24122 | 21 май 2012 | 17:23

Излъганият човек и конекрадците от Кеворк КЕВОРКЯН

Миналия петък, докато се мотах равнодушно из телевизионните канали, попаднах и на парламентарния контрол. В залата вече нямаше почти никой, та побързах и аз да избягам. Но докато изключа приемника, изведнъж долових една странна реплика: „ Ела, сърничке моя, ела!“

Бре, рекох, какво става, какъв е този изблик на любов към клетия избирател. Бързо включих отново телевизора и попаднах на Павел Шопов, който водеше заседанието - огледах го внимателно, но не ми се видя да е голям любител на сърничките. И тогава разбрах, че всъщност репликата е дошла от сериала „Комшии“ на съседния канал.

Бях сериозно разочарован. Във въображението си вече бях видял как репликата я изрича един Станишев, тя би била много подходяща за него след българските цигании в Сливен. Малко романтика сред дивите партийни страсти никога не е излишна, малко словесна зоб за наивните сърнички все още може да свърши някаква работа. Особено след водевила на двамата сливенски соцпървенци (познат ви от публикацията в „Преса”),

които се държат като конекрадци

Представям си какво униние е настъпило в двете цигански махали на Сливен, когато там са разбрали, че са задминати отдавна в изкуството на пазарлъка.

Нашите социалисти са социалисти, докато не стане въпрос за пари - и те са, с извинение, като Хичкок, който беше казал следното в разговорите си с Трюфо: „Аз съм демократ, но когато се отнася до парите ми, ставам републиканец. Не съм лицемер.“

Мнозина от нашите политически герои също не са лицемери - те, примерно, са социалисти, когато трябва да се глезят пред сърничките, обаче щом стане дума за пари, се превръщат в нещо друго, каквото и да е. И, поначало, вече е излишно да се питаме кои са химните, които водят нашите политици напред, кои са девизите, с които лягат и стават, какви са, доколкото изобщо ги имат, мечтите им за сърничките, които вероятно по-скоро им изглеждат като говеда.

Сливенската цигания не е интересна с нищо друго, освен като повод отново да се сетим за Излъгания човек. Обикновеният българин вече от две десетилетия пребивава в различните измерения и разновидности на политическата лъжа. Неговата наивност изглежда вече плашеща, за да не използвам по-силна дума - макар че е

изкушаван и обладаван с нелепости

някои от които направо абсурдни.

Как и с цената на какво оцелява тогава този човек?

И дали философията на конекрадците не е станала пример за него - в тягостната среда, която обитава?

Респект или погнуса пораждат в него примери като сливенския пазарлък?
Нямам отговор на тези въпроси, а и Излъганият човек не ни го подсказва.

Вероятно той изглежда удобен за партийните търгаши. Възможно е обаче и другото - на него също да са му удобни подобни партии. И в двата случая нищо добро няма да произлезе от политиката, която се практикува у нас.

Вижте сега как се отнася Излъганият човек например към парламентарния контрол, предаван по телевизията. Залата е празна, понеже депутатите отдавна са наясно, че Той не ги гледа. Но когато в края на 1989-а и през 1990 година правехме новата телевизия - напълно свободна, дръзка и дори новаторска, нашите предавания и особено тия от парламента бяха един мощен политически афродизиак за българското население. Стълкновенията там бяха невероятно притегателни тогава, те събудиха народа, направиха го и по-невъзпитан, ала това сложи край на послушанието му. Телевизията беше великият инструмент на Промяната - а сега, в по-голямата част от предаванията си, е като мизерен хоспис, в който някакви хора мрънкат нещо - и точно заради това ясно се чуват единствено диалози като този в Сливен.

Е, Миков се бил накарал в парламента на „Преса“, на Бойко и на всичко останало - вместо да се накара на своя председател, който витае в облаците - „Ела, Оланд, ела сърничке моя“. Тези хора се тревожат единствено от това дали сливенският думбазлък ще има някакво значение за конгреса на партията им и за избора на председател. Изобщо не ги интересува

как влияе той върху Излъгания човек

Предавам, както винаги, този текст още в съботния ден заради някакви полиграфически изисквания. Затова изобщо не знам какво ще произлезе от конгреса на социалистите, а и поначало изобщо не ме интересуват неговите резултати. Но ако той не вземе ясно отношение към сливенската афера, това ще бъде още една пробойна в и без друго изтънялото доверие към политиката. Подобно равнодушие ще бъде могъщ стимул за увеличаването на общия скептицизъм, който и без това е взел немислими мащаби.

