24338 | 6 авг. 2013 | 08:00

За първи път никой от апаратчиците не знаеше предварително и какъв ще е съставът на т.нар. програмно правителство. Лагерите в БСП вече не са

Какво стана с вътрешната опозиция в БСП? Защо никой не надига глава, не иска вече оставка и свикване на конгрес? Защо лидерът Сергей Станишев изглежда все по-уверен и все по-често взема еднолични решения?  Възможни са няколко варианта на отговор. Най-лицемерният е, че недоволните в БСП, каквито винаги е имало, просто чакат. Траят си, докато има протести, за да усложнят допълнително ситуацията, опасявайки се, че след това цялата вина може да бъде хвърлена върху тях. И е възможно да ги сатанизират, както Жан Виденов навремето. По-правдоподобният е, че сочените за най-отявлени червени опозиционери отдавна разбраха, че

алтернативните формации

едва ли ще привлекат гласове. Марката БСП е тази, която носи дивидент, отлично знаят опозиционерите от опит. Неслучайно Георги Първанов каза, че е замразил проекта си АБВ. Червеното острие Татяна Дончева рече „хоп“, преди да е скочила. „Започнали сме да работим върху нещо, което да приключи отношенията ни с „Позитано“ по цивилизован начин, така че да се погрижим за тази част на левицата, която не иска да бъде обвързана с олигархия“, провокира от телевизионния екран юристката. Увери, че ще покани хора, които смята, че стават. „Ще уважа желанието на някои хора в партията, които стоят в нея само от лоялност. Ще има и десни, спокойно.“ Истински спокойни се оказаха след думите й на „Позитано“ 20. Румен Петков и Румен Овчаров нямат планове, свързани с партийно строителство. Засега двамата предпочитат да изчакат естествения ход на нещата. Реваншът е отложен за по-късно. А може и да не се стигне до него. Петков е по-емоционален, по-експанзивен и не пропуска случай да критикува партийния лидер. Овчаров едва ли би повторил днес казаното преди четири години за Станишев. „Георги Първанов го извади като зайче от ръкава си и го назначи за председател на партията. И изведнъж стана незаменим.“ Не би го казал не от страх, а защото ситуацията в партията е коренно променена. Оказа се, че мнозина силно са

подценили Станишев

и докато са се забавлявали с интриги около „червени прашки“, меки китки, дипломни работи за червени мундири, липса и на година трудов стаж извън „Позитано“ 20, зайчето от ръкава на Първанов бавно си отвоюва партията. Без емоции, без изблици, уверено и неотстъпчиво Станишев най-напред успя да подмени почти всички местни лидери, като изпрати опозиционерите в напълно заслужен според него отдих. Успя да отиграе добре и пълния отчетно-изборен цикъл, за да се излъчат такива делегати на конгреса, че предлагането на нови имена за лидер да е само игра на демократичност. Без реални шансове за успех на когото и да било от противниците му. След Тодор Живков Сергей Станишев е най-дълго оцелелият на този пост партиен ръководител. В момента в българския политически живот няма друг лидер, който 12 години да е оцелял на ветровития пост, устоявайки на всички превратности на обществения живот и трусове в партията. Сред шефовете на големи политически формации Станишев има най-дълбоки корени в миналото, факт, който никак не е за подценяване.   

За разлика от Бойко Борисов още в началото на партийната си кариера лидерът на БСП се оказа достатъчно изучен. Със здрава политическа закваска и на апаратни хватки, усвоени по време на секретарството му в червената централа. А там, както добре знаем, има завиден челен опит за усвояване... Мнозина пропуснаха тази деликатна подробност и дълго говореха за безхарактерния, нехаризматичния и скован Станишев. Колкото до харизмата - нея или я имаш, или не. Сковаността също трудно се лекува. За характера на червения лидер съпартийците му сгрешиха и вече признават, макар и с половин уста. Той не прощава предателствата, не забравя и

обича да дава знаци

които не всички успяват да разчетат. Станишев изтърпя всички иронични подмятания по най-различни теми, без да реагира емоционално. Усмихваше се, когато се опитваха да го нараняват. Мълчеше, когато го предизвикваха. Чакаше своя миг, в който да започне да пренарежда партията по фирмени правила. Основното, което дълго време се опитваше да покаже на съпартийците си, е, че най-много държи на лоялността. Включително и към самия него. На „Позитано“ неслучайно се шегуваха, че той се държи като мениджъра с маймунките. Станишев успя да се освободи от онези, които му създаваха най-много проблеми. И да издигне такива, които създават проблеми на другите. Понякога и на самия него. А причината е, че интуицията не е най-силната страна на Станишев, който предпочита да се осланя на интелекта си. Случва се да бърка лакейството с лоялност, амбициите с талант, многословието с работохолизъм. И проблемите да се връщат като бумеранг при него. Красноречив пример е Красимир Янков, който бе издигнат до оргсекретар, а се оказа, че няколко области не искат да стъпва на територията им. Назначаването на Татяна Буруджиева за началник на кабинета на Станишев, а след това и за медийно гуру продължава да предизвиква негативни реакции и на „Позитано“ 20, и в червената парламентарна група. Необяснимо остава и великодушното опрощаване на всички не толкова безобидни щуротии на Антон Кутев (червения СПИН, заигравките със земетресението в Перник). За страничните наблюдатели няма логично обяснение защо Румен Овчаров и Румен Петков се оказаха стари лица, а Димитър Дъбов и Румен Гечев - нови. Станишев със сигурност има правдоподобна версия. Отвън тя изглежда така: Дъбов винаги е бил лоялен, а Гечев е избор на съпартийците си от района. Безспорен факт е, че червеният лидер не се огъна и успя да обнови парламентарната си група. Друг е въпросът колко качествени са попълненията от партийната и от гражданската квота. Безспорен факт обаче е, че от 84 депутати само 18 са били и в миналия парламент.

Станишев неусетно 

успя да превърне в лидерска

партията, в която решенията винаги са се вземали колективно. След последния конгрес - през февруари, никой на „Позитано“ 20 не може да каже къде точно е обсъдена една или друга кандидатура и в какъв формат. За първи път никой от апаратчиците не знаеше предварително и какъв ще е съставът на т.нар. програмно правителство. Лагерите в БСП вече не са същите, признават не само от „Позитано“ 20. Вътрешната опозиция роптае, че над всички партийни кръгове, които се боричкат през годините, вече е семейният кръг на лидера. Останалите са омаломощени. Добре пресметнато е, че каквато и грешка да бъде направена, камъните са в градината на безпартийния премиер. В БСП приближените на Станишев неслучайно напоследък  обичат да питат: „Нали чувате чия оставка искат протестиращите?“

Истина е, че протестиращите искат оставката на премиера Пламен Орешарски, а не на Сергей Станишев. Предсрочни избори обаче са сериозен проблем за него и за БСП, която е мандатоносител. Част от вътрешната опозиция чака този ден. Без да е сигурна, че ще успее да го превърне в своя звезден миг. По-скоро ще се повтори напънът от февруарския конгрес. Тогава мераклиите за лидери се оказаха много, но само на думи. Едните се отказаха, за да останат в голямата игра, други участваха в състезанието, за да покажат мускули и да напомнят за себе си. Едва ли ситуацията би се променила кой знае колко след няколко месеца. Още повече че Станишев със сигурност има и резервен спасителен европейски план, до който едва ли ще му се наложи да прибегне.    

 (в. Преса, печатно издание, брой 212 (563) от 06 август 2013)