17765 | 24 юли 2013 | 08:19

Усещането, което се създава в българското общество, че нещата в съдебната система се решават задкулисно и са предварително уговорени, твър

- Кое за вас е най-възмутителното в разпространените разговори от СРС между Камен Ситнилски, Румен Боев, Иван Ванчев и Емил Христов, г-н Тодоров?

- Усещането, което се създава в българското общество, че нещата в съдебната система се решават задкулисно и са предварително уговорени. Това уронва престижа на съдебната власт и е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Не можем да останем безучастни.

- Какви точно нарушения на Етичния кодекс на магистрата от страна на Ситнилски и на останалите събеседници открихте?

- Най-общо мога да кажа, че освен че е уронен престижът на съдебната власт, са нарушени принципите за независимост и за благоприличие и почтеност на магистратите, залегнали в Етичния кодекс. Разбира се, детайлите подлежат на уточнения. Точната квалификация на нарушенията ще бъде посочена за всеки поотделно в предложенията за образуване на дисциплинарни производства. Уверявам ви, че нямаме намерение да претупаме нещата, предложенията трябва да са достатъчно аргументирани.

- Как ще избегнете капана на СРС? Законът не позволява те да се ползват като аргумент в дисциплинарните производства.

Този проблем беше разискван в етичната комисия. Стигна се до извода, че ангажимент на вносителите ще бъде да предоставят на дисциплинарния състав такива доказателства, които достатъчно убедително да обосноват дисциплинарната отговорност на лицата, срещу които са образувани производствата.

Излезлите в медиите записи от СРС уронват престижа на съдебната власт

- В крайна сметка манипулиран ли е бил изборът на Ситнилски и Боев във ВСС от квотата на прокурорите и как точно е станало това?

- Има достатъчно данни, които навеждат на такъв извод по отношение на г-н Ситнилски и именно поради тази причина ще бъдат внесени предложения за образуване на дисциплинарни производства. Дисциплинарните състави ще преценят доказателствата и ще предложат на ВСС решения, които трябва да дадат отговор на поставените от вас въпроси. Нито е редно, нито аз искам да се ангажирам по какъвто и да е начин с прогноза за изхода на тези производства.

- Направи впечатление, че докато за Ситнилски ще предложите уволнение, Боев е излязъл чист от вашата проверка. Защо е тази разлика?

- Никога не съм казвал, че Камен Ситнилски ще бъде уволнен. Казал съм, че най-малко петима от членовете на ВСС ще внесат предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу него.

- И че единственото възможно наказание за член на ВСС е уволнение.

- Да, това е така. Що се отнася до изводите за отговорността на Ситнилски и на Боев, трябва да се прави разлика между представянето на концепцията на някой от кандидатите и личните симпатии на колегите към него, от една страна, и натиска от страна на административни ръководители към делегати в полза на определена кандидатура.

- Тоест като заместник главен прокурор Ситнилски е натискал делегатите ли?

- Казах достатъчно по този въпрос.

- Дадохте да се разбере, че за вас най-добрият изход е Камен Ситнилски сам да даде оставка от ВСС. Той обаче е категоричен, че няма да го направи. Как ще работите заедно, докато приключи дисциплинарното дело срещу него?

- Положението е много деликатно. Близо десет месеца съм работил много добре и с Камен Ситнилски, и с Румен Боев. Техните качества като юристи и като администратори са безспорни. Надявам се г-н Ситнилски да не приема като лично отношение от моя страна решението на етичната комисия, което беше оповестено от мен. Искам да отбележа, че етичната комисия процедира по абсолютно същия начин и по казуса „Кокинов“. Тогава за мен ситуацията също беше много деликатна и направо неприятна, защото със самия Кокинов винаги съм бил в добри колегиални отношения. Той ми беше последният административен ръководител, преди да бъда избран за член на ВСС.

Нямам лично отношение към Камен Ситнилски, уважавам го като професионалист

- Вие станахте член на съдебния съвет от квотата на парламента, а точно върху този избор традиционно тежат съмнения за задкулисни договорки. Прозрачен и честен ли беше вотът на депутатите за ВСС, г-н Тодоров? 

- Моето лично впечатление е, че вотът беше прозрачен и честен. В полза на това говорят големите разминавания между предварителните прогнози на някои наблюдатели и резултатите от избора. В никакъв случай не може да се говори за предизвестен вот, при който избраните са били предварително известни и за пред обществото е разиграван някакъв театър.

Имам преки впечатления и от избора за член на ВСС от квотата на следствието. Наистина в кулоарите се говореше, че единият кандидат се ползва с по-голямо доверие от страна на ръководството на НСлС (става дума за Койчо Трухчев, опонент на избрания Румен Георгиев - б.р.). Но решаващо при гласуването беше представянето на кандидатите, при което Румен Георгиев беше по-убедителен и спечели при съотношение на гласовете около 2:1 в негова полза. Нямам преки впечатления от избора на членове на ВСС от съдийската квота, но по мое мнение резултатите обективно отразяват настроенията и предпочитанията на делегатите. Никой от избраните не е административен ръководител и само един от тях е от Върховен съд.

- В писмо до ВСС Съюзът на съдиите поиска ясен отговор как ще убедите магистратите, че няма задкулисие в кадруването. Мнозинството в съвета остро реагира на това искане, някои даже се обидиха. Не е ли важно за вас ВСС наистина да е убедителен в решенията си, г-н Тодоров?

Не само важно, а задължително е ВСС да бъде убедителен в решенията си. На последното си заседание съветът обсъди писмото на ССБ. Според мен в него са поставени много резонни въпроси, но трябва да се отбележи, че ВСС е дал конкретен отговор поне на два от тях с бързата си и навременна реакция по скандалите със записите от Банкя и със СРС около избора на членове от прокурорската квота.

Друг резонен въпрос е за оценка на състоянието на органите на съдебна власт, за които предстои избор на административни ръководители. Имаше сериозна дискусия по този въпрос. Общо взето няма спор, че такава оценка, или картина на състоянието, трябва да има, за да могат членовете на ВСС да са запознати както с добрите практики, така и с проблемите в даден съд или прокуратура и съответно да изберат административен ръководител, който да успее да доразвие добрите практики и същевременно да реши проблемите. Спорът в съвета е как да се събира информация, за да може да се направи обективна оценка на състоянието на дадения орган. Но аз съм оптимист и мисля, че ВСС ще вземе най-правилното решение в тази насока.

Съюзът на съдиите поставя и проблема за усещането за задкулисно търгуване и предизвестени резултати при изборите за административни ръководители. Мисля, че  с действията си ВСС убедително доказва, че тази критика е несъстоятелна. Не са един или два случаите, в които предварително сочени от медиите за фаворити не печелят доверието на членовете на съвета и това е най-вече резултат от преценка на концепциите на кандидатите и тяхното представяне.

(в. Преса, печатно издание, брой 199 (550) от 24 юли 2013)