28049 | 22 май 2012 | 16:12

Интервю на Мариела Балева с бившия депутат за партиите за „вечните“ депутати и за експлоатацията на патриотизма

Проф. Сапарев, вие не сте член на БСП, но имате симпатии към левицата, бяхте и депутат от Коалиция за България в 39-ото народно събрание. Макар и отстрани, какви изводи може да направите след заседанието на 48-ия конгрес?

БСП не може да стане лидерска партия, но й липсва силен лидер. Очевидно такива са времената. Самият Бойко Борисов дава такъв тон от най-високо място. На БСП й трябва лидер, но не като днешния премиер, защото поведението му намирисва на авторитаризъм. Той трябва да може да удря по масата, но и да се съобразява с традициите в тази партия. Забелязва се засилване на лидерския момент при Станишев, но му трябва още малко. А цялата тази история с кандидатстването на Първанов за председател беше срамна и тъжна. Тя показва нещо познато - българинът се поврежда и като стане началник, той губи чувство за мярка.

Но Първанов все пак се оттегли от битката?

Оттеглянето на Първанов беше циничен опит за измиване на ръцете и за излизане що-годе от батака, в който сам се вкара. От Соломоновата притча, с която той е обяснил пред конгреса, че няма да се състезава, излиза, че Първанов е баща на БСП, едва ли не на партийното отроче, но това не е вярно. От чисто човешка гледна точка на двамата със Станишев ще им бъде трудно да работят заедно, макар че от партийна сигурно ще се сработят.

Първанов обаче ми се струва, че трябва да се замисли за своето поведение и място в българския политически живот. Защото след грешката със започването на „войната“ за разумния човек в България ще бъде много трудно да го приеме за лидер. Някои обясняват грешката му с това, че е млад. Е, не е чак толкова млад. А и той 10 г. беше един прекалено уравновесен човек.

В десницата също е нажежено, стигна се до пореден политически развод. Самоизяждането там към какво води - пречистване или упадък?

Упадъкът в старата десница е естествен. А и в България не може да има много дясна партия, защото богатите хора са малко. В десницата влязоха мнозина - бедни, но мразейки по свой начин партийните секретари и социализма. Те се правят на десни, но като икономическа база нямат нищо общо с дясното.

Между другото в началото на демокрацията вие бяхте симпатизант на СДС...

Не бях само симпатизант, аз участвах в създаването на СДС в Пловдив. Защото и моя милост не обичаше партийните секретари. Но като видях какви разбойници нахлуха в СДС, се отдръпнах. Оказа се, че точно тези лоши партийни секретари се пребоядисаха и станаха първи демократи. България се оказа не от трън на глог, а от трън на десет глога. СДС беше част от грабежа и разпада на държавността.

Старата десница вече е изживян вариант. А новата си няма хал-хабер какво става, те само знаят да гледат какво е на Запад. Е, България е страна на чуждопоклонничество и слугинските интереси на нашите държавни мъже са добре известни. Управляват ни олигофрени и това изобщо не ме е срам да го кажа. Просто не мислят изобщо с главите и не мислят за нищо повече, отколкото за утре и за другиден.

Защо сега патриотизъм се превърна в мръсна дума? Познат сте като един от депутатите, който в гласуванията си залагаше точно на патриотизма, поради което невинаги подкрепяхте БСП в НС.

България е малка страна и има стари традиции и в чуждопоклонничеството, в криворазбраната цивилизация, в подмазването на великите сили. Ето, ние си сменихме големия брат, кланяме се в други географски посоки. И то доста забележимо. Патриотизмът е нещо, което е крепяло България и което я е спасило в годините. Но сега той е профанизиран от някои патриотични сили. А от друга страна - държавната политика не е особено патриотична.

Големият поет Иван Динков беше казал: „Как можа отечеството ни да се случи в такава държава!“ Има една стара приказка - национализмът на големите нации се нарича къде интернационализъм, къде глобализъм, а патриотизмът или национализмът на малките нации се нарича шовинизъм и се разглежда като нещо много отрицателно.

Голямо разместване става сред националистическите формации, никнат нови. Има ли място за още формации в тази посока?

Тази ниша не е запълнена достатъчно и все още има как да се експлоатира. Защото българинът се чувства заплашен именно като българин в своята държава. Патриотизмът е едно последно убежище на заплашения по всички линии среден българин у нас. Така че тук има ниша и тя неслучайно се експлоатира.

Само преди месец четох една стряскаща констатация в анализ на „Дойче веле“ - че българите ще се стопим до 5 милиона през 2050 г., а през 2134 г. - забележете - ще е изчезнал последният представител на нацията ни.

