9922 | 22 авг. 2013 | 09:51
Трудно съдружие между мишки и слон
Юрий АСЛАНОВ
С трудна задача се заемат в Европейската народна партия (ЕНП) - помирение на партиите в българската десница. Не съм сигурен дали в Брюксел са наясно с каква работа се ангажират. Проблемът е много стар. От години в българското дясно пространство всеки десен възприема като реален свой конкурент или противник съседния му десен. И то много повече, отколкото автентичния си противник - левицата. Това е причината вдясно да не се диша от навалица и всеки гледа там да прецака другарчето, ако може. Когато Бойко Борисов беше силен, неговата идея беше да разчисти и да погълне цялото дясно. И в един момент изглеждаше, че почти е успял.
Сега обаче не е така. Очевидно е, че ГЕРБ е в криза, заради което позицията на Борисов е по-скоро лицемерно дружелюбна. Но останалите десни, които са много по-слаби от него, се страхуват да направят някакво съдружие на мишките в компанията на слона. Така че инициативата на Брюксел едва ли ще роди нещо повече от скептицизъм.
Да погледнем на кои партии залага ЕНП - на ГЕРБ, на ДСБ, на СДС и на Движение „България на гражданите“ (ДБГ). Интересно защо я няма партията „Свобода и достойнство“ на Касим Дал (неин председател е Корман Исмаилов). Може би и от Брюксел подозират, че освен противопоставянето на ДПС и на Доган и разчистването на предишни сметки едва ли Дал и Исмаилов имат някаква по-бистра идея в главата си. Засега като че ли не.
В България работим с обърнати ценности
Няма как да не са чути отвъд границите ни многото версии, които обикаляха медиите, за свързаността на Дал с Ердоган и с държавата Турция. Освен това действителният мотив е и това, че проектът на Касим Дал все още не е ясен - нито вътрешнополитически, нито геополитически.
Извън Брюксел обаче десните реформатори трябва да уталожат доста вътрешнопартийни страсти. Трудно ще се получи съвместната работа между ГЕРБ и Реформаторския блок. Първо, не вярвам, че един механичен сбор на съществуващи и познати субекти ще отговори на очакванията на десния избирател. Сметката, че като се съберат гласовете на всички партии в този блок, то техният сбор автоматично ще е достатъчен, е много погрешна.
Интересно как би станало това, след като в отделните електорални групи има несъвместимости, които няма как да бъдат предварително изчислени на теория след проверка. Има реална опасност от следната неприятна ситуация - привличайки едни избиратели, да бъдат отблъснати други. А ако последните се окажат повече, отколкото привлечените? По принцип пространството е отворено за нови субекти - с чисто нови и свежи проекти, с нови хора и с нови лидери.
Ако проблемът с Меглена Кунева и ДБГ е разрешим, то със зелените, които няма как да са десни, е неясно. Между другото този проблем го имаше и в началото на демокрацията, когато в СДС съжителстваха, макар и до време, и леви и дори крайнолеви партии, и десни и крайнодесни формации. Нямаше как да не се разпадне съюзът на базата на очевидния конфликт между различни идейни ориентации. Тук такъв риск от разпадане няма - все пак е ясно, че тези субекти се обединяват с прагматична цел. Тя е да наберат електорална мощ, която да ги направи парламентарно представена политическа сила на следващите парламентарни избори, когато и да са те.
У нас да си десен е модерно, но да си ляв е едва ли не ретроградно. В България по принцип си работим с обърнати ценности. На Запад левите партии са прогресивни, а десните са консервативни. Но има и по-дълбока причина - произходът на партиите тук не е естествен. Партиите по света са възниквали на базата на реални класови разделения. В България обаче след Освобождението, та до днес всички основни партии възникват на базата на различните отношения към една държава - Русия. И мога да го илюстрирам със съвременен пример - ще се намери ли човек, който да повярва, че БСП щеше да подкрепя проекта „АЕЦ Белене”, а десните да са против него, ако проектът беше американски? Едва ли.
