20718 | 23 авг. 2013 | 13:15

Опиянени от стабилизиращата роля на валутния борд, тази година след седем пъти демократично проведени парламентарни избори въведохме и и

Май 1996 година. Симеон Сакскобургготски е очарован от посрещането в България. То му даде кураж за неговия първи политически проект, наречен Обединение за национално спасение.

Скоро ще празнуваме четвърт век демокрация.
Ако трябва да посочим най-отличителното за българския преход, освен че станахме най-бедни и европейски шампиони по публични убийства, то е тържеството на бордове, проекти и блокове в обществено-политическия ни живот.

Бордовете. В средата на те години след поредното катастрофално социалистическо управление България изпадна във финансов колапс. Заплати пенсии се стопиха до няколко долара. Това наложи със закон от 1 юли 1997 г. да се въведе така нареченият валутен борд. Това бе

оръжието, препоръчано ни от Запада

за излизане от хиперинфлацията и за финансово стабилизиране на държавата. Тези цели бяха постигнати и при управлението на Командира, Царя, Генерала и тройната коалиция. Този борд обаче не реши социалните и икономическите проблеми на страната. Маса българи получават пенсии от 75 евро месечно, а на нито едно летище в Европа не може да се види българска стока.
Световни икономисти ни съветват, че валутният борд трябва да остане, за да не фалира държавата. Преведен на разговорен език, той наподобява настойничество на малолетен. Очевидно българската икономическа и управленска мисъл още не е станала пълнолетна, затова поставихме абсолютен рекорд от 17 години валутен борд, какъвто в Европа в момента никъде не съществува.

Опиянени от стабилизиращата роля на борда, тази година след седем пъти демократично проведени парламентарни избори въведохме и изборен борд. В него влязоха именити специалисти в избирателния процес. Но и те не попречиха на осмия път да се издъним.
В деня на политическо неговорене конституционното право на гражданите за свободен
политически избор, свобода на мисълта и съвестта, обявени от основния закон за ненакърними, станаха на пух и прах. Разигра се най-абсурдният политически екшън в деня на размисъл - от внушения чрез телевизионния екран и останалите медии за държавен преврат до вещаене за отлагане на вота.
За десерт в столицата бяха изсипани бюлетините от Турция по решение на ЦИК. Така с три хиляди гласа в двумилионна София за първи път ДПС получи три депутатски мандата. Ако това движение си е помислило, че с това е станало национална партия, халал да му е тази мисъл.

Валутния борд няма как да махнем, но изборният е напълно излишен, защото Конституционният съд прие, че в предизборния ден на практика може всичко.

Проектите. „Царят“ на проектите е българския цар Симеон II. Още през 1997 г., впечатлен от триумфалното си посрещане, той реши да създаде свой политически проект, чрез който да има парламентарно лоби. Помисли, че за това

и една негова снимка стига

В дома му в Мадрид до него се снимаха няколко лидери на
политически партии - ДПС, Федерация „Царство България“, Зелената партия, БЗНС „Никола Петков“ и др. Царят ги кръсти Обединение за национално спасение. В тях Величеството видя букет от партии, които може да спасят Отечеството. Явно не бе разбрал, че измежду тях само ДПС бе реална партия. Фиаското на проекта бе пълно. ОНС спечели едва 7%, равняващи се на електората на ДПС, а в столицата очаквано получи три нули.

Симеон II често ми е повтарял българската поговорка „всяко чудо за три дни“. Нашенци наистина бързо забравиха за несъстоялия се проект ОНС и клъвнаха на проекта НДСВ през 2001 г. Царят бе разбрал, че вече снимките не вършат работа, и се появи лично в столицата, обявявайки, че ще ни оправи за 800 дни. Победата бе зашеметяваща – той спечели във всички избирателни райони без етническите. Изкара цял мандат. Не можа да ни оправи, но оправи себе си. И днес в чуждите издания се питат защо сме приели думите му за 800 дни буквално? Тъй или иначе проектът НДСВ от два милиона избиратели слезе на 0% на последните избори.

Царят направи историческа грешка, пренебрегвайки феномена Бойко Борисов в тройната коалиция. Какъв бе проблемът набралият скорост генерал да стане примерно министър на
отбраната. Хем е генерал, хем може да язди. Така царят спокойно щеше да се черкува, а Бойко нямаше да прави свой проект. Но му се наложи и ГЕРБ постави няколко национални рекорда - победи единствен на три последователни национални вота БСП – парламентарен, президентски, парламентарен. При това стана първата формация, спечелила втори последователен вот, макар преди него да е била управляваща. Но постави и един рекорд с обратен знак - стана спечелилата партия с най-малка обществена подкрепа - едва милион.
Проектът ГЕРБ продължава да съществува на базата на широките плещи на Бойко, тъй като хората имат алергия от думата проект и нов спасителен такъв не се задава.

Блокове. Родоначалник на политическите блокове е симпатичният Жорж Ганчев. Още на първите свободни и демократични президентски избори той

с усмивка и китара

наближи космическите 900 хиляди гласа. После ги капитализира в Българския бизнес блок
и с мажоритарен вот вкара цяла партия в парламента. За жалост през 1995 г. бе отстранен от парламента с решение на Конституционния съд, поради неизбираемост - в момента на избора е бил и американски гражданин. След време блокът остана в историята.

Напоследък ни се предлага реформаторски блок. Но той в зародиш повдига много въпроси - може ли от ликвидатори да се родят реформатори. Имам предвид партията ДСБ, която, както и да я погледнеш, участва активно в ликвидацията на СДС. Надеждите на милиони бяха разбити с ликвидирането на тези магически букви не от комунисти, наши и чужди служби, царе и царици, а от отцепилите се от него живи меса партии като тези на Костов и Софиянски (иначе добри премиери на България).
Колкото и бързо да забравят българите, неприятни квалификации за достолепни дами от нашата и европейската политическа сцена кънтят в ушите на хората. За да е карашъкът пълен, сред реформаторите участват и гласувалите за тройната коалиция отцепници от ДПС, та даже и зелена партия, от онези, към които десните избиратели в Европа имат по-голяма неприязън, отколкото към социалистите, и с право.
Скоро в едно студио гледах Мартин Димитров, Зеленогорски и Москов и останах с добри впечатления от представянето им като дясно мислещи млади политици.

Остава да се консултират

с госпожа Меркел по въпроса за Борисов, защото няма как да са по-големи християндемократи от нея. Това може да им помогне да го преглътнат, за да очакваме в евентуалните предсрочни избори десноцентристка коалиция. Иначе е безмислено десните гласове да се пилеят.

В крайна сметка след толкова упражнения в проекти, блокове и бордове България е на косъм да изпадне зад борда.

(в. Преса, печатно издание, брой 229 (580) от 23 август 2013)