30553 | 31 юли 2013 | 15:22

Плевнелиев не успя да бъде президент на нацията

Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски стигнаха 40-ия си ден така, както можеше да се очаква - с ескалация на напрежението и сцени на насилие в центъра на българската столица.

Никоя европейска институция няма да приеме за демократично действие сблъсъци между протестиращи и полиция точно пред парламента, докато депутатите са вътре. Неслучайно представителят на германската фондация „Конрад Аденауер“ в София апелира към властите да пазят Народното събрание. Парламентът не може да бъде оставен на произвола на улични действия в нито една демократична държава, защото той олицетворява самата демокрация.
Екстремните призиви в социалните мрежи са обратнопропорционални на развитието на самия протест. Докато той постепенно стихва, в интернет озлоблението срещу държавата и партиите расте.

Досега протестиращите бяха катализатор за изявата на политики  - за решения и действия на парламента, правителството и президента. Сега вече всички във властта са наясно докъде да спрат, какви са наказанията за евентуалните им грешки. Повече няма нужда да се пилее гражданска енергия за отстраняване на правителството „веднага“ или за демонизиране на парламента и представените в него партии.

„Професионални“ демонстранти

Какви са призивите? „Оставка на всички и завинаги!“, ограждане на домовете на депутатите и тормоз над семействата им,  нападение над парламента. С такава „тактика“ протестът се дискредитира. Той не е вече движение на „богатите, умните и красивите“; той си е сменил характера.
Прикритите водачи са платени, те вече стават професионални протестиращи. Те ще бъдат същите и през септември. Както  стана ясно, в София е бил известен сръбски предприемач, учител  на професионални протестиращи. Той сам се хвали, че е успял да обучи много кадри за улични протести в Грузия, Украйна, Турция и други нестабилни държави.

Добре платени PR специалисти подготвят пърформанси и театър - това е добрата страна в протестите. Хората имат нужда от културно общуване извън социалните мрежи. Има и специалисти, които мерят мащаба на социалния конфликт и съветват как да се реши той - с „кръгла маса“, с „граждански омбудсман“, с „алтернативни“ институции. Все мерки, които за съжаление нямат нищо общо с конституцията на България.

Ако тръгнем да сменяме конституцията, трябва да я сменим с Велико народно събрание, а не с „кръгла маса“, защото не сме сбор от туземни племена, чиито вождове не могат да се разберат, та се налага „белите господари“ да им устройват „кръгли маси“, за да не се избият. България отдавна - от 135 години - има парламент. „Кръгла маса“ правихме, за да подготвим нормални избори през 1990 г., след като от еднопартийно управление минахме към плуралистично. Тогава се смени политическата система.

Неразбираеми искания

Остава много трудно за разбиране основното искане на протестиращите - да се смени политическата система. Нашата демократична република не може и не бива да се сменя. С Велико народно събрание може да се дадат повече правомощия на президента, но него пак ще го предлагат партиите. Политическата система е съставена от нас гражданите, организациите, партиите и държавните институции. Ние няма как да се сменим. Други граждани няма откъде да си внесем, други партии - трудно, институции - още по-малко. Тези са институциите на нашата демокрация.

Напоследък се чува, че който е партиец, едва ли не вече не е гражданин и не е от гражданското общество. Напротив, стремежът на всеки гражданин е да има човешкото право да се сдружава свободно в партии и така да участва във властта, като я избира.
Гражданските организации са само пътят към партиите, те нямат амбиции да управляват и не могат, защото не са избрани от гражданите. Останалото не е европейска или англосаксонска, а някаква непозната  политическа система.

