18566 | 3 авг. 2013 | 14:52
Сибина, Асене, целият ви живот е в интернет. В сайта си и в Туитър пускате коментари на всичко, което ви се случва. Помня, че туитнахте минути след сватбата си. Домашното насилие обаче сякаш е „най-аналоговото“ нещо в живота. Каква е личната ви мотивация да подкрепите борбата срещу него?
Сибина: Ако срещнете на улицата или в мола двама души да убеждават майка, че не трябва да си бие детето, можете с голям успех да предположите, че това сме ние. Случвало ни се е много пъти да разтърваваме родители и ревящи деца. Най-честият отговор, който получаваме, е: „Вие ли ще ме учите, децата са си мои и ще правя с тях каквото си искам.“
За съжаление в България все още се смята за нормално да теглиш як пердах на детето си, за да му „дадеш да разбере“ или да профилактираш жена си с някой и друг шамар. Чувала съм от мъже, че това второто било „патриархално разбиране за семейството“. Боят е неприемлива и неработеща форма на комуникация, липса на уважение към другия, но и към себе си. Като общество не трябва да се правим, че не го забелязваме или че щом го няма в нашето семейство, тогава няма проблем, затова приехме поканата на Avon без въобще да се замислим - темата ни е близка, дискутирали сме я многократно помежду си и ако можем да накараме дори и само един мъж или един родител да се откаже от насилието у дома, пак ще сме страшно доволни.
Асен: Като говорим за насилие, обикновено първото нещо, което ни идва наум, е свитият юмрук. Често обаче насилието има и психологическо проявление, което не трябва да пренебрегваме - не по-малко съсипващо е да говориш на един човек, че е нещастник, че за нищо не става или че е грозен, запуснат, дебел…
Нещата, които се случват между 4 стени, рядко си остават там, обикновено те се проявяват и като обществени девиации - например да пребиеш екип на Бърза помощ или да извадиш нож на шофьор, който те е засякъл на пътя. Ако като дете са те спуквали от бой обаче, трудно можеш да разбереш защо да не си го върнеш после на твоите деца или на друг член на семейството.
Познавате ли жени, които не успяват да се измъкнат от лапите на насилника - независимо дали е физически или душевен?
Сибина: Не познавам жена, която да говори свободно по тази тема. Обикновено насилието е придружено от много срам за жертвата. Все пак е хубаво, че в последните години жени, които сами са минали през този път, основаха фондации и сдружения и помагат на хора с техните проблеми. За съжаление държавата, както в много други сфери, изостава и тук - в България не можеш да звъннеш на полицията и да кажеш, че мъжът ти е насилник или че съседите ти си удрят децата. Просто няма кой да ти обърне внимание.
Асен: Америка е добър пример за решаването на подобни проблеми. Там могат да ти отнемат родителските права заради побой над деца. Кварталните полицаи са специално обучени да разрешават бързо семейни конфликти.
Неслучайно постоянно говорим за деца и родители, въпреки че темата за домашното насилие обикновено се свързва с физическия конфликт между мъж и жена - просто възпитанието започва в ранна детска възраст. Разбира се, има фактори, които подхранват лошите навици на мъжете, а защо не и на жените - като злоупотребата с алкохол, липсата на образование, социални проблеми и пр.
За подобна ситуация не могат да се дават съвети. Адски е лесно да кажеш „напусни го“, но е трудно да обориш аргументите „няма къде да отида, в България няма достатъчно приюти за малтретирани жени, как ще отгледам детето си сама“...
Сибина: Трудно е да се дават съвети, а и със сигурност това е едно от решенията, които човек накрая взема сам. Вече има достатъчно специалисти - психолози, семейни консултанти, хора с образование и експертизата, от които трябва да се търси помощ, а не само от приятели и близки. Мисля си обаче, че каквото и да прави човек, най-важното е да е убеден, че го иска. За съжаление много хора се заблуждават, че могат да променят човека до себе си. Практиката показва, че обикновено грешат.
Асене, сложи си ръка на сърцето и кажи никога ли не ти се е искало да „убиеш“ жена си? Какво според теб провокира агресията и кое кара хората да я сдържат? Въпрос на манталитет, на темперамент или на социална прослойка е?
Асен: Не споря, че жените сте способни да извадите човек от кожата му, но чуждите грешки не могат да бъдат оправдание за нашите слабости. Човек трябва да мисли, колкото и адреналин да се е натрупал в тялото му.
Сибина, не те ли ожесточават мъже, които нараняват жени? Ако се опитваш да намериш оправдание, за кого е то?
Сибина: В моята ценностна система насилието е едно от нещата, за които няма извинение. Предполагам, че ако се случи един път, то след това ще се повтори, потрети и т.н. Чисто и просто има една граница във взаимоотношенията между хората, която не трябва да се преминава.
Телевизията е велика сила. Как бихте я използвали за каузата?
Сибина: Да, прогнозите за постепенната й смърт не се оправдаха. Оказа се, че телевизията и социалните медии не само че съжителстват прекрасно, но и се допълват по един много интересен начин. В интернет предаванията живеят нов живот - вече никой не се страхува, че ще изтърве любимото си шоу, защото после може да навакса по-най-удобния за него начин. Една друга фундаментална промяна обаче се случи и тя е, че се разпаднаха вертикалните, йерархичните връзки - вече не сме единствени лидери на мнение.
Всеки човек с Фейсбук профил си има собствена медия, където може свободно да изразява позициите си и да се радва на немалка аудитория - в България има над 3 млн. потребители на ФБ, което си е страхотен потенциал. В този смисъл се надявам, че публичността може да ни помогне да сме един добър пример за семейство, в което няма място за насилие.
Асен: Телевизията е длъжник на подобни теми. Тя бързо минава през най-скандалните и после всичко се забравя още на следващия ден. В това отношение киното е по-силният канал - има прекрасни филми, чиито сюжети почиват на тежки социални проблеми.
Има ли ситуации, в които губите свежото си чувство за хумор?
Сибина: Всеки има тежки моменти, но се стараем бързо да се измъкваме. Детето много ни помага за доброто настроение - Лора все още е малка (4 г.) и често ни изненадва със смешни въпроси. Преди няколко дни например се събуди, дойде при мен в леглото и ми каза: „Мамо, много съм притеснена, не знам, като порасна, как ще си избера мъж. Ти как намери тати?“
Асен: Да, Лора е страшна - много любознателна и интелигентна, което често води до смешни ситуации.
Как ще възпитате дъщеря си, така че никога да не бъде зависима от насилник?
Сибина и Асен: Надяваме се чрез личен пример.
Мобилна верси
RSS
