17549 | 18 авг. 2013 | 09:47

Интервю на Боряна АНТИМОВА за престижа да пееш на голямата сцена и тръпката от бизнеса

Дариана, разбрахме, че тази есен ще правите академия „Сан Ремо“ и у нас?

Да, още миналата есен имахме идея да организираме вид музикална академия и тук. Да бъде под формата на конкурс и който го спечели, да може да дойде в академия „Сан Ремо“ в Италия, да го чуят и на тамошните сцени. Дори идвахме миналата есен тук заедно с диригента на симфоничния оркестър на „Сан Ремо“ Бруно Сантори. И кметът на Сан Ремо Маурицио Дзокарато искаше да дойде и да се срещне с госпожа Фандъкова, но тогава не се получи. А никой не е искал пари от Столичната община за организацията, спонсори има от Италия. Надявам се тази година да го направим. Другият ни проект е да организираме концерт с директора на „Сан Ремо“ Мауро Пагани в България, с някои от италианските певци, както и да поканим някои наши народни певици. Бруно обожава „Мистерията на българските гласове“.

Но нали в „Сан Ремо“ участват само италианци?

Регламентът вече е променен, може да участват и чужденци, стига да изпълняват италианска песен. Може да пеят и на външната сцена на „Сан Ремо“, която е отворена нонстоп по време на фестивала и на нея се изявяват победители в различни конкурси в Италия.

Лятото за вас беше повече от вълнуващо, президентът Наполитано ви прие като звезда, а Джон Малкович ви целуна ръка…

Да, след като бяхме номинирани за италианските „Оскари“ - наградите „Давид на Донатело“, за саундтрака към филма „Сибирско възпитание“. Джон Малкович, който е в главната роля, бил много впечатлен от тази песен. Музиката е на Мауро Пагани, текстът на руски е мой, аз я изпълнявам. Слава Богу, имах две добри учителки по руски.

Спечелихте наградата „Чак д’Оро“ на журналистите и критиците, но не ви дадоха „Давид на Донатело“, имате ли обяснение защо?

 Да, между другото, спечелвайки „Чак д’Оро“ („Златна клапа“), победихме легендарния Енио Мориконе. Но в Италия всичко е политика, дори музиката, и има две основни лобита. На „Давид на Донатело“ гласуват тези, които вече са получили наградата, и от 1800 гласуващи 1500 са от Рим. Направо ни казаха, че основната причина да не я получим е, че не сме от римското лоби, а от миланското.

Какво е да минеш по червения килим на „Давид на Донатело“ заедно с филмови величия като Стивън Спилбърг, Дъстин Хофман, Бен Афлек?

Голяма тръпка, естествено. Награждаването се предаваше директно по RAI 1. Викаха ни един по един да се здрависаме с президента и министъра на културата и ни връчваха грамоти. Чуваш “Дариана Куманова”, с ударение на “о”, и цялата зала се обръща. Чудят се как е попаднала тази чужденка сред тях (смее се)… Гледаш на първия ред легендите Бернардо Бертолучи и Енио Мориконе, които ти се усмихват до ушите… Незабравимо! На приема при президента Джорджо Наполитано говорих с Бертолучи. Казах му, че за мен е огромна чест да се запозная с него, а той ме поздрави за успеха и за това, че съм единствената чужденка с номинация за италиански филм.

Защо заминахте за Италия през 1994-та?

Пеех тук в дуета „Модел 22“. През 1990 г. участвахме на „Златният Орфей“. С наша песен - „Добър ден“, започваше всеки ден сутрешният блок на програма „Хоризонт“. Развивахме се като млад, талантлив и многообещаващ дует. Докато в един момент след 10 ноември 1989 г. всичко се промени, започна епохата на най-страшната чалга, на „Радка Пиратка“. Спечелихме стипендия за университета „Бъркли“ в Бостън, но Нора (Елеонора Дончева) замина за Щатите, а аз - за Италия, защото имах малък син и Америка беше много далече за мен. Отидох в Италия на специализация по история на изкуството, да направя магистратура, но всъщност за да пусна корени и да остана там и да имам свобода за детето си. Преживяла съм много тежки моменти, когато си събирах куфарите да се връщам обратно, но стисках зъби и оставах. Аз съм страшно свободолюбив човек. За мен след здравето свободата е най-важното нещо на света. Визовият режим тогава беше кошмар. Останах в Италия първо с документите за следване, взех си и документи за работа като певица. Започнах да пея джаз и поп с една италианска група, имахме по 5-6 участия на седмица, запознах се и с преподаватели от консерваторията им.

За вашите способности като педагог по поп и джаз в Италия се носят легенди, учениците ви печелят престижни конкурси и тв формати. Как успяхте?

