48442 | 7 авг. 2013 | 06:55
На 12 май ген. Борисов разбра, че максимата „И сам воинът е воин“ в политиката не е вярна, защото самотният воин отива в опозиция. През уикенда - не само разбрал, но вече и действайки по въпроса, воинът заяви, че разчита на т. нар. Реформаторски блок като съюзник в похода си към връщане във властта. Може би и заради прогнозата на „Галъп“, че „реформаторите“ събирали 6% доверие. Добре би било на г-н генерала да бъдат припомнени някои факти и обстоятелства около бъдещия му съюзник.
Реформаторският блок, както е известно, засега включва ДСБ, ДБГ, „Синьо единство“, формацията на Касим Дал и „Зелените“, но г-жа Кунева покани още две партии да се включат механично в него - СДС и някакво от безбройните родни БЗНС-та, което няма смисъл да го търсим в „Гугъл“ - те почти всички са еднакви. Нека първо видим какви са отношенията между съставляващите блока части в исторически план. Преди това обаче ще уточним, че без съмнение името Реформаторски блок е измислено (и то не лошо) от реалния шеф на ДСБ Иван Костов и то е директен намек за измисленото пак от него през 1997-а „реформаторско мнозинство“ в 39-то НС, което със смелите си реформи подготви гибелта на СДС и възкачването на премиерския престол на Н. В. царя със светското име Сакскобургготски.
Как се бъркаше миш-машът
След като Командира падна от власт, в СДС се разиграха известните на всички сцени на антагонизъм; в резултат „синята идея“ тръгна към своята Голгота и се роди ДСБ. Докато още беше на власт обаче, Костов удостои Ахмед Доган с прозвището Проклятие на прехода. Ще припомним, че над 10 г. дясната ръка на „проклятието“ беше Касим Дал, който сега също се мъдри в Реформаторския блок. При това положение „проклятието“ не пада ли и върху него?
Само преди година пък г-н Костов нарече г-жа Кунева „последната червена кукувица, която иска да снесе яйце в синьото гнездо“. Една твърде неприятна метафора, която не предполага колегиални отношения в бъдещото общо реформаторско тяло. Реформаторският миш-маш се забърква още повече от присъствието на „Зелените“ в десен политически проект, което е екзотика в европейската политическа история.
За реформаторските възможности на „реформаторите“ нещата са още по-ясни. За Костов вече стана въпрос, ще добавим само, че през неговите 4 г. слава бе приватизирана огромна част от държавната собственост по най-непрозрачния и неефективен начин. Г-жа Кунева ще остане в историята с принос за затварянето на два безопасни блока на АЕЦ „Козлодуй“. Като част от няколко управляващи мнозинства г-н Дал също не бе запомнен с епохални реформаторски наклонности. Без съмнение на ген. Борисов му трябва надежден десен съюзник. Със сигурност обаче той няма да е Реформаторският блок. Защото той по-скоро е реформаторски блъф.
(в. Преса, печатно издание, брой 213 (564) от 07 август 2013)
Мобилна верси
RSS