Това е много реалистично. Още преди години, когато се разработваше план „Ран-Ът“, се говореше, че целта е да се стопим на 5 милиона и постепенно да започнат да доминират други етнически елементи в България.

Властимащите нямат ли очи да видят това?

Първо, те страдат от синдром на придобита умствена недостатъчност. И да са я нямали в началото, след това са я придобили. Те мислят за себе си, за ближните си, за семействата си днес и утре, в близко бъдеще и изобщо не виждат, не усещат ужасните перспективи пред българския народ и държава. Никой не желае да мисли за това какво идва, накъде отиваме и какво ни чака. В училище имаше такъв израз - тъпота с взлом. Та това е тъпота с взлом.

Проф. Сапарев, не тъгувате ли за парламента, бяхте депутат?

Не, никак не тъгувам. Наблюдавам сеира, който е там. Вътре е много смешно, особено като се гледа отстрани. Смешно, жалко и нещастно.

Какво виждате вътре в Народното събрание?

(Смее се.) Не мога да говоря с прилични думи за народните избраници. Но поне сами разбирате, че хубавата българска дума идиот и идиоти, която се натрапва веднага, ми звучи удобно. Но все пак ще трябва да говоря уклончливо. Има и по-важни неща в държавата, на които би трябвало да се обърне внимание. Но там наистина е една тъжна и жалка картина. Българинът го съсипва системното му ограбване на битово равнище. А се краде масово. И когато това ни се случва няколко пъти, човек освирепява.

Бяхте казали веднъж, че ще влезете в парламента само с калашник. Още ли мислите така?

Абсолютно, даже все повече смятам за нужен калашника в парламента. Макар и да използвам метафора, това се налага, защото съм убеден, че количеството депутати трябва да бъде по-малко. И да се помисли за тяхното качество.

Българските депутати са познати като доста големи комбинатори, права ли съм?

Ооо, Остап Бендер е като романтичен герой пред тях. Отдалече се вижда как всеки гледа да си уреди повече масло върху хляба, как използва всякакви връзки, за да оправи себе си и семейството си... Да не споменам имена, но много хора в Народното събрание вървят на четири крака, махат с опашка, шават с уши с едничкия стремеж да пребивават там максимално количество години и мандати. И не говоря наизуст, аз съм го видял това вътре. Парламентът е като удобно място, където можеш да доиш държавата, да си живееш живота, ако си свиркаш послушно.

Вижте, има хора, които са забравили вече по колко мандата са там. Дори са забравили и кого представляват. Ето как Бялата сграда на съгласието се оказа оазис за всякакви такива хитреци. Да си признаем - депутат да си, се превърна в поминък. И то не лош.

Кои и какви са героите на днешното време?

Героите на новото време са отново разбойниците, те привличат общественото внимание, а медиите се занимават непрекъснато с тях. Още преди повече от 50 г. в Америка социолози установяват, че героите на обществото все повече са от развлекателната индустрия, а не научно-политически фигури. Този период продължава и до ден днешен. Излиза, че всякакви шоумени и шоугърли са по-интересни от всякакви по-сериозни лица.

Как бихте характеризирали днешното управление?

Днешното управление е върхът на некомпетентността. Сега имаме един роден идеален популист Бойко Борисов, който умее да говори като средния българин и манталитетно да му съответства. Но народът много изпростя. Борисов е сложна фигура. Той тръгна отдолу, от мутрите, но очевидно е имал добри учители.
Знаем от кого се е учил и на кого подражава - на Живков и на царя. И очевидно добре се е учил от тях. Той умее да подушва какво очакват от него хората и веднага бърза да им го даде. Затуй се радва на такова внимание, каквото отдавна не се е случвало. Политическото му обоняние е доста впечатляващо.

Това обоняние ли спасява Борисов и харизмата му от разомагьосване на електората вече трета година?

От една страна, политическият му нюх, а от друга - прогресивното изпростяване на българския народ. Има и трето - срещу него има партии, които са опозиционни, но лидерска конкуренция няма. И трябва да му признаем, че държи здраво лидерския фронт.

С какви примеси, наноси и съставки е замърсено българското общество?

Ооо, наносите са различни и има доста тиня в тях. В България цари много голям хаос, много голямо объркване. И за съжаление много голямо изпростяване във всяко едно отношение.

Грях или грешки вършат политиците според вас?

Те непрекъснато вършат грешки, което до някаква степен е обяснимо и понякога оправдано. Но греховете им са непростими.

Кое общество може да бъде идеално и има ли такова?

Няма, поне досега не е имало. Както не е имало абсолютно демократично общество. Защото няма държава, в която народът да е управлявал. Но идеалното общество е това, в което няма да се наложи да има гражданска смелост. Защото няма да е нужно. Но... това вече е невъзможно.