Заминах за Милано и започнах да преподавам частни уроци. Една моя ученичка спечели стипендия в университета „Бъркли“ и стана доста популярна в Милано. Други две мои възпитанички участваха в италианския формат „Амичи“, едната стигна до финалите. По този начин си правиш име и от човек на човек славата ми на преподавател се разнесе. Започнаха да ме търсят много хора от музикалните среди.

Най-младият доцент сте в академия „Сан Ремо“, как стигнахте до тази престижна позиция?

Преди 6-7 години се запознах с Бруно Сантори, който е директор на академията „Сан Ремо“, и той започна да ме кани да пея на негови концерти. Има частен симфоничен оркестър „М оркестра“, отделно е директор на оркестъра на „Сан Ремо“. Той е музикален магнат, семейството му е натрупало доста пари с музика. Сам си спонсорира симфоничния оркестър със собственичката на автомобилите „Порше“ за Италия. На един концерт в Рим излязох пред 10 000 души без репетиции с оркестъра, а получих много комплименти. Сантори беше много впечатлен, тогава може би ме оцени и ме покани да преподавам в академията.

Не сте била притисната финансово да приемате всякакви ангажименти. Рядко се случва певец да съчетава музика с бизнес.

Винаги съм била с бизнес ориентиране, не само музикал- но. Още като малка казах на майка ми: „Да знаеш, че никога няма да работя като теб в офис.“ Исках да
не съм зависима от никого. Никога не съм имала шефове. Това развива малко или много нюх за предприемчивост.

А как започнахте бизнеса в България?

В началото със съпруга ми взехме под наем магазин на столичния бул. „Витоша“ и от Италия внасях по-ексцентрични дрехи за сцена. След това купихме два магазина, с които аз се занимавах. Мъжът ми Росен Илиев завърши право, беше адвокат, след това направи транспортна фирма. Сега се занимава с транспорт и енергетика. Ние с него сме израсли заедно, познаваме се още от детската градина. Като станахме гаджета, бяхме още студенти, никой от нас не е имал пари. Всичко сме постигнали заедно.

Винаги ли сте била толкова оправна?

Имах много хубаво детство във Велико Търново. На 14 години ми се наложи да живея самостоятелно, защото дойдох в Музикалното училище в София. На 16 години си намерих първия апартамент под наем. Учителката ми по литература дойде да ми подпише договора, защото бях непълнолетна. Винаги съм успявала да се справям сама, макар че имах грижовни родители. На 17-18 години вече започнах да пея и да си изкарвам пари. Казах: „Мамо, тате, няма нужда повече да ми пращате пари, аз ще се издържам сама.“ Тогава с „Модел 22“ имахме много участия навсякъде. Моят баща е архитект, а аз за месец изкарвах 20 пъти повече от неговата заплата. Дори след 10 ноември първите 6 месеца те ходеха на работа, без да им плащат, а аз, на 19 години, им пращах пари.

Седим в апартамента на Джаро от сериала „Под прикритие“ в Бояна…

Да, това е холът на апартамента му, седим на масата, на която той обядва. (Смее се.) Продуцентът Димитър Митовски е близък със съпруга ми и си го хареса за снимки.

А вие къде живяхте през това време?

Е, не сме се изнасяли. Снимките бяха обикновено през деня, а мъжът ми е на работа до късно, аз бях повече в Милано, така че почти не се засичахме. Само веднъж сварих екипа тук. Страхотни професионалисти! Много добре организирани и след снимки почистват и подреждат - не личи, че тук е снимано.

Как протича животът ви в Милано?

Работя. Много. Имам специално училище за звезди, преди 3 години го направихме. Това е звукозаписно студио - Massive Arts Studio, много артисти записваха при
нас. Към него има музикално училище, на което съм директор. Ние сме четирима съдружници, единият отговаря за сту- диото, другият - за мастеринга, аз - за училището, а четвъртият - за залите за репетиции, които отдаваме под наем. Отделно имам мениджърска компания за певци. Една моя ученичка - Ариза, два пъти печели „Сан Ремо“, беше ментор в „Х фактор“ и в „Гласът на Италия“ и е много голяма звезда. Имам няколко такива ученици, а за един педагог няма по-добра реклама от тази.

Почивате ли някога въобще?

Не, за мен отпуск няма, но когато реша да пътувам, го правя, почти винаги сме цялото семейство. Обожавам също да чета всякаква литература. Готвя всеки ден, това ме успокоява. В Милано взехме къща с градина. Родителите ми живеят с нас, но самостоятелно на един етаж. Баща ми се грижи за градината, донесъл си е здравец от България, засадил го е около всички дървета. Майка ми през ден прави българско кисело мляко, хляб пече, на барбекюто печем зеленчуци и си правим лютеница, която аз много обичам.

(в. Преса, печатно издание, брой 224 (575) от 18 август 2013)