41771 | 29 юли 2013 | 14:15

Депутатът Страхил Ангелов за два часа четири пъти влиза и излиза пред всички камери, полицаи и протестиращи, без никой да разбере. Изведе че

Г-жо Нинова, защо близо седмица отказвахте да говорите за случилото се в нощта на блокадата на Народното събрание?
- Защото мисля, че трябва да говорят професионалистите, които разбират от управление на кризи. Те да анализират събитията, да търсят грешките и да направят така, че в бъдеще това да не се повтаря.

Кое промени мнението ви и решихте да дадете това интервю, за което ви моля още от сряда?
- Чух хора, които не бяха нито вътре, нито извън Народното събрание в онази нощ. Това обаче не им пречи да правят съчинения по картинка. Съгласих се заради достойнството на тези, които бяха вътре, и авторитета на институцията, която всеки от нас представлява. Ще кажа фактите такива, каквито ги видях, без да ги анализирам. Изводите ще си направите вие и вашите читатели.

Вие колко време прекарахте в сградата?
- От началото до края - от 16 часа, до 5 часа сутринта.

Няколко момента са спорни. Кой взе решението за излизането на автобуса? Вярно ли е , че е станало по настояване на депутатите?
- По мое впечатление - не. В някои коментари депутатите бяха представени като лигльовци, които са плакали да си ходят, защото са гладни и им се спи. Категорично отричам тази  версия. Никой не прояви капризи. Даже обратно. Когато получихме информация, че първите 40 човека трябва да тръгнат, колегите не искаха да го правят.

Защо не искаха?
- Защото не искаха да предизвикваме протестиращите. Комисиите свършиха в 20 часа. Първата организиция от полицията беше направена в 21,15 часа. Не мисля, че тези 45 минути са били фатални.

А каква е причината комисиите да се провеждат от 17 часа, след като всички знаете, че протестите започват към 18,30 часа и вие няма да сте свършили заседанието? Не провокирахте ли сами всичко, което се случи?
Ако имахме предварителна информация, че се подготвя нещо, едва ли щяхме да свикваме трите комисии по това време и на това място. Първото решение за дебатите по бюджета бе те да се проведат в Партийния дом в 134 зала. Тъй като имаше много заявени участия, си дадохме сметка, че тази зала не може да побере 110 човека, и в последния момент преместихме заседанието в парламента.

Мислите ли, че е изтекла информация към протестиращите?
- Допускам, че е имало такъв теч.

Протестиращите през цялото време имаха информация какво се случва в парламента. Попитахте ли вътрешния министър дали е направена проверка кой отвътре е предавал?
- Да. Министърът на вътрешните работи потвърди пред парламентарта група, че отвътре е предавана информация какво обсъждаме и какви решения вземаме.

Говори се, че МВР не случайно е избрало времето за излизане на автобуса - точно в 22 часа, когато започват новинарските емисии по телевизиите, и че самото МРВ е търсило провокация. Приемате ли тази теза?
- Не, защото първото нареждане за тръгване дойде в 21,15 часа. Забавихме се, защото колегите се колебаеха дали да го правим. Докато говорехме и се убеждавахме, стана 10 часът. Тук МВР няма никаква вина.

А защо според вас МВР избра такъв автобус - като за сватбари? Защо автобусът мина през най-голямото множество? Това не беше ли грешка?
- Нямам представа защо. По мое мнение беше грешка.

А вярно ли е, че вие сте отказали да се качите. Защо? Проявихте разум или се уплашихте в последния момент?
- Нито едното, нито другото. Нито съм толкова умна, нито съм толкова страхлива. Бях упълномощена да помогна отвътре по организацията за извеждането на всички от сградата и да изляза последна. Съгласих се и останах да изпълня този ангажимент.

От кого бяхте упълномощена?
- От когото трябва.

Вътрешният министър сподели, че в МВР била получена информация, че през нощта ще бъде атакуван парламентът както през 1997 г., и това наложило спешната евакуация. Вътре знаехте ли за тази опасност и как я коментирахте помежду си?
- Аз знаех. Колегите, експертите, журналистите, мисля, че не. Не съм я коментирала с никого, за да не настъпи паника. Обадих се само на сина си и съпруга си да не се притесняват. Казах им, че ще остана вътре.

Журналистите също изразиха недоволство, че докато депутатите спали в парламентарните стаи, тях сте ги изолирали в кафенето?
- Нищо подобно. Опитахме се да създадем елементарна организация. Токът в кулоарите беше изключен. Навсякъде беше тъмно. Хора се щураха по всички коридори. Помолихме депутатите да стоят в стаите на експертите, социалните партньори, администрацията да се съберат на едно място. Те бяха около 70 човека. Най-голямото помещение е кафенето. Направихме го с цел, ако се наложи спешно да се тръгва, всички да са готови, а да не се търсим в тъмницата поединично.

Истина ли е, че депутатите от ГЕРБ отказали да се качат в един автобус с колегите си от БСП?
- Не вярвам, че това решение е тяхно. Не вярвам, че колкото и да сме различни, ще правят политика и от този критичен момент. Те не действаха по своя воля. Когато в 21,15 ч. дойде първият сигнал да подготвим 40 човека за излизане с автобуса, най-напред отидох в стаята на ГЕРБ. Не искахме да остава и грам съмнение, че депутатите от БСП и ДПС ще се измъкнат и ще изоставят колегите си. Помолих ги да кажат колко и кои от тях ще тръгнат. Предложих им първо да излязат жените. Те ми се видяха много изплашени. Съгласиха се и техни хора дойдоха на мястото за тръгване. Някой им се обади по телефоните и колегите смениха коренно позицията си. Оттеглиха се и казаха, че няма да излизат изобщо.

Кой им се обади?
- Не знам. Мога само да се досещам. Но ви обещах да дам само фактите .Така че, което не знам със сигурност, не го казвам.

Г-н Борисов каза, че Михаил Миков бил в Сърбия по време на блокадата, даже бил в кръчма и се информирал от интернет какво става. От Сърбия пуснал и депеша парламентът да не работи на следващия ден. Истина ли е това?
- Това е лъжа. Миков беше в България. Заедно със Сергей Станишев и Атанас Мерджанов бяха на „Позитано“. Чувахме се на всеки половин час. Последно им се обадих в 5 часа сутринта, когато тръгнах и аз и им казах, че всички са изведени.

Има ли нещо, което остана скрито за камерите онази нощ?
- Поне няколко неща. Но те са работа на анализаторите. Аз няма да ги коментирам. Ще ви разкажа нещо любопитно и човешко. И то е за нашия колега Страхил Ангелов. До онази нощ не откривах никакви особени качества в това момче, но в кризисния момент той прояви екипен дух и завидно хладнокръвие. Той не беше в парламента. Чул по новините какво става и дойде. Влезе незабелязано, за да помага. За два часа той четири пъти влиза и излиза през всички камери, полицаи и протестиращи, без никой да разбере. Изведе четири жени от групата. Остана с нас до последно.

Какви са ви изводите и поуките от онази нощ?
- Имаше от всичко - провокация отвън, грешки отвътре, прояви на характер и прояви на слабост, достойнство у полицаи, които рискуваха себе си, за да гарантират безопасността, други... За мен най-важният извод е, че стана очевидно, че омразата и противопоставянето у едно общество го дърпат назад.
В трудни моменти големите национални водачи си личат по това, дали умеят да поставят на първо място интересите на държавата, а след това груповите и личните си. Сега е момент, в който ще проличи дали нашите водачи ще заслужат епитета "големи".