Столицата се изправи на нокти, след като стана ясно, че новото правителство е дало заповед на полицията да вземе ''всички необходими мерки'', за да прекрати седящият протест, организиран от поддръжници на сваления президент Мохамед Морси. Властите предупредиха демонстрантите, че действията им са ''опасни'' и ''представляват заплаха за националната сигурност''. Сблъсъците между тези протестиращи и онези, които не искат Морси да се връща на поста си, продължават вече месец. Те започнаха на 3 юли, когато армията извърши преврат. Поддръжниците на Морси обаче заявиха, че ще няма да се приберат по домовете си, докато той не бъде възстановен като държавен глава. Министърът на вътрешните работи Мохамед Ибрахим обясни в събота, че седящият протест ще бъде ''разчистен''. Не обясни обаче как и кога.
''Искам да разкажа в каква ситуация живея, без да обсъждам политиката - тя е проблем между правителството и протестиращите'', заяви Ноха Юсри, на 30 г. Тя живее в Насър в жилищен блок, около който седят протестиращите. ''Страдам от действията им'', обясни тя. Юсри работи в сферата на онлайн маркетинга. Допълва, че автобусите на градския транспорт вече не стигат до квартала. Така тези, които живеят в него и нямат кола, са като затворници в домовете си. ''Освен това участниците в протеста живеят там, където сме и ние - ядат, спят, ходят до тоалетна, къпят се в градината, в гаражите, в сградата ни.'' Трудно е да се преброят демонстрантите. Те са десетки хиляди и ''къмпингуват'' във всяко кътче наоколо. Районът изглежда като нещо средно между бежански лагер и изоставена площадка след концерт. Мирисът на боклук прониква навсякъде, купчини отпадъци се събират по входове и палатки.
Юсри се е присъединила към страница във Фейсбук, в която хора от квартала й се оплакват от условията на живот по време на протеста. Той е организиран от ''Мюсюлманско братство'', партията на Морси, и нейни членове проверяват личните документи на всеки, който иска да премине през палатковите лагери. Освен това задават въпроси на хората, претърсват ги и пребъркват чантите им. ''Правят контролно-пропускателни пунктове под прозорците ми - всеки път, когато се прибирам, изискват да им покажа лична карта. Аз им отвръщам: ''Не ви познавам, защо да ви я показвам?'' Те пък заявяват: '''Това е неприемливо, ще претърсим колата ви!'' Набиха двама съседи, защото не искаха да се съобразяват с това'', разказва Юсри. Въпреки това твърдението на властите, че седящият протест ще бъде ''разчистен'', предизвиква у нея страх от насилие. ''Притеснена съм. Ние сме потърпевши. Не знаем какво ще се случи''.
Басма Езат е на 27 години и живее в същия квартал, но на друга улица. Тя обясни, че се чувства притисната между протеста и органите на реда, които понякога правят придвижването на живущите невъзможно. Шумът е оглушителен. ''Високоговорителите са изключително шумни. Не мога да заспя преди 6 часа сутринта. Колкото повече напрежение се натрупва, толкова повече кънтят високоговорителите. Нощно време има и фойерверки, особено ако наоколо летят военни хеликоптери. Не се чувствам в безопасност, когато излизам от дома си. През Рамадан не успях да се срещна с братята и сестрите си, защото е прекалено сложно да излезеш.'' Езат работи върху докторантурата си по компютърни науки в университета в Кайро и се ядосва и на другите поддръжници на Морси, които протестират в Гиза. Тя иска седящите протести да бъдат разпръснати мирно и постепенно. Според нея силите за сигурност трябва да не допускат повече хора, които да се присъединяват към тях, или пък да ограничат достъпа на храна до седящите.
Площад ''Тахрир'' остава сърцето на революцията, както беше и през 2011 г. Днес там и в съседните квартали има сблъсъци между поддръжници и противници на Мохамед Морси. Хасан Абделсатар е на 53 години и има хале, занимава се с боядисване на автомобили. Демонстрациите са спрели работата му и той твърди, че е загубил много пари. ''Ниската посещаемост ни влияе зле. Хората се страхуват да идват тук заради протестите. Притесняват се, че колите им ще пострадат. Наемам млади работници, но вече не мога да им плащам, трудно ми е и да се снабдявам с инструментите, необходими за работата ми. Живеещите тук не харесват протестите, защото засягат ежедневието им.'' Задръстванията не позволяват на никого да свърши работата си навреме.
Други жители на столицата казват, че правото на протест е по-важно от всякакви неудобства, които демонстрациите причиняват. Мохамед Абделхакем е на 42 години и е таксиметров шофьор. Той не може да работи нормално, но въпреки това подкрепя правото на себеизразяване чрез демонстрации. ''В Кайро винаги има задръствания. Ако един протест е в интерес на обществото, не ме интересува дали някой ще загуби много пари или дали аз ще запазя работата си. Загубих някои неща, но мога да изтърпя, докато Морси се върне на власт. ''
Организаторите на седящите протести разбират, че са тежест за жителите на Насър. Казват обаче, че правото на протест е над всичко останало. ''Правото да проведем седяща демонстрация е законно, дадено ни е от конституцията.'' , обясни Уафа Хенфи, която работи в пресцентъра, свързан с протеста. Според нея организаторите са се уговорили със сградите, около които се провеждат двете демонстрации, да използват мястото около тях. Тя допълни, че част от живеещите в засегнатите райони подкрепят действията им. Според страницата във Фейсбук, създадена срещу протестите, участници в тях са разпитвали дали могат да ползват покривите на зданията за цели, свързани със сигурността. Хенфи отрича това. ''Никога, никога не сме искали такова нещо. Не можем да угодим на всички - нормално е някои хора да са ни ядосани. Но ние се възползваме от конституционното си право - ако тези, които се оплакват, имат проблем и излязат на улицата, ще ги подкрепя. '' Ноха Юрси обаче възразява: ''Обясниха, че ще се съобразяват с оплакванията на съседите, но не правят нищо. Имат право да протестират на публични места, но не и в градините, гаражите и в домовете ни. Не сме за или против тях - просто искаме да спазват правата ни.''