22563 | 15 авг. 2013 | 12:06

Един от главните извършители на убийството му си спомня за случилото се пред македонското издание "Република"

Македонското списание "Република" публикува вчера обширно интервю с Кочо Битоляну - македонски куцовлах и един от главните организатори на кървавото покушението срещу българския полицейски агент в Скопие Михаил (Мане) Мачков. Напомняме, че атентата срещу него е осъществен от членове на нелегалната Покраинска комунистическа партия на Македония. 

"Трето полувреме" закачи българските нерви. Филмът напомня за забравеното фашистко минало и за терора в Македония. Но това не е ново преживяване за македонската кинематография. Същото отричане преживя и филма "Изтрел" на Бранко Гапо. И двата филма имат още една обща черта - "Изстрел" започва със сцена от мача "Левски" (София) - "Македония (Скопие). Подобна е и темата във филма "Трето полувреме". Така започва статията "Република". 

"Какви чувства събуждат у вас българските обвинения за "Трето полувреме", попитахме 88-годишният Кочо Битоляну. На това първа ми отговори неговата съпруга Йелица: "О, само псувни бълва, само псувни".

И не е чудно. В младостта си Кочо оцелява и преживява българската несправедливост и методите на превъзпитание. Но не им се връзва. Още като ученик участва и организира различни акции и протести в мъжката гимназия, разхвърля и антибългарски позиви. Но името на Кочо Битоляну е завинаги запечатано в македонската история с убийството на Мане Мачков", пише скопската медия. И допълва: "Мане, печалноизвестният български полицейски Пулен, лично е отговорен за стотици арести, мъчения и убийства над хора от македонската съпротива. Най-известен е със жестокостта си при изтезанията и убийството на Цветан Димов", изтъква македонската медия. 

Спомени и емоции

"Знаех ги Мачкови, бяха трима братя, от Струмишко бяха. Мане бе синдикалист, дори и касиер на шивашкия синдикат. Синдикатът го ръководеха левичарите и той ги познаваше всички. През 1939 г. злоупотреби с много пари и тогава го изгониха от синдиката. Той се обиди, написа се българин, влезе в полицията и започна да ги предава. Всички акции бяха негово дело, от есента на 1941 г. до юни 1942 г., повече от 100", спомня си куцовлахът Кочо Битоляну. "През юни 1942 г. по жесток начин бе убит Цветан Димов. Той бе сред най-популярните младежи в Скопие отвъд моста, все до Скопска мала Църна гора. Наричаха го Цветан Чаирчанецът. Мане Мачков и Круме Кросът - Крум Панков, агент и страшен бияч го арестуваха на улицата и с дни го мъчеха. Но така и нищо от него не научиха. Тогава го хвърлиха от втория етаж на полицията. Сградата имаше централен двор и точно там го хвърлиха. Казваха, че се е опитал да избяга и че се е хвърлил сам, но как ще бяга, след като му бяха счупили крака? Те го бяха пребили от бой, ние това го знаехме", казва Битоляну.

"Много добър човек бе Цветан. Много ме развълнува неговото убийство. Познавахме се от кафенето на баща ми, "Крушево". Това беше влашко сборище, а те са антибългарски настроени. Имаше богати власи, които даваха много средства. Тук бяха Поленаковци, те имаха железарски магазин и работилница тук идваха и Папатеодосиу, както и останалите имотни власи.

Фамилията им е била променяна няколко пъти

Кочо и Йелица имат влашки произход. "Власите по време на българската окупация не можеха да се движат свободно. Те трябваше да имат специално разрешение, дори и от лекар", спомня си госпожа Йелица. За българските власти, власите не били "благонадеждни българи". Фамилията Битояну е била неколкократно променяна. За първи път като Битоляну Кочо се подписва под текст, публикуван в първия брой на вестник "Млад борец". По време на сръбската окупация е бил преименуван като Коста Костич, а българите пък го записват като Константин Костов. "Какво е това Кочо, това не е име, ти се казваш Константин", спомня си Кочо неговото преименуване от това време. 

Още в мъжката гимназия Битоляну се свързва със съпротивата. Организира протести в гимназията, хвърля брошури за Илинден, прави и други диверсии. След убийството на Димов получава заповед да убие Мане Мачков. Връзка със съпротивата му били Перо Наков и Коле Чашуле. Битоляну избира още трима с него, получава оръжие - два немски револвера "Щаер" и един ръчно правен револвер и започват наблюдението. "Чашуле на няколко пъти ни показа и как се стреля, но какво стреляне, те веднага щяха да ни хванат", спомня си през смях Битоляну.

"Никога преди това не бях стрелял, но не исках да покажа, че ме е страх. Двамата, които избрах да бъдат с мене се уплашиха. С мен мзех само Яковлевски, който тогава беше на 17 години, а в акцията се включи и Ангеле Михаиловски, който беше на 19 години, и Бранко Фрицкан, мой връстник и съученик от гимназията", припомня си Битоляну. 

Съчетание на класови различия

"Дълго време следяхме Мане, но той се движеше винаги с много агенти. Или пък имаше до него винаги много хора или деца. "Вече няма време", ни казаха и ни предупредиха, че ако не стреляме, ще ни вземат оръжието. На 20-ти август  го очаквахме пред дома му на връщане от полицията. Ангеле отсреща ми даде знак почесвайки се зад главата. Ние пък вече виждахме неговата сянка зад стената и така изскочихме пред него. Нямаше време да си извади оръжието, а ние се целехме и стреляхме в стомаха му. Аз стрелях два пъти, Търпе един път, а на Бранко му засече пистолета.

"Мачков бе улучен два пъти в корема и един път в ръката, а в болницата преди да почине казал, че ме е познал мен и още един човек. По-късно разбрах, че това е Петре Богданов (Македонски композитор, оперен певец - тенор и организатор на музикалния живот в Македония след Втората световна война). Разбягахме се на всички страни... аз с пистолета в ръка минах през нощта в близкото поле, което бе в подножието на Водно. Набързо скрих пистолета в царевицата, където го бяха открили след това. И през Водно се спуснах от другата страна, при Черниче, до кафето "Крушево". "След това отидох на чешмата, върнах се в къщи, сякаш нищо не е било. Всички направихме така, че все едно сме счупили прозорец, а не че сме застреляли някого", връща се назад Битоляну. 

Следващите два дни се провели масови полицейски акции, съпроводене с претърсвания на Скопие. Тогава били задържани всички - четиримата младежи, както и Наков, и Чашуле. Битоляну си спомня и днес, след 70 години изядения бой. 

"Е, побой не се забравя. Сгънаха ми коленете до гърдите, а с ръце трябваше да ги обхвана. Сложиха ми пръчка между коленете и така ми вързаха ръцете. След това ме вдигнаха да вися с краката нагоре и последваха удари, удари с гумена палка. Удряха ме по главата, по ушите и едното още от тогава не ме слуша. И така с дни ни биеха всички. Дойде и Любчо Йорданов - известен хулиган, агент и шеф на антикомунистическата структура. Тогава ми казаха, че са изминали така 11 дни...