Както си говореха в парламента за яйца, изведнъж пак опряха до социализма. Постоянно опират до този проклетник.
Сигурно сте забелязали, че той изниква внезапно и по най-различен повод. Все си е там, в онази зала - и аз си го представям като някакво псе, което се преструва на уплашено; подгизнало е от словесния порой, който го залива от двайсет години, дори няма време да се обърше от слюнките на по-напористите оратори. Седи си обаче там, в един от ъглите, и от време на време тихичко проръмжава, колкото да стане ясно, че не е съвсем безобидно.
Непрекъснато се сещат за него - спорят за някакви яйца и ето ти го соца, какво било тогава, пък как е сега. Много хора изобщо не могат без него - това се отнася особено до дясната част на залата и най-вече за една маргинална група там, скупчена около своя също тъй маргинален вожд. И това е неизбежно, защото соцът си е вътре в тях, той е част от тях, затова тези хора най-често споменават за клетото псе, и няма как да е иначе, понеже и те са били негови храненици.
По някое време и министърът на образованието подритна въпросното псе - а той е образован човек, макар че бруталните гласове в парламента имат далеч по-голям успех от него. Но при цялата си въздържаност Игнатов каза нещо озадачаващо в една полемика по друг повод - докато спореха дали веднага да кръстят някакво видинско училище на Азис, или да изчакат още година-две.
Ето какво рече Игнатов: „Циганите не са виновни, че са в това положение…“
И досега това изречение виси недовършено, всички очакваме продължението му, а то все не идва и не идва. Само една запетая има зад тези думи, които обаче оставят за времето един мрачен укор - и една не по-малко мрачна несправедливост.
Циганите не са виновни - тъй е, те никога и за нищо не са виновни, затова ние се отнасяме към тях като нещо много деликатно и чупливо, като към някакви мургави яйца, ехе...
А кой е виновен тогава? Кой?
Псето сигурно е изръмжало от своя ъгъл, защото то много добре знае каква е истината.
И Игнатов също знае истината, но предпочете да се усуква край онази запетая и накрая да се скрие зад нея.
Той е наясно, кой пък им беше виновен преди 1989-а на същите тези цигани - когато бяха съвестни и работливи граждани. В моя роден Сливен, например, имаше седем текстилни фабрики и циганите бяха от добрите работници. А и в родния край на министъра - Видинския - едва ли е имало цигани, доведени до крайна степен на оскотяване, както е днес. Сега те са само номинални хора, за които единственото утешение е децата им да изпълняват в някакво училище песен на Азис - „техният герой“, както се изрази Игнатов.
(Между другото, могат да питат видинските цигани какво мислят за псето. Могат да питат и миньорите от Мадан, които сега нямат пари да си купят дори яйца.)
В случая Азис няма никаква вина, това е човек, който по невероятен начин изгражда собствения си образ и дори собствената си съдба, той е само повод да размишляваме за друго. Тези дни качих в сайта си / www.kevorkkevorkian.com/ една негова полемика с наскоро починалия проф. Иван Славов, който беше забележително остроумен човек. Поводът беше един скандален билборд на Азис, сложен точно срещу паметника на Васил Левски. Тогава, през 2004 г., Бойко, като главен секретар на МВР, без да му мигне окото, нареди да го свалят. Друг и досега щеше да се почесва по главата и да премисля върху съдбата на циганите - а пък Бойко просто прати пожарникарите да разкарат скандалния плакат.
В онази полемика обаче Славов, който се представяше по онова време като „глуполог“ и това изглеждаше много подходящо за разговор с подобен опонент, доста беше затруднен и накрая дори направо призна, че има комплекси от това, че е българин. И веднага беше настъпен от Азис, който запя песента, че е горд българин.
Правя следната връзка с парламентарната случка: ако някои хора продължават да се чудят чия е вината за циганите, накрая на българите ще им наредят се разядат от чувство за вина, а единствените горди българи ще си останат циганите.
