19273 | 13 авг. 2012 | 15:33
Видният историк проф. Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 70-те години на XX век е допуснат да проучва архивите на Ватикана. Назначен е за директор на Националния исторически музей през декември 1994 г. Избран е за депутат на последните парламентарни избори през 2009 г., а от 27 юли 2009 година е министър без портфейл в правителството на ГЕРБ. На 19 декември 2010 г. Димитров подаде оставка, а на 4 февруари 2011 г. НС я прие. Автор е на стотици публикации в медиите и на около 20 монографии. Специализирал е палеография в Париж и Ватикана. От 2002 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Памет българска“ по БНТ. Семеен е и има дъщеря.
- Дянков - главен археолог на републиката. Виц ли е това, професоре?
- Това е една шега на Бойко Борисов, макар че в случая има и доза истина. Археология без пари няма. И преди дни бяха отпуснати 910 000 лв. за археология. Дянков не разглежда даването на пари за разкопки като субсидия, а като инвестиция. Преди 20 г. перспективите пред него са били две - археолог или финансист. Решението да избере финансите е правилно, защото всичко в тоя живот става с пари.
Един човек трябва да бъде мениджър, както направих и аз, като станах директор. Много бързо разбрах, че за да могат другите да работят, трябва някой да ги осигурява - с пари, коли, бензин. Защото тези, които се отдават само на науката, са безпомощни по отношение на подобни житейски въпроси. Беше ме учил един от моите професори: „Пиши, пиши, Божидаре, защото един ден ще станеш директор и няма да можеш да напишеш нищо.“
- Директорите не пишат ли?
- Аз намирам време да пиша, но се лишавам от вечерите си. Ако някой може да заяви, че в последните 20 г. ме е видял на заведение или на коктейл… Гледам вечерите да пиша. Нещо като Балзак съм - и той е писал само вечер. Започвам след 22 ч. и продължавам до 2-3 часа през нощта.
- И всяка вечер ви спохожда музата?
- Не всяка вечер, но достатъчно, щом успявам да пусна поне една книга годишно. Дянков в момента е много по-полезен за археологията от 200 археолози.
- Какво мечтаете да откриете сега, след като находката на вампирите предизвика вълнение на три континента? Русалка?
- Не, да оставим това. Археологът иска да изкара нещо значимо, което да попълни празни петна в историята или да коригира някое мнение в историята. Това е смисълът на археологическата работа - да реши една от тези обществени цели, а не да намираш злато или сребро. Много археолози се подлъгват да търсят непременно злато, а златото невинаги може да ти каже много неща.
Може да звучи еретично, но каквото и тракийско съкровище да открием, то не може да промени нищо в нашите възгледи за траките, тъй като е известно, че техните царе и аристократи имат златни съкровища.
И друго, нищо не може да коригираме, защото вече знаем, че тракийските съкровища се правят или на място, или в Персия. Но един прост камък, добре огладен от едната страна, с един дълъг надпис може да ни разкаже много неща - къс от историята, който е неизвестен.
- Не знаем ли все още твърде малко и за тракийската, и за средновековната българска история?
- Така е, знаем много малко, и то главно от сведенията на византийски хронисти, които не винаги пишат почтено за нас... Липсва ни българската гледна точка от Средновековието. Лично аз искам да намеря, да речем, в новооткрития средновековен град Акра, намиращ се точно до Черноморец, един дълъг надпис, който да ни каже част от историята му. Ако не намерим, всичко, което знаем за този полуостров, ще бъде, че градът е създаден по времето на император Анастасий в края на V век и е унищожен от аварите през 584 г., след което отново възстановен някъде през XIII-XIV в, но само в прибрежната част. Това е малко.
- Какво искате да видите?
- Ние искаме да видим как се е получило името Акра, има ли връзка с кръстоносците. За истинския археолог не златото и среброто, а надписът е върховното откритие. Ето - ако на малката кутийка не пишеше „Мощи на Св. Иван Предтеча“, никога нямаше да разгърнем дори дискусия дали са на Иван Предтеча или не. Някои казваха: „Има надпис, но може мощите да са фалшиви.“ Добре, изследваха ги университетските лаборатории в Оксфорд и Копенхаген и доказаха, че са истински.
- Казвате, че сега сглобяваме историята си от парчета и от чужди, невинаги безпристрастни източници. Какво не ни е достигало? Да не е въпрос на пиар?
- Опираме до нещо много важно - използването на археологическите постижения освен за научни открития и за печелене на пари. Дянков разбира нещата точно така. Той не разглежда отпусканите от кабинета суми само като пари, дадени за задоволяване на научното любопитство. Възприема ги като инвестиции в културно-исторически обекти, които могат да бъдат използвани за целите на туризма. Тази идея вероятно му е дошла от успешния пилотен проект със Созопол, където няколкото разкопани ценности - не само вампирът, но и четирите манастира, препълниха града с туристи. Това е поклоннически туризъм, който носи пари не само на музеите, но и на хотелиерите и ресторантите.
- Какъв процент има културно-историческият туризъм от общите приходи в бранша у нас?
