22195 | 7 авг. 2012 | 14:11

Поглед към живота на колоритния мениджър, който днес навършва 80 години

„Играта е по-съвършена от живота“, „Не преставай да се усмихваш“ и „Просто го направи“ - това са трите житейски максими на Христо Друмев (роден на 7 август 1932 г.). Човек, чийто живот по собствените му признания е минал като на кино. Приятелите пък добавят, че 80-те му години - които никак не му личат, са низ от приключения.

Юрист по образование, а в трудовата му биография са записани доста професии - адвокат, импресарио, дипломат, разузнавач, преводач, бриджор и... 23 години генерален директор на НДК. Животът му е наситен с интересни срещи. Запазената му марка е неизменната усмивка и галантността. Истински джентълмен. Но той представя себе си като „българофил до мозъка на костите“. За „Преса“ Христо Друмев се съгласи да разкаже малко известни факти от биографията си.
- - - - - -
„На 5 юни 2005 г. реката отнесе целия южен бряг и аз - Христо Друмев, реших да сторя добро дело за това място - възстанових брега с много скали като тази от Балша. Покрих го с тонове пръст и посадих тази смесена гора да радва хората и природата. Май 2008 г.“

Това пише на скален къс, поставен срещу входа на къщата му в Банкя, в горичка до брега на реката. В двора на елегантния му дом са засадени всякакви дървета и храсти, по вековните борове се стрелкат катерички, а неканени гости неведнъж са му били соколи и орли. Любопитствам кой е най-големият му късмет в живота. Отговорът е лаконичен: „Жена ми.“ (С Емилия Друмева - конституционен съдия, са заедно вече 40 г.) „И прекрасните ми две дъщери и внуци“, добавя той.

Син на комунист богаташ

Родът му е от Стара Загора. Всички мъже в него се казват Христо или Димитър - не прави изключение и той, кръстен е на баща си. Майка му Кина пък е богато момиче от Русе, владееща немски и английски език.

Баща му е един от куриерите, натоварен със задачата по обявяването на Септемврийското въстание през 1923 г. Централният комитет на комунистическата партия му дава 200 000 лева, за да обикаля и да съобщава кога ще бъде въстанието. В София Христо Друмев-старши идва 15-годишен и започва работа във фирмата на брата на известния комунист Христо Кабакчиев - Тодор, който е представител на „Адлер“ - германската фирма за пишещи машини. Когато от германски концерн „Вандерер Верке“ търсят представител за машините „Континентал“, той предлага баща му. Следват години, в които бизнесът върви, а магазините на семейството са в центъра на София, от двете страни на царския дворец.

След 9 септември 1944 г. обаче от Друмеви са им отнети всички имоти и магазини. Следва друга беда - синът Христо получава печата „негоден“ за кандидатстване в университета. Успява да учи благодарение намесата на бившия юрисконсулт на семейната фирма д-р Минчо Нейчев, в този момент министър. След години пак Нейчев урежда Христо на работа във външно министерство - нали младият юрист владее три езика: английски, немски и френски.

Но за Христо не са свършили трудните дни. С Външно той се сбогува след доноси - някой се сетил, че е син на богаташ от царско време.

Търси работа, все удря на камък и решение намира в покера. Спечеленото на карти му е достатъчно, за да внася в семейния бюджет всеки месец по 60 лева. Това продължава две години, а баща му, който по това време е болен от рак, така и не разбира, че това са пари от комар.

В тайните служби обаче забелязват високия засмян картоиграч и... оценяват качествата му. После го подлагат на няколко теста - така Друмев става разузнавач.

Първата му по-дълга задгранична командировка е в Ирак, където остава 5 г. като юрисконсулт и преводач на „Техноекспортстрой“.

Бридж по време на преврат в Багдад

Един от най-добрите му приятели в Багдад е индийският посланик Сен Гупта, с когото печелят няколко бридж турнира. Една сутрин той пристига в жилището му с новина: тази нощ ще има преврат, ще бъде обявено военно положение и няма да може да се излиза няколко дни. Прави му предложение да намерят още четирима и така шестимата да играят 3-4 дни бридж в неговата резиденция на брега на р. Тигър.