Да продължим от запетаята, която Игнатов остави да виси.
Ако имаме малко въображение, можем да видим една запетая и като един клуп, на който виси обесено българското политическо говорене, което винаги е непълно, аморфно, пихтиесто. То е някакво смрадливо желе. И на човек му се приисква да открият един магазин за точки, от който българските политици да бъдат задължени задължително да пазаруват - за да стане речта им по-ясна и по-категорична. И по-честна най-вече.
Да продължим вместо Игнатов, надявам се, че ще ни позволи.
Тогава можем да кажем следното: „Циганите не са виновни, че живеят така - ЗАПЕТАЯ - виновни са всички правителства на Прехода: Ерата на Голямото крадене, на Голямото Дървене и на Голямата глупост Тези правителства са виновни“.
Ако не се каже това, накрая ще излезе, че са виновни обикновените българи , които обаче са напълно безпомощни и невинни. Ще излезе, че те са виновни и за преименуването на турците, те са виновни и за циганските дивотии. Изобщо те са си виновни. Изначално. Това ще остане за Историята.
Не вярвам скоро да дочакаме някой политик да навърже в едно тези простички думи: „Виновна за циганите е Държавата, която е поддържана в изкуствена кома от 20 години насам. Но са си виновни и те, понеже нейната непорядъчност им даде шанс да хитруват и да мързелуват, да мързелуват и да насилват българите, да насилват българите и да чакат г-жа Хилари да им казва колко са непорочни“.
Подобно говорене е непосилно за днешните политици. Те не познават Г-жа Вина, на тях им е предостатъчно да познават г-жа Хилари.
Иначе нямам нищо против Азис и песента му - да си пеят каквото си щат в онова видинско училище.
Дори могат да изучават борбите на Хайдут Киро срещу българите потисници от Катуница.
* * *
Като си преглеждам сега записките, виждам, че Игнатов е казал и нещо друго, което е направо неприлично.
Според него (приблизително): „Циганите по някакъв начин трябва да се интегрират - няма да е лошо, ако това стане с помощта на Азис“.
Е, да, но работата е там, че докато се интегрират с помощта на Азис, никога няма да стигнат до Вазов примерно, те просто ще го подминат.
С помощта на Азис те могат да се интегрират единствено помежду си - но не и с нас.
Игнатов каза още една друга нелепица, вече съвсем неподходяща за него: През Азис циганите щели да стигнат до българската народна песен!
Никога няма да се случи това
Азис ще е първата и последната спирка на тези клетници.
Докато се беше загрижил за интеграцията на циганите, министърът едва ли изобщо е мислил за българската песен - той просто извади от джоба си едно удобно оправдание. Иначе можеше да се сети, примерно, за Дико Илиев, ако не за някой друг. А Игнатов е от онзи край, където и досега витае духът на този велик патриот, прочут със знаменития си духов оркестър.
Ако се замислим по-сериозно, подобно пренебрежение издава страх - да не те сметнат за някакъв патриотар, по-добре е да си вчешеш гривата на космополит и пр.
Те Вазов го слагат в ешелона на забравата, та за Дико Илиев ще се сещат.
Заради този страх утре ще поискат на националните празници в училищата да се изпълнява някоя песен на Азис вместо „Мила Родино“.
Писал съм и друг път, но няма да се уморя да го повтарям. Вече има един Якудзата, кръстен е на японската мафия и минава за цигански трубадур. Телевизиите много си падат по него, а единственото нещо, което го свързва с българите, е убеждението му, че чипът им бил сбъркан. И тази мръсотия телевизиите сладострастно излъчиха.
Якудзата всъщност повтаря една от великите глупости на ексцаря Симеон - той я изтърва веднъж, за да се превърне сега тя в крилата фраза на циганите.
Те са готови вече: имат си химните на Азис, имат си и девиз, който да извезат на знамената си.
И вижте само колко лесно внушенията на един немски ум поникват в циганските сърца…