- Доскоро беше 1% от общите приходи в бранша, сега се е вдигнал на 4-5 процента. Спомням си, когато с Бойко бяхме на работен обяд с Берлускони. Той страшно недоволен ни разказа, че делът на културния от общия туризъм в Италия е само 15 процента! Трябвало да станат поне 30! Аз преглътнах, спагетите ми загорчаха.
Милиони хора обикалят света. Във Венеция влакът през половин час изплюва хиляди хора на гарата и оттам се тръгва по маршрута. Това трябва да бъде и при нас, защото едва тогава огромната хотелска база, настроена в зимните и летните курорти, ще работи не 4 месеца, а целогодишно. В Банско хората могат да идват да видят специално Рилския манастир, църквата в Добърско с нейните фантастични стенописи, църквата от V век в Сандански. Начертаваш ги в един тур и инвестираш - инвестираш, не субсидираш научни проучвания, консервация и реставрация. Само че умни хора трябва да ги вкарат в туристическите пътеводители.
- Държавата колко пари даде за кампанията с вампира от Созопол?
- Една стотинка не е вкарала България в кампания за вампира. Просто се получи от само себе си. Случаят с вампира се разви независимо от нашите желания. Изглежда филмите с Том Круз, Брад Пит и Нина Добрев в последните 4-5 г. изиграха своята роля.
- Каква е „възвръщаемостта“ от инвестициите в културен туризъм?
- Ще ви дам пример с църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол, за която държавата даде 520 000 лв. За 1 г. 240 000 туристи са дошли специално да се поклонят на мощите, които пък са донесли на Созопол 3 милиона лева. Или поне толкова са щракнали касовите апарати, които между другото доста често се развалят в курортите ни… Така че вложеното от държавата тук се е върнало шесткратно само за 1 г.
- Има ли данни какво е увеличението на туристи в Созопол?
- С 30% се е увеличил потокът на туристите в Созопол, с 15% в Бургаска област и с 6% в национален мащаб. Хубавото е, че виждаме как се увеличава сезонът. Преди в Созопол през зимата работеше само един хотел, а след излагането на мощите - вече 5-6. Дори самият аз, тъй като в родната си къща нямам дърва, веднъж отидох през зимата и исках да си наема стая в хотел. Нямаше, всички бяха пълни. Стана ми кеф. Отидох в Бургас, но не можах да оставя своите пари в родния си град. Надявам се тази година да има повече отворени хотели.
- Да не би Созопол да отстъпва палмата на първенството на Черноморец със средновековния Акра, който вие наричате българския Помпей?
- Не, Созопол е над всичко засега, защото вече има 4 разкрити манастира, крепостни стени по целия град. Тези дни Вежди Рашидов обяви, че ще строи музей на българската морска история на о-в Св. Кирик, намерил е няколко десетки милиона лева от Лиляна Павлова. Говоря за археологическия сезон - засега Черноморец безспорно печели. Не може в една държава, добре проучена през 132 г. свободен живот, да намериш цял град от ранновизантийската епоха, отгоре на всичко запечатан от 584 г. като Помпей.
Истина ли е, че в този български Помпей - Акра, ще има подводни проучвания?
Вежди Рашидов ме зарадва много, като ми каза, че 300 000 лв. е взел за подводни разкопки по някаква линия от Цветан Цветанов. Така че ще го направим. Архитект Фърков - един от най-добрите, ще направи план за възстановяване и на подводната част. Скоро една крепост ще изникне и от морето.
- Проучванията са подводни. А ще има ли възможност и посетителите да се гмуркат?
- Разбира се, че ще има подводен туризъм, който е много по-скъп от сухоземния. Интересна е и крепостта Кастрици в двора на „Евксиноград“. Аз много настоявах за нея, защото там се канят и чуждестранни гости. Нека видят, че не сме от вчера - да имаш вековна крепост вътре в двора на резиденцията е нещо велико. Особено ако каниш някой американец и му кажеш нехайно: „Това нещо тук е на 1800 години.“
- Коя власт е била най-грижовна към историческото наследство? Според Рашидов навремето „чичковци комунисти ударили бетони“ върху старините.
- При комунизма разграничавам два етапа във всяка сфера на културата. В първия период от 15-20 г. са разрушени много паметници. Но в следващия започнаха да изграждат социализъм с човешко лице. Особено в периода на Людмила Живкова се отделяше внимание на въпросните паметници, макар и с рязък уклон към тракологията. Сега, не защото Борисов и Дянков са ми приятели, но никога не са полагани толкова грижи за археологията.
- При изграждането на МС и президентството има ли унищожени находки?
- Чел съм Магдалина Станчева, която разказва в много книги за историята на София. Дори ние виждаме, че не са унищожени, тъй като подлезите са изградени точно тогава и вътре портата на София и крепостните стени са добре съхранени. Доколкото знам, само са „подстригвани“ - стените са били още по-високи, но за да може улицата да се изгради по 1,5-3 метра, са ги изрязали. Много жалко, но какво да се прави…
Мобилна верси
RSS
