16524 | 22 авг. 2013 | 07:35
Антон ГИЦОВ*
Теменужка Славчева от ромски квартал в Лом беше осъдена на 15 години затвор за убийство на любовника си Алекси Георгиев. Това е нормално - след като има престъп ление, следва да има и наказание. Но около случая с Теменужка има някои ненормални неща, будещи тревога. Тя има девет деца, които очевидно не издържа с помощите от държавата. Няма как, след като някои от тях се изхранват с просия в София, и след като през нощта на убийството тя е участвала в купуването и изпиването на две бутилки джин и една с водка. А после... се скарала с любовника си кой да извади пари за още една бутилка.
Раждането на многобройни деца в ромски семейства е средство за препитание благодарение на социалните помощи. Но в случая с Теменужка е и за гуляи и пиянски запои. Това е ненормално за едно цивилизовано общество не само защото е несправедливо спрямо данъкоплатците, но най-вече защото обрича тези деца на липса на бъдеще. Теменужка е разведена, децата й няма да получат образование, няма да бъдат научени на морални ценнос- ти, а от просия лесно може да преминат към кражби. Те просто няма да имат бъдеще, а такава участ не заслужават българските деца от който и да е етнос.
Замитането на проблема под килима е бомба със закъснител
Развитите държави отдавна са се сблъсквали с подобен проблем и са намерили начин да го решават. Помощите за бедните в САЩ за прехрана не са във форма на пари, с които родителите може да злоупотребят, а са купони, с които може да се пазарува храна, но не и алкохол и цигари. Във Великобритания намаляват рязко прага на помощите на многодетни семейства, за да премахнат порочната практика безработни семейства, живеещи от помощи, да раждат голям брой деца, за да получават достатъчно пари. Които често отиват, вместо за обгрижване на децата, за плазмени телевизори, например. А както в случая с Теменужка - за гуляи. Освен това социалните служби принудително извеждат от семейства деца, за които се установява, че не се полагат достатъч- но грижи за тяхното отглеждане. Забременяването на момиче под 16 г., което у нас сред ромското население е честа и ненаказвана практика, се смята за педофилство и е подсъдно. Родителите се изправят на съд и ако не вземат мерки децата им да посещават училище. У нас по времето на социализма нямаше безработица сред циганското население, а държавата даваше еднократни помощи при раждане на деца, но само до третото.
Острият проблем с многодетността в безработните и бедните ромски семейства се замита под килима от всички правителства от началото на прехода. Този проблем обаче е бомба със закъснител, защото с неконтролируеми темпове се възпроизвежда една подкласа, която не се чувства, бидейки пренебрегната, като част от българското общество, с всички отрицателни последици за здравословното състояние на нашето общество.
* Авторът е дългогодишен дипломат
(в. Преса, печатно издание, брой 228 (579) от 22 август 2013)
Мобилна верси
RSS
