10456 | 3 авг. 2013 | 07:51

Деветте години, в които управляваше той, само привидно бяха години на благосъстояние

Берлускони неведнъж попада в мрежата на правосъдието и неведнъж триумфално се измъква. Последната му присъда обаче вече го отпраща в миналото - и ако има поне капка приличие, той би трябвало да се оттегли от политиката.

Силвио Берлускони постепенно изживя онези седем живота, които били дадени - както се твърди - на всяка улична котка в Рим. Малко преди 77-ия си рожден ден той бе осъден на последна инстанция по обвинение във финансови злоупотреби. Което е истинско чудо, като се има предвид, че от началото на 90-те години насам той нееднократно попада в мрежите на правосъдието и всеки път успява да се изплъзне. Сега обаче прокуратората доведе процеса до край - Върховният касационен съд на Италия осъди Берлускони на 4 години затвор и отнемане на правото да заема ръководни длъжности за срок от 5 години.

Това е краят на политика Берлускони. Преди десетина или дори само преди три години новината би предизвикала в Европа вълна от радостни възгласи. Днес обаче тя се приема по-скоро с безразличие - най-малкото извън Италия. На Европа ѝ дойде до гуша от Берлускони, а и сега той вече не играе важна роля - поне на пръв поглед. Той отдавна е прехвърлил зенита на политическата си кариера и макар неговата партия да се раздира от комична самопожертвователност, с Берлускони вече е свършено.

Италианското правителство, в което участва и Берлускони, би трябвало да се съобрази с това - щом срещу него има официална присъда и той няма право да заема ръководни длъжности. Правосъдието отваря пред правителството и Берлускони възможността за достойно оттегляне. И ако той притежава поне капка приличие, този път най-сетне ще отстъпи.

Още повече, че италианците изпитват ежедневно на собствен гръб най-ужасното му наследство - те са жертви на една съсипана икономика и пленници на една рухнала система. Деветте години, в които управляваше Берлускони, само привидно бяха години на благосъстояние: обществено-правната среда и икономиката на страната бяха заприличали на някое от многобройните телевизионни студия на Кавалера - със захаросани кулиси.

Берлускони бе истински талант в управлението на тази привидна република. И неслучайно мнозина казват, че е направил своя република, в която необезпокоявано е следвал частните си интереси, представяйки ги за държавни. Той измести останалите партии - най-напред със своята "Форца Италия", след което и с "Народът на свободата". Народът обаче така и остана несвободен. В боричкането си за пари, власт и интереси старите структури стриктно се съобразяваха със системата на патрона Берлускони - неговата еднолична организация, предназначена единствено и само за лично обогатяване.

Просто невероятно е как Берлускони успя да обедини медийната и държавната власт - сякаш това е нещо напълно естествено. Невероятно е как винаги успяваше да постави бизнес интересите си над обществените и как прекрояваше закони, за да прикрие собствените си закононарушения.

В продължение на близо 20 години Берлускони бе доминираща фигура в италианската и в европейската политика. Но сега - след присъдата - на Италия ще ѝ се наложи да реши въпроса как да го отпрати от политическата сцена най-незабелязано.