11855 | 23 юли 2013 | 11:06

Една ислямистка въстаническа групировка изглежда взе връх над всички останали.

До миналия месец лидерът на "Ахрар аш Шам" ("Свободните мъже на Сирия"), голяма салафистка бунтовническа групировка, се представяше под псевдоним. На 8 юни Хасан Абуд разкри истинското си име в интервю за катарския сателитен телевизионен канал "Ал Джазира". Дни по-късно той се присъедини към салафистко празненство в Кайро. Бавно, но сигурно, неговата групировка, която включва около 10-20 хиляди бойци и ръководи Сирийския ислямски фронт, коалиция от бунтовнически групировки със сходни идеи, стана най-могъщата формация, бореща се срещу президента Башар Асад.

Успехът на "Ахрар аш Шам" се дължи отчасти на дисциплината и уменията на нейните бойци, качества, които позволяват на сирийските ислямистки бунтовници да се наложат над светските си събратя, сред които няма единство. От края на 2011 г., когато групата за първи път се появи в северозападната провинция Идлиб, тя оказва значимо влияние на бойното поле. Това беше една от първите групировки, която използва самоделни взривни устройства и атакува военни бази на режима, за да се снабди с оръжия. Скоро и други групировки поискаха да се присъединят към нея. Към януари тази година "Ахрар аш Шам" имаше 83 подразделения из цялата страна, включително в столицата Дамаск и във втория по големина сирийски град Алепо. През март тя поведе нападението срещу североизточния град Ракка, най-големият от селищата, които се намират под контрола на бунтовниците в момента.

В политическо отношение "Ахрар аш Шам" действа умно. Тя смята войната в Сирия за битка между сунити и шиити и иска ръководена от сунити ислямска държава, но подчертава, че визира само Сирия, а не се стреми към глобален джихад. Тя запазва сирийското си ръководство и така се предпазва от подозренията, насочени срещу други групировки, които са ръководени от чужди бойци или включват мнозина такива. "Ахрар аш Шам" не извършва самоубийствени атентати, а предпочита да използва задействани дистанционно коли бомби. Тя изпълнява и инфраструктурни проекти, като ремонтира пътища и осигурява храна, за разлика от други групировки, чието грабителско поведение отблъсква местните жители.

Освен това, като остава независима от други групировки - тя отказва, например, да влезе под шапката на предпочитания от Запада командир, ръководителят на Свободната сирийска армия Салим Идрис - тя избягва да бъде окачествена от Запада като терористична групировка, както се случи с "Джебхат ан Нусра" ("Фронта на победата"), свързана с Ал Каида. Някои виждат ръката на Катар зад продължаващия й успех. "Ахрар аш Шам" и нейният фронт очевидно се позиционират като ислямистка алтернатива на дезорганизираните умерени бунтовници", казва Чарлз Листър от лондонския Център за изследване на тероризма и екстремизма Ай Ейч Ес Джейн. Политическият клон на организацията също се разширява. Предишния месец организацията майка - Сирийският ислямски фронт, създаде отдел по външните работи. Те са активни в Туитър. Има сведения, че други ислямистки групировки, като "Сакур аш Шам", водеща в съперничещия Сирийски ислямски фронт за освобождение, може скоро да се присъединят към "Ахрар ал Шам". 

Досега най-влиятелна от екстремистките ислямистки групировки беше "Джебхат ан Нусра", която може би има около 7 хиляди бойци. Но неотдавна тя се заплете в борбата за власт с "Ал Каида в Ирак", ръководена от Абу Бакр ал Багдади. След като лидерите на "Джебхат ан Нусра", начело с Абу Мухамад ал Голани, отказаха да се подчинят на неговото ръководство, групата се разцепи: едно по-крайно крило се сля с иракските събратя, създавайки "Ислямска държава Ирак и аш Шам". Неотдавна те се сблъскаха с други сирийски групировки, нещо, което "Ахрар аш Шам" засега избягва. Докато влиянието на "Джебхат ан Нусра" отслабва, "Ахрар аш Шам" стана по-силна.