23603 | 28 юли 2013 | 10:45

Всичко си хапвам – „Макдоналдс“, пържоли, манджи. Много обичам да ходя в българското KFC, най-вкусно ми е.

Креми по улиците на Ню Йорк.

Креми, кое беше последното ти голямо ревю?

Традиционните дни на висшата мода в Париж преди три седмици. Тогава представих „Шанел“, Валентино, Джанбатиста Вали и още двама френски дизайнери.

Любимка си на дизайнера на ''Шанел'' Карл Лагерфелд, фотографиран е как те снима лично в свой тоалет. Каква е историята?

Той трябва да каже дали съм му любимка, но снимах за 'Шанел'' в Сингапур, бях лице на тази колекция. Трябваше да се снимам с всеки тоалет поотделно. От тези снимки се прави нещо като скица и се раздава на гостите на шоуто. Засега съм ангажирана с всички шоута на Лагерфелд. Аз съм моделът, който рекламира колекцията му.

Какво си говорихте при първата среща?

Когато се запознахме, Лагерфелд ме попита откъде съм. Казах му, а той: „А, от България? Никого не познавам оттам.“ Каза, че е доволен от мен, че снимките са станали много хубави.

Твоят поглед върху колекциите на най-големите?

Харесват ми дрехите на Валентино, които вече изработват други дизайнери. Много женствени, класически, изпипани, хубави. И Кавали ми харесва, той винаги включва много цветове, щампи. Без да е претрупано и кичозно, е много ефектно. Харесвам колекциите на Долче и Габана, участвах в тяхното шоу, но не съм имала личен контакт, защото всичко стана много бързо и трябваше да ходя на следващото ревю. Когато имаш много участия едно след друго, нямаш време да седнеш и да си говориш с някого. Винаги бързаш за кастинги, за проби на дрехите, да ги направят по твои мерки. Ели Сааб набляга предимно на рокли. Той е от Мароко и е много готин като човек. Като ме види, винаги казва: „О, здрасти, Креми.“ Всички дизайнери се държат много добре с мен, винаги ме поздравяват със „Здравей, как си?“. Приятно е да се работи с тях.

С кого ти беше най-интересно да контактуваш в чисто човешки план?

С Карл Лагерфелд може би, защото винаги съм си мислила, че е студен и недостъпен. Не ми е хрумвало, че е толкова забавен. Шегува се, енергичен е, на всички ще каже по нещо. Това ме изненада.

Казват, че те подготвят за световен топмодел и ти доста уверено вървиш към това.

Защо не? Но трябва години наред да се снимаш за най-големите марки и за най-известните списания.

Как малката Кремена се качи на най-високите подиуми?

От деветгодишна живеех в Барселона с майка ми и сестра ми Бистра, която играеше професионален тенис. Баща ми беше в България, понеже работата му беше тук. Наша семейна приятелка – Ирина Папазова, собственик на агенция „Интермоделс“, настояваше пред нашите: „Дайте да снимаме Креми.“ И когато бях на 13 или 14, реших да ме снимат, нищо не ми костваше. Направихме пробни снимки и тя ги прати в агенция в Барселона, защото тогава там живеех. От Барселона ме харесаха и ме предложиха на „Форд моделс“ в Ню Йорк и после всичко се разви светкавично.

 В Ню Йорк ли живееш сега?

Да, но пътувам постоянно за ревюта и снимки в целия свят. Живея в апартамент в Манхатън с моя колежка, но от другия месец ще живея сама. Ще си търся апартамент, а това е много сложно в Ню Йорк. Жилищата в Манхатън са много скъпи. Но смених агенцията си, сега работя за Supreme („Сюприйм“), защото „Форд моделс“ уволниха шефовете и всички добри момичета напуснаха.

Т ова ли беше мечтата ти като малка? Играеше ли си на манекенка?

О, да, даже много пъти съм падала по стълбите с обувките на майка ми на токчета и постоянно бях със синини по коленете и дори на челото. Обличах се в нейни дрехи, носех нейни чанти, но никога не съм мислила, че ще стана модел. Просто си играех. Като малка исках да стана артистка. Бях на 13 години, когато пробвах, но се отказах.

Ревю на „Макс Мара“, есен-зима 2013-1014.

Защо?

Бях в Торонто. Отидох там лятото, защото вуйчо ми Кирил Мумджиев живее в Канада, там е известен фризьор със собствен салон. Записах се за един месец на курсове по актьорско майсторство, но не ми хареса и се отказах. Не ме грабна, не ми беше забавно.

Казват, че и подиумът е като наркотик както сцената.

Не мога да кажа, още съм в началото. Ревютата са само два месеца в годината – февруари и септември, а тези за висша мода са два пъти в годината за по 4-5 дена. Но засега като че ли повече се забавлявам по време на снимки, повторенията не са ми досадни.

Дъщеря си на „златното момиче“ Юлия Мумджиева – европейска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика. Какви качества наследи от нея?

Дисциплина. Майка ми винаги е изисквала много от мен и от сестра ми. Не ни се е карала, но е настоявала всичко, което правим, да е „най-най-“. И със сестра ми беше взискателна, докато тренираше тенис, но тя спря, защото получи травма на корема и сега учи в Маями.

Тази прецизност сигурно ти помага сега, в условията на зверска конкуренция. Има ли паника, че ще спрат да те търсят?