„Двама ще спят, а четирима ще играят и така няма да спираме. Видя ми се много интересно, а освен това веднага започнах да си мечтая за неколкостотин долара, които бих могъл да спечеля, и приех поканата“, разказва Друмев. Е, успява да разбере и кои ще са извършителите на преврата. (После в българските служби са смаяни - как така стотици съветски разузнавачи в страната не са подушили нищо за разлика на един от неколцината нашенци).

Действително три дни не спират да играят бридж. И очакваната печалба е налице, факт е и превратът (бел. ред. - от 1968 г.). Както е предвидено, на власт идват Хасан ал Бакр и прочулият се по-късно Саддам Хюсеин.

Е, после за българския разузнавач следва и награда - 200 лева и едно медалче.

С Джери Марков правят удар за 2000 лв.

Хобито на Друмев е бриджът - игра за джентълмени. Той е двукратен световен шампион. Интереса към играта носи от 16-годишен, „заразен“ от герои на романите на любимия му Съмърсет Моъм. Първият му учител в играта е интелектуалецът Цветан Стоянов, с когото се запознават в турнир по тенис на маса. Съдбата му дава възможност да се сприятели със 74-годишния княз Николай Лобанов-Ростовски - блестящ бриджор, който тъкмо е излязъл от лагера в Белене през 1950 г.

На летището в София Друмев посреща световноизвестния музикант Мишел Льогран, който пристига с частния си самолет.

Легенди се носят за партиите, които разиграва заедно с Георги (Джери) Марков - писателя, убит през 1978 г. в Лондон. Марков дори го използва като прототип в  творбата си „Портрет на моя двойник“ (1966). Там той е просто „Този отдясно“ - човекът от карето за покер.
 

Ето и един техен удар от май 1966 г. Противник им  е Хиената - зад този прякор стои Тошко Тодоров, служител в тогавашния Комитет за наука и технически прогрес и  съдия по волейбол. Готвят се цели две седмици, докато си пият бирата в Чешкия клуб. Сценарият и техниката са от Друмев, а Марков изиграва артистично своята роля, получава от Христо необходимите две карти, за да състави силната фигура кент флош. Печалбата им е около 2000 лв. - колосална за онова време сума.

Кралят на калая в помощ за олимпиадата

Приятелството на Христо Друмев със световния крал на калая боливиеца Хайме Ортиз-Патиньо - президент на световната бридж федерация, изиграва интересна роля по време на кандидатурата на София през 1984-та за домакин на Зимните олимпийски игри след 8 г. Тогава Друмев е шеф на българския дом „Витгенщайн“ във Виена, а министърът на културата Георги Йорданов му нарежда по телефона от София: „Качвай се на мерцедеса и идвай в Лозана да помагаш.“ Тогава се взема решението кой да е домакин на зимната олимпиада през 1992 г.

Българинът обаче минава през Женева, където за среща го чака Патиньо. Милиардерът го приема в имението си до Женевското езеро и Христо му разказва целта на посещението си в Лозана и хвали пред домакина си възможностите на страната ни.

Тогава Патиньо смайва Друмев, уговаряйки му среща с Марк Ходлер - шеф на международната федерация по ски.

Срещата на Друмев с Ходлер е уговорена за след няколко часа. В разговора българинът разбира, че пред страната ни има изненадващи пречки.

„Офертата на София е невероятна, но имате непримирими противници - всички страни от социалистическия блок начело със Съветския съюз“, му казва директно и без увъртане швейцарецът. Разкрива му и друго препятствие - готвена сделка между Испания и Франция летните игри да са в Барселона, а на зимните домакин да са петлите.

„Гарантирам ви, че ще стигнете много напред“, му казва все пак Ходлер и не бърка - на финалната права излизат два града - София и френският Албервил.