Българската десница има днес два належащи проблема за разрешаване. Първият е, че в дясното пространство има доминация на ГЕРБ, която повечето от дребните, но слаби десни партии не признават за автентична дясна формация. И вторият проблем е оцеляването на десницата.
|
Грешка е, ако Реформаторският блок се обяви за десен
В момента има поне два-три мотива за подобно височайше брюкселско внимание към нашите десни. Първо, приближават европейските избори, които ще са през май 2014-а. А те са особено важни за големите европейски политически холдинги - ЕНП, ПЕС, либералите и т.н. Второ, възможно е ЕНП да е била трогната от непрекъснатите тъжби на любимото й дете Бойко Борисов в последно време, че другите десни са лоши и не искат да са заедно с него в бъдеще. Не може да не се отбележи, че ЕНП инвестира много в проекта ГЕРБ и това е опит да му се осигури под някаква форма бъдеще в политическите процеси. Третият мотив, който навярно е привлякъл вниманието на мениджърите на европейското дясно, е, че новосъздаденият политически Реформаторски блок към момента се очертава с шансове на следващите избори да се окаже парламентарно представен. Това не са случайни партии и в този си вид те имат политическо бъдеще поне през следващите години. Тези три мотива са реална възможност да предопределят желанието за такава среща, която да сдобри и осигури взаимодействие между Реформаторския блок и ГЕРБ. Тук обаче се вижда типичният цинизъм на ЕНП - те на всяка цена искат да придадат десен формат на Реформаторския блок. Българската публика би трябвало да е забелязала, че инициаторите от Реформаторския блок се опитват да наложат тезата, че той не е непременно дясна формация. В него все пак присъстват политически партии като Зелените и др., което показва, че няма как всички партии да са десни. Печелившата формула за политическото бъдеще на Реформаторския блок е да не се самовписва непременно в дясно. Желанието на ЕНП да му придаде дясност, да го припознае като дясна политическа формация може да обслужва някакви интереси на европейските десница, но едва ли ще съвпадне с местните политически интереси на Реформаторския блок. Ако той се припознае като твърда дясна политическа формация - член на ЕНП, това във всички случаи ще намали неговия електорат като цяло. Още повече ако Брюксел успее да сплоти Реформаторския блок с не много реформаторски настроените ГЕРБ. Една партия има полза и това е ГЕРБ Една партия има полза от всичко това - ГЕРБ. Никой друг не може да получи такава краткосрочна политическа помощ. Спорна е тезата дали можем да съзрем тук „дългата ръка“ на Борисов. Иначе той има достатъчно възможности да покаже какво жертват българските политици за избирателите си. Какви са политическите интереси на Реформаторския блок? Това е важно и твърде любопитно. Той има бъдеще и шансовете му за успех ще са повече, ако е открит към центристки, а защо не и към леви формации, стига да ги има. Той е реформаторски по своята протекция, но много ясно, че това не означава да е непременно десен. Първо, много добър пример е поведението му в началото - той се определяше като десен реформаторски блок, а след това бързо и съвсем разумно махнаха определението десен. Второ, бъдещето на този Реформаторски блок минава през първата предпоставка да бъде десен, но той съхрани своята критична дистанция от ГЕРБ. Може да звучи грубо и цинично, но във всички случаи този блок минава през топенето, дори през трупа на ГЕРБ. Ако това са европроблемите на този блок, то българските му дертове са от друго естество. И те са лидерските. Много е неясно, но и неравностойно регионалното позициониране на тези политически сили - в определени региони са силни едни, в други са силни други. И влиянието им е нехармонично. Зад Реформаторския блок при добро желание могат да се видят определени икономически властови центрове, което зарежда с рискове цялата ситуация. |
Живко ГЕОРГИЕВ(в. Преса, печатно издание, брой 228 (579) от 22 август 2013)
Мобилна версия
RSS канали
