Спасителна актуализация ще има. Това вече е ясно. Неясното е кой се нуждае от спасение - държавата или управляващите. Мненията са полярни, както и оценките за състоянието на икономиката. Според едната школа (подкрепяща правителствената позиция) бизнесът едва крепи носа над водата, държавата не му плаща, постъпленията в хазната са малко. Бюджетните сметки трябва да се прекроят, за да отразяват реалното положение. Бюджетът на Дянков е правен през розови очила, резултатът е добър само като теоретично упражнение на студентите от специалност „Финанси“.
Според другата школа (която непримиримо критикува икономическите решения на властта) актуализацията е не само ненужна, но и опасна. Премиерът Орешарски ще пръсне 1 милиард лева (това е стойността на новия външен дълг, който държавата ще поеме), за да си осигури платената любов на народа. „Развързването“ на дефицита е лоша практика, един път случи ли се, ще има и втори, и трети... така се завърта дълговата спирала, от която излизането е трудно, направо болезнено. Още повече, аргументират се правителствените критици, в момента хазната е в добро здраве, вече излиза на плюс, нещо, което рядко се случваше в последните години.
И двете школи цитират цифри, интерпретират статистически данни, аргументират се с икономически анализи. Но
говоренето е емоционално
дори страстно. Да не забравяме обаче, че в същността си бюджетът е поредица от числа, записани в две графи. Над едната стои знакът плюс, а над другата - минус.
За цифрите е добре да се говори без емоции. Емоционалните решения в икономиката водят до грешки, чиито последици ни удрят по джоба.
Какво е реалното състояние на хазната? Актуалните данни на Министерството на финансите показват, че в края на май в бюджета е имало малък излишък - 45,5 милиона лева.
Приходите са за 11,802 милиарда лева. Срещу тях стоят 11,291 милиарда разходи. Във фискалния резерв има 5,825 млрд. лв. От тази сума обаче автоматично трябва да зачеркнем 800 милиона лева. Това са парите, които правителството трябва да върне в началото на август на българските банки. Те финансираха властта в началото на годината, когато Дянков беше изправен до стената от фермерския гняв. Оказа се, че ковчежникът бави европейските субсидии за земеделците. Затова в пожарен порядък беше емитиран заем. След това Брюксел възстанови сумата, така че това задължение ще се занули, а в депозитната сметка на кабинета ще останат около 5 милиарда лева. Това е над минималното ниво на резерва, което според закона за бюджета е 4,5 млрд. Тоест хазната не прелива от изобилие, но пък държавните финанси са стабилни.
По същото време през миналата година отново имаше излишък - 67,4 млн. лева. Приходите бяха 11,010 милиарда, а разходите - 10,511 млрд. лева. Във фискалния резерв имаше 5,1 млрд. лева. Излиза, че финансовото здраве на хазната е почти същото, както преди година. Тогава актуализация нямаше. Железен аргумент в подкрепа на тезата за пълната безсмисленост на бюджетната ревизия. Съвсем различна беше ситуацията през 2010 г., когато Дянков се принуди да поиска от парламента нов сметкоплан на държавата. Притискаше го дефицит от 1,360 милиарда лева. Кой беше виновен, че затънахме дълбоко в блатото на кризата - обективни фактори или ГЕРБ-ерската управленска мисъл, е друг въпрос.
Всеки бюджет е прогноза
Няма как да бъде иначе. Понякога (у нас доста често) прогнозата се отклонява значително от реалността. Съзнателно или несъзнателно. Да се чуди човек въз основа на какви данни е въртял сметки Дянков, когато е записал, че икономическият ръст през тази година ще е 1,9 на сто от БВП. Според родната статистика през първото тримесечие икономиката е нараснала с 0,4 на сто - тоест влачи се по корем.
А именно правилното планирането на икономическия ръст е ключово. То издава майсторлъка на финансовия министър, а не броя на научните му трудове, които са цитирани в международни издания. Защото и приходи, и разходи се изчисляват като процент от БВП. Ако приемем, че брутният продукт ще е с почти 2 на сто по-голям от миналогодишния, значи и постъпленията, както и харчовете на хазната, биха могли да се увеличат пак с толкова.
Но уви. Сметките май излизат криви. Това едва ли само по себе си е достатъчно, за да оправдае актуализацията на бюджета. Решения могат и се правят в крачка. У нас дори е наложена практика по преценка на финансовия министър да се преливат пари, да се щипне оттук и да се додаде на друго място. Накрая бюджетът така се променя, че депутатите, които са го гласували, изобщо не могат да си го познаят.
Но има и друго. За никого не е тайна каква цена плащахме за прословутата фискална стабилност и ниските дефицити на Дянков. Плащахме за арогантното му самочувствие, с което размахваше пръст на европейските лидери - онези, които не могат за овладеят кризата и са затънали в дългове. Не се плащаше обаче на бизнеса. Без свежи пари той се задъхваше, не можеше да дава заплати. Безработицата нарасна, хората стиснаха спестяванията си и отказаха да харчат. Потреблението замря, българските фирми получиха
допълнителен шамар
Зациклихме в омагьосания кръг на нулевите икономически ръстове. Населението обедня драматично. Примерът с февруарските бунтове вече е изтъркан, но железен аргумент в подкрепа на тази теза.
Според изследване на синдикатите 3,7 милиона души живеят с месечен доход до 310 лева, колкото е минималната заплата. А им трябват за достоен живот без лукс 566 лева.
„Социалният пакет“ на Орешарски едва ли ще реши драмата с бедността. Пък и управляващите не залагат на това в защитните си пледоарии за актуализацията. Подчертават друго - да се плати на бизнеса, за да има свежи пари, да върти обороти, да вдига доходи. Половин милиард трябва за финансиране на бюджетния дефицит, още половин ще е прословутият буфер за догодина. Защото не е вярно, че Дянков не поемаше дългове. Правеше го непрекъснато, с малки, ритмични емисии на вътрешния пазар. Падежи за 500 милиона лева изтичат до края на февруари 2014 г. А това са
най-слабите месеци за бюджетните приходи
Като дръпнеш чертата - ето къде отива прословутият милиард, който ще търсим навън. Обаче съмненията остават. Защо ще го търсим навън? Банките и пенсионните ни фондове имат пари. Не вярват ли родните банкери на правителството? Точно в деня, в който беше обявена актуализацията, на един провален търг за държавни ценни книжа лихвата премина психологическата граница от 4 на сто. Може да се тълкува като своеобразен вот на недоверие. Ако и финансовата общност протестира срещу кабинета, тогава вече сме го закъсали. А иначе правителството можеше да рефинансира кротко и спокойно изтичащите падежи с нови облигации вътре в страната.
Догодина ще има нов бюджет, както и нов емисионен календар. Още повече - държавата минава за първокласен длъжник пред родните финансови институции. В чужбина положението може и да не е същото. Поне на теория чуждите пазари са по-скептични. Но нещата не бива да се предрешават. Емитирането на дълг е чувствителна материя. Остава да видим каква ще е лихвата, за да си отговорим - вредна, безполезна или необходима е ревизията. Числата ще дадат най-точния отговор.
(в. Преса, печатно издание, брой 204 (555) от 29 юли 2013)