15185 | 16 авг. 2013 | 08:08

Данъчно-осигурителната тежест трябва да се намали

Обществено-социалният ритъм в България през 2013 година може да бъде описан като „бюджет-протест“. Все още се коментира актуализацията на бюджет 2013, а на вратата вече чука бюджет 2014. Всичко е като игра на карти. Блъфирането доминира, но сякаш една невидима ръка е извадила от тестето асото пика и всички ходове изглеждат ту истерични, ту наивни, ту откровено глупави. В играта се включи и самият президент, но явно и при него липсват силни козове. Видимо е желанието му по-скоро да присъства, отколкото да променя. Блъфирането е на мода в парламента. „Картоиграчите“ обаче показват изключително слаба подготовка. При блъфирането не играеш единствено с „ръката“, която държиш, а и с евентуалното разпределение на картите при опонентите.

И така, какво ще ни предложи предстоящият есенен сезон от цикъла „бюджет-протест“.  Тук има два възможни сценария. Първият е „протест – бюджет – протест – избори“, а вторият - „протест – (без)бюджет –избори“.

Каквото и да стане обаче, съм убеден, че дебатите по бюджет 2014 ще бъдат свирепи както в парламента, така и извън него. Впрочем има и нещо изключително позитивно в това, което става. Аз не си спомням за друг период от най-новата история на страната, когато толкова масово да се е коментирала темата за бюджета на държавата.  Определено може да се каже, че точно от бюджет 2014 зависи накъде ще поеме страната през следващите четири години: Ще се задълбочат ли диспропорциите в социалната система?

Ще има ли опит за истински реформи

в здравеопазването и образованието? Ще плащаме ли по-високи данъци? Ще се задълбочи ли проблемът с безработицата? Ще задлъжнеем ли повече? Ще продължи ли раздуването на държавната администрация? Ще получат ли силовите министерства отново най-големите „парчета от тортата“ на държавния бюджет? Ще продължаваме ли да трупаме държавни дългове за сметка на следващите поколения? Това са част от основните въпроси, на които трябва да отговори бюджет 2014.

Аз съм от хората, които считат, че държавното управление трябва да бъде сведено единствено до защита на конституционните права на гражданите и

защита на частната собственост

Бизнесът трябва да бъде оставен единствено на предприемачите. Данъците трябва да се движат само в посока надолу. Съжалявам за някои хора, които не са изкарали сами  и пет лева през живота си, но обичат страстно да преразпределят публични средства през държавния бюджет и точно те ще подскочат от написаното по-горе. Ще ви дам следния пример: Какво ще кажете за противоречието - държавни дотации за тютюнопроизводителите, от една страна, и изразходваните милиони средства от държавата за ограничаване на тютюнопушенето и опазване на общественото здраве от друга. Има една парламентарно представена партия, която неистово подкрепя тези дотации по разбираеми причини, а от друга страна, иска увеличаване на средствата за здравеопазване. Това не е социална политика,

това е безотговорно харчене на средства

от държавния бюджет. Огромна грешка е увеличаването на минималните осигурителни прагове. Очакванията са през 2014 година средното им увеличение да е с над 5%. От друга страна, безработицата продължава да нараства и вече надхвърля 13%. Ето такива парадокси в бюджет 2014 не бих желал да виждам. Друг фундаментален парадокс е отказът от извършване на пенсионна реформа, и то при наличието на фалирала пенсионноосигурителна система. От НОИ наскоро съобщиха, че способността на системата да покрива със собствени приходи поетите ангажименти към бенефициентите на държавното обществено осигуряване е достигнала критично ниво, и то при сегашния размер на пенсиите. Управляващите намекнаха няколко пъти, че ще премахнат максималния размер на пенсиите. Това е правилно, но абсолютно опасно е то да стане без реформи в сектора. Социалноосигурителната тежест в България е на едно от най-високите нива в Европейския съюз по отношение на приходи от осигуровки към  общия данъчен приход.

Системата на облагане на труда е изключително неефективна 

Има два критични проблема: осигуряване на държавните служители и минималните осигурителни прагове. В тази посока трябва да бъдат заложени истинските реформи в бюджет 2014. Убеден съм, че през последните месеци има качествено израстване в общественото поведение.

Не мога да си обясня също така как е възможно да декларираш като приоритет здравеопазване и образование и в същото време категорично да отричаш възможността за диференциран подход към ДДС за книги и лекарства. Единствената държава в Европа, където ДДС върху книгите е по-високо от България, е Дания. При лекарствата положението е същото. При храните ситуацията е идентична. Разбирате ли къде е проблемът?

Основният ни проблем е огромната преразпределителна роля на държавата от икономика с ниска капиталова основа, каквато е България. В Япония и САЩ данъците и социалните осигуровки като процент от БВП са 28% и съответно 25%, в Европа са близо 39%. В България продължаваме да мислим върху някакъв невъзможен социален модел, който не можем да си позволим, защото не сме го „изработили“. Данъците и осигурителните тежести трябва да се намалят за сметка на истинските реформи. Всеки отказ от провеждане на сериозни реформи е форма на купуване на гласове.

Политиците да не забравят, че сме в период на „протести – бюджет - протести“. Нека да видим -юджет 2014. Приходната страна на бюджета изостава, защото икономиката закъсва все по-осезаемо. 

Все още държавата не е навлязла в рецесия

но това зависи и от политиките, които ще бъдат заложени през рамката на държавния бюджет. Трябва изключително много политическа смелост, за да се избегне капанът на обещанията пред собствените избиратели.  Държавните дотации убиват конкурентоспособността на бизнеса и обратното, намаляването на данъците и осигурителните тежести го стимулират. Колкото по-рано се разбере това от повече хора, толкова по-бързо ще се изкачим на пътя на истинския икономически растеж. Бих завършил с един от моите любими примери: „Ако държавата краде от Пол и дава откраднатото на Джон, то тя знае, че във всеки един момент ще може да разчита на Джон.“ В този случай под „държава“ трябва да се разбира управляващата политическа партия, а под „откраднато“ - съответните данъци. Нека не забравяме, че ако държавата прави Пол по-малко богат през по-високите данъци, то това не означава, че Джон става по-малко беден.  

(в. Преса, печатно издание, брой 222 (573) от 16 август 2013)