16565 | 18 авг. 2013 | 07:36
Как стана, сам не разбрах - уредих се с ваканцуване на Черноморието. И то в елитната станция на холдинга. Мале, че разкош! Стая с баня и балкон, а на балкона - шезлонг. Освен хладилник - интернет. Пък столът - ресторант лукс. Сервитьорките - мажоретки същи. И какви ли не развлечения - боулинг, мини-голф, джетове и банани, скокове с парашут... Плажът започва от станцията - да река, от балкона мога да се бухна в морето.
А колегите - съвсем в друга светлина. Пармаков, дето му викаме Пешо Кеша и дето все ме пита цунал ли съм премиални, и дума не обелва за тях, а като ме срещне, намига:
- Цървул, цуна ли някоя стара мома англичанка?
На мене ми викат Цървул, понеже съм Цървуланов - прадядо ми е имал първата у нас фабрика за цървули, при реституцията ми дадоха компенсаторки за нея, защото комунистите я бяха обърнали на скапан обувен завод. Но думата ми е за колегите. Марангозов, дето все се е интересувал ще вържем ли тримесечието, всяка сутрин ми хихика в ухото:
- Цървул, ще вържем ли довечера кънките, а?
Най ме сбърка обаче кикимората Тодорчева. Сто пъти съм я молил за един кламер, винаги ме е пращала на кино - да съм гледал „Кламер срещу кламер“. А тук ме почерпи с ванилов сладолед. Аз, естествено, се реванширах - веднъж ѝ купих от всички вестници по един: да види кой бизнесмен с коя фолкдива кръшка. Защото ваканцуването си е ваканцуване, но не бива да се откъсваме от живота. Изобщо - чувствах се прекрасно. За малко дори да се явя на конкурса „Мистър Чеп“, но реших да не будя завист.
И точно последния ден, като си плувах около шамандурата, на която някой беше написал „Фидосова“, гледам как един с жълта плувна шапка се изхлузи от синия си дюшек. Вълните емнаха дюшека му и човекът взе да гълта вода като слънчасала камила... А наблизо освен мен - никой. Заплувах към него - човек се дави, сериозна работа е това. Подхванах го и кого да видя? Г-н Кавръков, изпълнителния директор на холдинга! Че като почна борба - вълните ни подмятат, захлупват ни, едва го довлякох до брега. А на брега всички питат какво става, живо се интересуват има ли смъртен случай. Даже от две телевизии (кога пък научиха?) имаше екипи... Тъкмо да обясня кое как е, г-н Кавръков живна - застана пред камерите, посочи ме и каза на пресекулки:
- Брей, тоя Цървуланов... Нищо и никакъв човек, а за малко и мен да удави... Едвам го спасих!
Гледах като истински удавник. В този момент се появи тайфунът Фифи - така между нас си наричахме г-жа Кавръкова.
- Къде е - ококори се - дюшекът? Френският дюшек...
Г-н Кавръков си пое дълбоко въздух.
- Дюшеци мнооого - заяви дълбокомислено пред камерите той, - човешкият живот обаче е един!
Приседнах на пясъка - наистина се чувствах зле, така че бе логично г-н Кавръков да викне припряно:
- Какво се туткате? Направете му изкуствено дишане!
А кикимората Тодорчева само това чакаше - уста в уста.
(в. Преса, печатно издание, брой 224 (575) от 18 август 2013)
Мобилна верси
RSS
