19035 | 14 авг. 2012 | 16:32

Как да преговаряш с войнствен, при това нетърпелив крал

Преди век на 15 август България подписва споразумение с Черна гора; Балканският съюз е факт

Досега в поредицата на „Преса“ „100 години от Балканската война“ най-голямо внимание беше отделено на невероятно сложната дипломатическа игра с Велики сили, с горещи глави в Македония и Одринска Тракия, и със съседни страни, притежаващ хем още крехка независимост, хем великодържавни планове. Залогът е създаването на Балкански съюз против все още самоуверената Османска империя.

В тази тиха битка България нерядко се обърква и греши, но като цяло има също така водеща роля, както във военния разгром на вековния поробител през 1912-1923 г. С активното експертно сътрудничество на акад. Георги Марков досега разказахме за началото - договора между България и Сърбия от 29 февруари 1912 г., за съюза с Гърция, сключен на 16 май с.г. Днес е редът на последния елемент в сградата на съюза - споразумението с Черна гора.

Черна гора няма значителна армия, но пък нейният крал Никола се отличава с пристрастеност към бойната слава. На на 27 и 28 май 1912 г. той е на държавно посещение във Виена и българските дипломати Стоян Данев и Димитър Ризов не пропускат тази възможност да проведат проучвателен разговор за съюз срещу Османската империя.

Представители на краля веднага заявяват познатото желание за задружни действия, защото случаят бил толкова сгоден, че „ако ние пропуснем да направим нещо, поколенията ще ни кълнат“. Постига се

съгласие за тайни преговори

между двете правителства. От българска страна е упълномощен Недялко Колушев като царски пълномощен министър в черногорската столица Цетина.

В хода на преговорите крал Никола (на снимката вдясно) зачита „справедливите желания“ на Царство България в Македония, както и на Сърбия и Гърция в Косово и Епир, но държи за собствено териториално разширение в Новопазарския санджак и Шкодренския вилает. Той не е заклет противник на идеята да бъде дарена автономия на една орязана Албания.

Войната, препоръчва Никола, трябва да се води нападателно, „за да не се даде почивка на неприятеля“. В случай на недоразумение по дележа на освободените земи споровете се подлагат за разрешаване от император Николай ІІ, а ако се наложи да се стигне и до президента на Съединените щати. Наистина далеч по-безпристрастен арбитър...

На 5 юли 1912 година

кралят изненадва Колушев

с предложението пръв да започне войната срещу Османската империя, но иска да бъде сигурен, че „България веднага ще се намеси в нея“. На 17 юли той повтаря, че „сега или никога“ трябва да се разчистят сметките с „общия вековен враг“, настоявайки за такова споразумение с Царството, което да го задължи най-късно 30 дни след обявяването на войната от Черна гора - да се включи в нея  „с всичката си военна мощ“. Черна гора е в състояние да изкара на бойното поле 40 000 войници, ако войната се отвори не по-късно от 1 септември 1912 г., „така щото България да бъде готова на 1 октомври“. Българското правителство обаче не желае да ускорява хода на събитията.

Политическата почтеност на черногорския монарх е подложена на основателно съмнение в София, поради което от предпазливост се решава преговорите да не завършват с никакво писмено свидетелство. Иван Ев. Гешов трябва да се срещне с Колушев в Мюнхен, където да обсъдят важността на отношенията с балканската държавица и близката възможност за сътрудничество, след което са бъдат дадени подходящи наставления.

Растящото напрежение в международните отношения обаче не позволява отсъствието на министър-председателя Гешов от столицата и това налага на Колушев да се яви „по спешност“ на съвещание в София. Преди пълномощният министър да потегли обратно, му е наредено да поиска от крал Никола пълно осветление по неговите възгледи, планове и надежди, както и пояснения за времето и обстановката на действие. Трескавото желание за война не е достатъчно да осигури нейния успех.

На 13 август 1912 г. сутринта в двореца Царска Бистрица е свикан Коронен съвет под председателството на цар Фердинанд и с участието на Гешов, Данев, Теодоров и генерал Никифоров. Министър-председателят докладва и единодушно е утвърдено решението на Министерския съвет да се приеме предложението на крал Никола. Колушев е упълномощен незабавно да потегли за Цетина, където да сключи с черногорския владетел устно споразумение.

Въздухът вече намирисва на барут

и Балканският съюз трябва да се попълни с най-малката и най-войнствената балканска държава. Черна гора не разполага със значителни въоръжени сили, но може да привлече като „гръмоотвод“ гнева на Великите сили, които единогласно са за „мир и спокойствие в Ориента“.

В основата на споразумението, подписано на 15 август, заляга следното решение на Министерския съвет:„Българското правителство, въодушевено от искреното желание да постигне едно Споразумение с черногорското правителство, е съгласно по принцип. Това Споразумение обаче то обуславя със събитията в Турция. Затова и настоява датата на почването акцията от Черна гора да се не определя отсега, а да се остави да се определи по взаимно съгласие по-после. То отсега още се задължава, щом черногорската акция се почне по взаимно съгласие и Черна гора извади на бойното поле една армия от 40 000 души, да й се притече на помощ най-късно един месец подир почването на черногорската акция.“

Крал Никола се нуждае от финансови средства да воюва и това е неговото главно условие в преговорите с Колушев, който одобрява използването на „древната съблазън”. Българското правителство се задължава да предостави парична помощ в хода на военните действия -

на три пъти по 750 000 златни лева

Толкова струва първият топовен изстрел, оповестил началото на Балканската Освободителна война.

Макар и обладан от неистовото желание „по-скоро да изтегли меча“, крал Никола на свой ред се задължава да не ускорява излишно хода на събитията. В последния ден на август той предлага да започне войната на 14 септември, но Гешов го задържа: „Необходимо е да се свършат почнатите преговори с Гърция и Сърбия.“ Става дума за съдържанието на военните конвенции, а и поводът за война трябва да дойде от съседната Империя.

Причините са натрупани вече предостатъчно, но високомерието на империите не им позволява да преживеят унижението да оставят на „по-малките“ да им обявяват война, още повече на доскорошната „рая“, сиреч някакво послушно и безсловесно „стадо“. Точно тази закостеняла легенда Балканският съюз начело с България ще опровергае съкрушително и бляскаво, като незабравим урок от борбата на нациите против империите.

В следващ брой четете:
Какво правят Великите сили, докато си подготвят Световна война, за което Балканската досадно им пречи.