77766 | 16 авг. 2013 | 09:35

Заради многократните си опити да защити този военен потенциал ген. Ангел Марин бе уволнен като командващ Ракетните войски и артилерията от

Полковникът от резерва Марин Шкодров сега. Снимка - Ангел Атанасов

В края на 80-те години на миналия век ракетите СС-23 в Телиш е трябвало да бъдат окомплектовани с бойни глави с обемен взрив, поразяващи на принципа на вакуумната бомба. Демократичните промени в страните от Източна Европа обаче изпреварили заплануваната доставка на тези бойни части от бившия Съветски съюз. Това разкри пред „Преса“ бившият главен инженер на 76-а фронтова ракетна бригада в Телиш - полковникът от резерва инж. Марин Шкодров. Той е основна фигура в организацията по приемането на ракетните установки СС-23. Те пристигат с вагони до България с ферибота Варна-Иличовск и влизат във военния завод „Девети май“ - Червен бряг. Разтоварването на първите три започва в 23,00 ч. на 15 октомври 1986 г. По това време в „Девети май“ имало само военни от поделението в Телиш.

Охраната на операцията

е осигурена от бригадата, естествено, с активното участие на военното контраразузнаване. Според ракетчика мерките за опазването на тайните на поделението са изключително ефективни. Бившите ни противници от Северноатлантическия блок не са наясно какво точно има в Телиш. По онова време нашите спецслужби прехващат турска разузнавателна сводка, в която пише, че в селото има поделение на противовъздушната отбрана, чиято задача е да охранява небето над завод
„Девети май“ и над плевенския Нефтохимически комбинат.

Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казват цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите СС-23 у нас са изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача е да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.

„Веднъж поканих на гости у дома един от тези гарантийчици. Тогава от него разбрах една от дълбоко пазените тайни по онова време - че докато е в полет, бойната глава на СС-23 може да се пренасочи от спътник. Когато тя излита с ракетата, са й зададени координати на целта. В определен момент от нейното движение
обаче те могат да се променят към друга цел. Така става още по-трудно за противоракетната отбрана на противника да я унищожи във въздуха. Това е нещо, за което ние в поделението не знаехме“, обяснява Марин Шкодров.

Установките за СС-23 в поделението са осем - всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карат по една резервна ракета - за третия залп. Общо съхраняваните ракети от този тип в Телиш са 24. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг. До боен пуск на СС-23 на полигона Капустин Яр в Астраханска област така и не
се стигна. Такова учение е планирано, но не се осъществява заради под писания на 8 декември 1987 г. договор между СССР и САЩ за съкращаване на ракетите

с обсег от 500 до 5000 км

Комплексът СС-23 е извън тези параметри - далекобойността му е до 400 км, и не е включен в списъка за унищожаване. Американски специалисти обаче доказват, че теглителната сила, която създава твърдото гориво, може да изпрати бойната глава на 740 км. За да се постигне това, е достатъчно да се подменят някои елементи в пусковата установка. Руските им колеги възразяват, че това на практика е невъзможно, но въпреки аргументите им комплексите са включени в списъка за съкращаване. Освен СССР такива комплекси е имало само в България, в бившата Чехословакия и Източна Германия.

У нас ракетите остават на въоръжение до 2001 г. Под натиска на САЩ на 19 декември със 178 гласа „за“, 3 - „против“, и 2 - „въздържал се“, Народното събрание
взема решение за унищожаването на нашите СС-23 до 30 октомври 2002 г. Месец по-късно тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров издава заповед тези ракети да бъдат свалени от въоръжение. Операцията по нарязването на комплексите започва на 9 август 2002 г. и приключва в определения срок.

Заради многократните си опити да защити този военен потенциал ген. Ангел Марин бе уволнен като командващ Ракетните войски и артилерията от президента Петър Стоянов през 1998 г. Той продължи битката за съхраняването на българските СС-23 и след избирането му за вице на президента Георги Първанов.