Парламентът е истинската „кръгла маса“

По конституция народът е суверен, той е изградил институциите на своята държава чрез партии и представители в парламента. Тези представители, дори ако са от „недемократична“ партия, са длъжни да съжителстват с останалите и имат равна с тях отговорност. Парламентът е мястото, където се съгласуват интересите на гражданите; не е „маса“, каквато и да е нейната форма. Онези, които не разбират това, клонят да ни върнат в предмодерното време.
Избирателната система може да се смени чрез закон. Но дори това не е толкова лесно и не става с един протест без изход и без организация. Протестиращите дори не предлагат изборен закон. Дискусията по закона бе заглушена от виковете „О-став-ка!“. Протестът се отказва да бъде положително ефективен и поне да роди промени в изборното законодателство.

Ако някой не е в управлението и иска да участва в него, ще трябва да стегне политически проект за нови избори. Този проект ще трябва да е убедителен, за да не стане като във Варна на кметските избори. Варна показа, че безидейността се наказва.
Вакуумът на идеи отблъсква хората и те не гласуват или гласуват за това, което познават. Неслучайно социолозите днес непрекъснато говорят за повторение на изборния резултат, ако  изборите са наесен, но вече с малко предимство за БСП пред ГЕРБ. Други готови проекти на практика няма.

Озлобление сменя патоса

Протестите срещу правителството постепенно губят почва и се стопяват по много причини. На първо място е парадоксът, че протестиращите нямат проект, защото техните организатори не им позволяват да се организират. Оттук идва и лутането на младите хора, подмяната на моралния им патос с озлобление. А техните организатори съвсем нямат интерес от нова партия на протеста. Те самите изразяват открито олигархични интереси на кръгове около ГЕРБ и настоящия президент, които могат да са реалните печеливши от протестите.

Голяма отговорност за появата на неконституционни призиви в протестите носи президентът Плевнелиев. Той не успя да бъде президент на нацията и остана президент на кръга „Капитал“. Дори си го призна с гордост пред чужди медии. Като зае страна в политическия спор, президентът лиши народа от естественото място на преговори - при държавния глава. Това е  конституционно нарушение и част от блокажа на институциите.
Важен фактор за загубата на доверие в протестите на много хора е също разграничението на сегашния протест от този през февруари. Летният протест не постави никакви социални искания, дори не забеляза, че в страната има бедни хора, не спомена нито веднъж за самозапалилите се или за загиналите в мина „Ораново“. Това народът вижда и помни. Така протестът остава затворен в себе си и в собствените си емоции.

От морален протестът започва да става професионален, не граждански. Неговите водачи са велосипедисти, тъпанджии, манекени. Покрай тях са възмутените граждани, които викат „оставка“ и не искат да видят, че огромната маса граждани не иска избори веднага, иска промяна в изборното законодателство, иска борба с монополите и правосъдие за всички. Като нямат предложения, протестиращите губят инициатива в политическия процес.

Институциите са под контрол

Институциите имат шанс за стабилизация на държавата с активно законодателство и работа на правителството по антимонополните закони, по контрол на приватизираната собственост, по работата с обществените поръчки и т.н.

Завоеванието на протестите е, че сега институциите работят под контрол, гражданите са будни и чувствителни. Синдикатите са на път да се проявят в енергетиката, защото там условията на труд са занемарени от години. Държавните предприятия не са инвестирали в ремонт на техниката, още по-зле са частните. Ако това продължи, работниците ще излязат на протест и той няма да е като в центъра на София.

Т.нар. контрапротест в защита на правителството е излишен. Събирането на подписи може да е актуално, но правителството се нуждае от много по-сериозна комуникация с гражданите. То все още не намира път към българската нация като цяло. А това ще го постави в изолация, както са в изолация и опонентите му.

Повечето медии като част от играта не се интересуват от стабилността на страната, те се нуждаят от новини с адреналин. Много от тях покрай протестите губят доверие като тенденция. Доверието отива към затворени в себе си контакти в социалните мрежи.
Моралните проблеми в правовата държава не са извън закона, те също се решават в рамките на закона. Все още никоя държава в Европа не се нарича морална, тя се нарича правова държава и тя защитава гражданите си на базата на законността.