с тефтерчето за формен идиот, дори не намират за нужно да го казват, толкова е очевидно това. Но възможно е и друго, макар и малко вероятно: той да е списвал усърдно в тефтерчето си своите „мисли“ като една застраховка срещу бъдещи удари. Старателно съхраняваните доказателства за блюдолизническото му поведение за него са като стикер от ВИС-2. Те при всяко положение биха били по-интересни за медийните любопитковци - а и така стана, - отколкото собственото му нищожество и низост.

А и вижте им само прякорите на тия герои: Фаса - Емил Димитров, Мършата - Мирослав Найденов, а сега пък и Мислителя - някакъв си Златанов. Вижте само колко показателни са те - поне първите два. И тези хора идват в „голямата игра“, вече удостоени с тези прякори, те са техните ордени, техните отличителни знаци. Сега първите двама са активни борци срещу „режима“ на Бойко, макар усърдно да са работили единствено за собствена сметка; всички са ревностни защитници на закона - но сега; техният Господ е прокуратурата, те се фукляват наляво и надясно като нейни „защитени“ свидетели. Защитени от какво - от собствените си далавери ли?

Имаше един много показателен момент в телевизионното интервю, което тия дни даде заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Питаха го за Миро Мършата и Сарафов изрази доловимо пренебрежение, ако не и презрение към интереса на водещия: искаше да внуши медиите да не се занимават с измислени конструкции за „защитени свидетели“, а да се вгледат по-настойчиво в престъпленията, извършени от същите тия храбреци. И така наистина ще бъде по-справедливо. Иначе някой главанак си записва някаква „мисъл“ за Фидосова и понеже тя пък е доста по-масивна от обичайното, надеждата му е самият той да се скрие зад нея и да бъде забравен. Така се случва обикновено с тукашните Мърши.

По-горе стана дума за горкия Нейчо, чиято честност е причина да разполагаме с ценно свидетелство за сбъркания ген на Прехода. Фаса и Мършата са нови персонажи, но подобни на тях винаги е имало - достатъчно е да си спомним за Мистър 10%. Разбира се, някои среди правят всичко възможно това да бъде забравено - понеже ония 10 процента подсещат за собствените им 100% недалновидност и дори крадливост. Даже започнаха да правят паметници на изначално номинални типове, само защото те са се влачили по „десния“ тротоар на безкрайния път на Прехода. Утре някой може да реши да вдигне и паметник на Мършата - тия хора имат предостатъчно пари за това. А от всички тия одиозни фигури единствено Нейчо заслужава да бъде запомнен - заради неговата инфантилна, но непритворна откровеност.

Да си припомним, че десетилетия наред Гюро Михайлов в колективното съзнание бе образец на гламавщина - той бе сочен с присмех като българския будала: изгорял, обаче не напуснал войнишкия си пост. Какъв кретен, нали, в масовото съзнание, което иначе приема безучастно подвизите на разни Мърши. Накрая обаче -  след години на гавра - направиха паметник на Гюро, понеже осъзнаха, че има и нещо друго зад упорството на този „будала“. Нейчо пък ни остави ключа директно към ДНК-то на Прехода.

…
Докато се забавляваха с поредните излияния на Мършите, беше отбелязана 176-ата годишнина от рождението на Левски. На неговото свято тефтерче - за цялото време на съществуването му - не е била отделена и една хилядна от вниманието, което бе отправено тия дни към тефтерчето на Мислителя. Само този факт е достатъчен, за да проумеем за сетен път що за племе сме. Натискаме се да се промъкваме сред криволиците на поредния идиот - а светите думи на Апостола ни плашат до смърт.

Наскоро на книжовния пазар се появи забележителното изследване на Иван Гранитски „Внимателно бързайте. Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“ Някой да ви е казал нещо за тази книга?
И дали вече не ви е по-удобно да си останете в джунглата на Мършите?