Паника – не, може би страх понякога. Но да се надявам, че това няма да стане. Разчитам на себе си и на моята агенция.

Имаш ли приятели, гадже?

Приятелки - да, но гадже - не. Много пътувам и няма как да имам сериозна връзка в момента. Пък и съм малка, и претенциозна.

Какъв мъж би покорил сърцето ти?

Много е важно да е мъж не само на думи. Характерът е важен. Защото много момчета се перчат, че са мъже, но като ти потрябват – „ама не мога“. Руснаците много ми харесват.

Ти си само на 17, толкова много момичета се записват в агенции с надеждата да достигнат там, където си ти. Как успя?

Не знам, може би характерът ми е такъв. Сериозна съм, организирана, винаги ходя на работа 5-10 минути по-рано. Много е важно да си приветлив, с приятни обноски, да поздравяваш всички, да питаш „Как сте?“. И трябва да продължа да работя както досега и да се постарая личните проблеми или славата да не ме променят.

Чувала ли си коментари, че си прекалено слаба?

Не, тежа 50-51 кг при ръст 178 см. Ако съм прекалено слаба, едва ли ще вървя за Шанел, Долче и Габана или Луи Вюитон. Чела съм доста коментари в българската преса под статии за мен, че съм анорексичка, че се друсам, че не ям… А това не е истина, всичко си хапвам – „Макдоналдс“, пържоли, манджи. Тя и майка ми е слаба, сестра ми също. Баща ми също е бил слаб, сега вече не е. Генът ни е такъв.

С тия пържоли разбиваш всички митове за гладуващите модели.

Нямам никакви ограничения. Всеки, който ме познава, знае колко си хапвам. Никога не ми се е налагало да свалям килограми, да пазя диети. Ако ми се наложи някога, ще ми е много трудно.

Как родителите ти възприеха идеята да са занимаваш с моделство?

Нормално. Те винаги са ме подкрепяли. Е, вярно, баща ми много искаше да уча право, но казах, че не ми харесва, и той не настоя.

А какво би искала да работиш, когато слезеш от модния подиум?

Другата година през януари ще кандидатствам в частен университет в бизнес специалност. Много харесвам мениджмънт, може да си направя частна фирма. Ако не ми провърви в модата, знам три езика – английски, френски и испански, учила съм в добро училище в Барселона.

Често ли ти се случва да представяш дрехи, които не харесваш?

Да. Но не е нужно аз да ги харесвам. Гледам на дрехите като професионалист, който трябва да ги покаже по най-добрия начин и да ги харесат хората. Те са и изкуство.

Ти самата какво предпочиташ да носиш?

Харесвам италианската мода – Роберто Кавали, Фенди, Долче и Габана, Гучи, които предлагат по-младежка визия. За Валентино съм още малка, той прави по-женствени модели. И френските марки ми харесват, „Шанел“ например, „Диор“, но те също са повече за жени, а не за момичета. Всички обичат марковите дрехи,

Бекстейдж снимки, Креми е в светлосин панталон.

но не е задължително дънките ми да са на Долче и Габана, може да са и от „Зара“ – популярна и евтина марка. Във всекидневието ходя в дънки, кецове и блуза, така ми е най-удобно.

Ти вече печелиш сериозно, как организираш финансите си?

Повече гледам да дам за мама и сестра ми. Аз самата най-много харча за обувки, бих дала 2-3 хиляди евро за един чифт. Най обичам кецовете на Гучи. Обувки на токчета не нося много, но обичам да си купувам.

Какво най-много обичаш да правиш, като си дойдеш в София?

Да си хапна хубави домашни манджи, сготвени от мама и от баба. Много обичам да ходя в българското KFC, най-вкусно ми е.

Без да броим София, кой е твоят град, в който би искала да живееш?

Не знам, още съм много малка да преценя. Засега Ню Йорк ми харесва. Не съм мислила да остана за постоянно в София. В месеца винаги пътувам за един-два дена. Ню Йорк ми харесва, защото е динамичен. Обичам да живея и да работя с бързи, динамични хора, които знаят какво искат и какво трябва да направят. Бих искала българите да не са толкова злобни, да са по-позитивни. От всичко ще намерят нещо криво. Пишат ужасни коментари под статиите за мен – че съм спала с дизайнери, за да се издигна. Първо, повечето дизайнери са гейове. Но дори и да не са, как може да пишат такива неща, без да знаят?!

Ще кажат, че ти е лесно да си позитивна, като нямаш проблеми със сметките.

Да, но преди това съм изминала труден път!

Представата е, че манекенките спят до обяд.

Да-да! Преди две седмици снимах за списание „Вог“-Русия. Станах в 4.30 през нощта, снимах докъм 15 часа, обаче не в студио, а навън. В Ню Йорк беше най-топлата седмица за годината, 34 градуса жега, а аз не бях по бански, а с кожи и зимни дрехи! Защото лятото снимаме зимните колекции, а зимата – летните. Снимките бяха на улицата, и то от тези, при които те хващат в движение и трябваше не знам колко пъти да се връщам, да тичам и да вървя на токчета. По едно време едва не припаднах от това слънце и тези тежки дрехи, вода течеше от мен… Но тия неща не ги разказвам, защото не обичам да се оплаквам.

(в. Преса, печатно издание, брой 203 (554) от 28 юли 2013)