16841 | 20 авг. 2013 | 11:43

Арабската пролет нямаше шанс, защото все още обществата в Близкия изток не мислят демократично

- Г-н Малики, бяхте в София в ключов момент за своя народ при подновени преговори с Израел. Каква роля очаквате да играе държава като България в мирния процес?

- Във всичките срещи и разговори тук усетих, че се намирам в приятелска държава, която наистина иска да помогне за справедливо решение на близкоизточния конфликт. И президентът, и външният министър изявиха огромно желание да бъдат полезни с каквото е необходимо. Това поставя България в една по-различна група от страните, които просто подкрепят мирния процес.

София би могла да се включи като медиатор

в някоя конкретна сфера на преговорите. Решението обаче е суверенно за България и зависи от много фактори, включително и от това какъв имидж иска тя да си гради.

- Какъв е днес този имидж сред арабите, след като София направи „обосновано предположение”, че „Хизбула“ стои зад атентата срещу израелски цивилни в Бургас, а след това посещение на делегация от ХАМАС през април се провали с гръм и трясък?

- Никой в Палестина не е правил връзка между двете събития. Всички си дават сметка, че България преследва първо своите интереси. Като член на ЕС страната няма как да не съблюдава принципите на организацията. Ние го разбираме и гледаме по-практично над отношенията ни. Важното в крайна сметка е, че искаме да ги подобряваме, да разменяме опит, да правим бизнес.

- Близкият изток преживява големи промени през двете години след началото на Арабската пролет. В същото време България вече повече от две десетилетия се бори с дългия преход към демокрация. Виждате ли тук опит, който Палестина да използва?

- Разсъждавам над темата от първия си миг в София. Бях в българския парламент в петък, когато се обсъждаше ветото на президента за актуализацията на бюджета. Слушах и наблюдавах изказванията на двата лагера. И осъзнах, че страната ви е минала по дългия път на демократизацията и е постигнала много. Приятно ми беше да видя как политиците спорят и ръкомахат от трибуната, а след това спокойно разговарят в кулоарите. Това е доказателство за зрелост в политическия живот въпреки дългия преход.

Повечето от арабските страни, които поемат по този път, нямат сили да го довършат. При всички тях демокрацията започна с революциите от 2011 г., които бяха последвани от незабавни избори. Местните хора, както и европейци и американци, мислеха, че бюлетините са краят на демократичния процес. А те са само началото. Демократизацията е дълготрайно усилие, в рамките на което из основи трябва да се променят институциите, законите, но и светогледът. Втората вълна на Арабската пролет - в Египет, Тунис, Либия, на която сме свидетели днес, е доказателство, че процесът на демократизация в тези страни не е бил зрял. Че хората не са променили отношението си към държавата, манталитета си. Мисля, че България може да помогне в това отношение, като предостави своя опит в този преходен период. Видяното в българския парламент ме накара да помечтая.

- Представяте ли си един ден „Фатах“ и движението ХАМАС да спорят по подобен начин в парламента?

- Защо не? Теоретично е възможно, практически - също някой ден. Няма друг път пред двете партии, освен да седнат на една маса и да работят заедно.

- Не ви ли притеснява фактът, че ХАМАС е терористична организация според ЕС и САЩ?

- Не, никак. И ще ви кажа защо: въпреки че движението е с този статут, ЕС е оставил вратичката отворена. От Брюксел дават сигнали, че ако ХАМАС приеме по-умерени позиции, движението ще бъде прието и признато. И това е практичната позиция: ХАМАС съществуват независимо дали ще им се лепне етикет „терористи” или не. Те са тук, а подкрепата на избирателите им дава право да бъдат в парламента и управлението.

И „Фатах“ има революционно минало, но постепенно политическата зрелост накара партията да търси пътищата на дипломацията за осъществяването на палестинската кауза. Подобни сигнали получаваме днес и от ХАМАС. Това, което става в Египет, може да накара движението да потърси преформулиране на идеите и методите си, за да намери и международно признание. Използването на насилие винаги е било във вреда на палестинската кауза. Първо, защото Израел е многократно по-силен и отговорите му са непропорционални. И второ, защото това дава поводи за атаки и обвинения срещу народа ни. За Палестина е важно да стане част от световния ред, такъв, какъвто се е наложил. Ние не сме сами на този свят. Дори и да не ни харесват всички правила, по които се движим, сме длъжни да ги следваме, ако искаме да намерим решение на проблемите си.

- Мнозина от критиците на мирния процес казват, че преговорите няма как да постигнат успех, тъй като в тях е представен само половината от палестинския народ – този на Западния бряг, и че едно финално споразумение няма да може да бъде приложено в Газа. Какъв е отговорът ви?

- Съвсем прост: и израелското правителство представлява половината от израелското общество. То не представлява арабите, които са 20% от населението на страната, нито левите избиратели. В крайна сметка обаче това е кабинетът и той има мандат да  представлява Израел. Такъв имаме и ние. И двете страни подчертаха, че каквото и да е решението помежду им, то ще бъде подложено на референдум - най-висшата проява на народна воля. Ако обществата кажат „не”, ще ги уважим. Ако обаче пожелаят мир, всички ще трябва да го приемат. Към момента не ни притеснява, че ХАМАС критикуват подновяването на преговорите. Те имат право на своя позиция.

- Готови ли са двата народа, обикновените израелци и палестинци за подобно споразумение?

- В нашия регион хората се доверяват на политиците. Въпреки че в Близкия изток всички говорят за политика и имат нужда да се изразят политически, дори и по неприемливи за Запада начини, тук властва схващането, че лидерите знаят по-добре кое е полезно. Че те познават факти, които на обикновените хора не са известни. Имате девет месеца, за да подобрите съдбата на палестинците.

- Какво очаквате и се надявате да постигнете в тези преговори?

- Договор за сигурността и границите с Израел. Беше решено, че ще преговаряме между шест и девет месеца по всички сложни въпроси помежду ни, но главното ударение ще е над сигурността и границите. Тези два проблема представляват 70% от конфликта. Ако през тези месеци намерим решение за тях, можем да продължим и по останалите точки.

- Не разглеждате ли възможността да се обърнете към международните съдилища по време на преговорите като начин за упражняване на натиск над Израел?

- Не, защото ние

вярваме в тези преговори.

Споразумяхме се: евреите освобождават 104 наши затворници, ние се въздържаме от правни стъпки. Ако Израел не освободи останалите договорени палестинци, ще се чувстваме свободни да не спазваме и нашата част от споразумението.

- Ще ни разкажете ли как един човек, който се ражда и живее под окупация, стига до пост в правителството и до решителна роля за целия си народ?

- Като повечето палестинци и аз прекарах живота си в борба срещу окупацията. Повече от 15 години бях университетски преподавател, през които пропагандирах демократичните ценности. С тази цел създадох и фондация. Прекарах време в затвора като много от моите сънародници. Цял живот се боря срещу превъзходството на Израел, но чрез политически средства. Давам всичко от себе си, за да създам огромна мрежа от контакти, да печеля приятели. Опитвам се да действам умно. Научих и разбрах как да се обръщам и да търся подкрепа от западните дипломати. Как да говоря с тях и как да представям палестинската трагедия - с цифри и факти, а не с емоции както повечето политици в Близкия изток. И мисля, че имам успех - подобрихме отношенията си с много страни, установихме такива с други, влязохме в ООН и ЮНЕСКО. Аз съм един щастлив човек, защото имам успех в услуга на родината си.

(в. Преса, печатно издание, брой 226 (577) от 20 август 2013)