В случая има и нещо друго. Част от българската политическа класа в момента се опитва да продаде свой представител на европейската общност. Това не е клоунадата на Соломон Паси, който се самопредложи за генерален секретар на НАТО. Станишев някак си успя реално да излезе на европейската сцена - друг въпрос е с цената на какво. И ще бъде много жалко, ако в обичайния си стил загърби сливенската афера. Тя вече е едно политическо ДДС върху неговата лична история и той трябва да плати по някакъв начин този данък.

Навремето Живков добута до сияйни върхове народния скептицизъм към личността му - масовото отношение към него бе незлобливо, но все пак отчетливо скептично. Ала само 7-8 години след Преврата същият този скептицизъм се трансформира в почти безусловна реабилитация на Живков.

Преходът добре угои тази реабилитация

Бързите темпове, с които се случи това, са дълбоко смущаващи. И една от причините е, че новите политически лидери, повечето от които са си чисти самозванци, усърдно подхранваха мита за Живков заради собствената си безличност и некадърност.
Това е най-тревожната черта на нашия Преход, тя за дълго ще хвърля тежка сянка върху бъдещето. Некадърните лидери направиха така, че отново да процъфти народният скептицизъм, което си е направо позорно. Народът не можа да открие и припознае достатъчно личности, които да не работят за българската фабрика за измами. Преди време някой рече патетично, без да назове онзи, когото цитираше, че „трябвало да се затвори фабриката за илюзии“ - а всъщност ставаше дума за най-обикновена бандитска работилница за измами, неособено хитроумни при това.

А пък личните превръщения на някои лидери са просто необясними - сякаш някакъв патологичен разсъдък властва над нашата политика. И заради това текущата оценка за техните усилия никога няма да бъде справедлива. Мнозина се дерат срещу Първанов, но той придвижи влизането ни в НАТО. А пък Симеон, който се е мотал из някакво американско военно училище, през януари 1999 година беше ясен противник на това - каза го във „Всяка неделя“: НАТО щяло да бъде много скъпо удоволствие и заради това - ненужно. Той пък мери всичко в политиката така,

сякаш се намира в някоя бакалница

Измаменият човек привидно не отчита тия неща, обаче те все пак формират някаква сянка в съзнанието му, те са и горивото на неговия скептицизъм. Преходът като цяло е океан от диви несъответствия - ако се вгледате в практиката на тъй наречените лидери, ще се сблъсквате на всяка крачка с противоречия, които са по-скоро измамничества, нищо повече. Погледнете, ако не ви е гнус, вдясно и ще намерите изобилни примери за това и до днес. А са и неграмотни хора - може би с едно-две изключения, и едното е президентът Желев. Останалите са нищо и половина, дълбоко несмислени самодейци, които извикват в паметта ни шаячните политкомисари от първите години след Девети септември 1944 година. Продава кафе - и става шеф на СДС!

Стефан Попов написа преди доста години великолепното есе „Третото поколение“ - ако можеше сега да ни погледне отнякъде, щеше да си каже, че у нас не три, а тринайсет поколения няма да са достатъчни, за да се родят истински, а и морално грамотни лидери, хора, при които опитът и образоваността са се слели естествено.

Очевидно е, че търговците от Сливен са нещо типично за днешната политика. Но тя вече изглежда не може и да роди нещо друго, нещо по-различно. Да не би да не разтягат подобни локуми и хора от най-близкото обкръжение на Станишев? Ами мърлявите хартиени демократи? Вижте ги само как са се вкопчили в постовете си, сякаш от това зависи съдбата на света. Всички до един са такива.

Веднъж описах в „Приказки за телевизията“ на Т. Тошевия „Труд“ колко старателно Асен Гагаузов - той също е споменат във въпросния сливенски пазарлък - изстискваше една пъпка от носа си пред телевизионните камери в парламента, сякаш те въобще не съществуваха, сякаш нищо друго не съществуваше на този свят освен проклетата досадна пъпка. С подобна досада и отегчение се отнасят подобни хора и към Измамения човек - като към досаден мърльо, с когото могат да си позволят всичко.

Но дали и той вече не се е превърнал в добър ученик на вулгарните политически търгаши? Вероятността за това никак не е малка, така ми се струва. Защо иначе окончателно не им обръща гръб?