29644 | 21 авг. 2013 | 07:44
|
Васил СОТИРОВ |
Така сме цъфнали, че вече всички ще вържем. По-умните обаче предвидливо връзват в чужбина. А другите оставаме тук досущ като луди за връзване. И май единственият ни кяр е, че чат-пат можем да вържем кънките...
Какво да се прави - такова е положението, когато трудно се връзват двата края. Понеже нито се види краят на това, нито се види краят на онова.
Напънахме се да излизаме от кризата, а всъщност излизаме от кожата си. Обаче искат да го правим, проявявайки разбиране. За да не ни излезело през носа.
Още навремето един държавник ни открехна, че се налага да затягаме коланите, да търпим лишения. И рече, че е редно, когато едно семейство го закъса, да разпродава я аудиовизуална техника, я мебели, я парцели, я например семейни ценности. И ние проявихме нужното разбиране. Майната им, рекохме си, на ценностите (на голия ни задник бижутата са ни ексик!), а за духовните не го и направихме на въпрос.
Да, народът най-съвестно затегна колана, взе да търпи лишения. Той робство е търпял, че лишения ли ще му се опънат! Пък и откакто се помни, тоя наш народ все е в преход - ту върви възроден, ту върви изроден...
Обаче се оказа какво? Оказа се, че и при лишенията не сме равни. Народът ги понася, те - не.
Да сте видели властимащи да се лишават от нещо? Те, ако решат да ни правят изкуствено дишане уста в уста, хич няма да е, за да ни спасяват, а за да ни вземат залъка от устата.
Ех, народе????
На народа му се броят ребрата като на откачен радиатор, пък те се кефят на климатиците в мезонетите си и на басейните във вилите си.
Народът едва се държи на краката си (направо се нуждае от придружител!), пък те джипове с всички екстри яхнали. Че не ги и купуват, не знам какви си фондации им ги давали...
А комисионите им - лишени от въображение.
И децата им в тая пуста чужбина - учат как да останат там. Ама на чужди разноски учат, спонсори имали...
А какво ще поискат после от властимащата тяхна мама или техен тате тия, дето ги спонсорират - нямаме въображение.
И излиза какво? Ами на тях все им излиза късметът, а на нас все ни излиза през носа.
Обаче поне сме наясно защо аджеба трябва да излезем от кожата си. За да направят от нея тъпан, с който да огласят успехите си. И хем да го бият, хем да събират парсата.
Ех, излиза, че ние продаваме, за да купуват те. Защото само така, разправят, имало свободен пазар на лишенията. Абе, пазарна икономика, втълпяват ни (превръщайки ни в тълпа), пазарна икономика - което ще рече, че си разпродадохме икономиката съгласно изискванията на пазара...
Трябва ли обаче ние да затягаме коланите, за да могат те да си разпасват пояса?
И за какво са ни на нас коланите, като вече ни смъкнаха и гащите?
Все ние ли трябва да се жертваме? Нека им дадем историческия шанс и те веднъж да се жертват за народа, като затегнат коланите, ама около вратовете си.
Мигар този народ не го заслужава?
(в. Преса, печатно издание, брой 227 (578) от 21 август 2013)
Мобилна верси
RSS
