16286 | 24 авг. 2013 | 12:15

Българското образование се крепеше на висшия родителски дълг децата да се изучат. То беше само по себе си ценност. Сега вече не е. Животът да

Какво прави една лондонска майка на първокласник от квартал Х, която иска детето й да бъде записано в прехвалено училище в квартал У? Тъй като с адреса си от квартал Х детето няма право да кандидатства в училище в квартал У, семейството наема квартира в квартал У, въпреки че остава да си живее в голямата къща в квартал Х.

Квартирата се наема през агенция с договор поне за година. Едва тогава, оборудвано с адрес на територията на квартал У, детето получава шанс да тръгне в предпочитаното училище. Цената за това е, че се плаща

излишен наем за излишно жилище

А рискът е, че ако се разкрие хитруването, го  санкционира. Затова семейството профилактично не се сближава със съседите от наетата квартира и се пази от любопитни подпитвания.
Какво прави една софийска майка на първокласник от кв. „Дружба“, която иска детето й да бъде записано в прехвалено училище в кв. „Младост“? Тя мърмори пред всички съседи, че това не е държава, защото не може да запише детето си в онова училище, но че е готова да се справи на всяка цена. Като се каже кодът „на всяка цена“, все ще се намери някой, който има начин да направи връзката с друг някой от мечтаното училище. Уточнява се „всяката цена“. Детето е записано. Черпят се съседите.

И каква е разликата, освен че ние сме съкратили и улеснили процедурата? Разликата е, че там трудното е нарушаването на закона, тук лесното е корупцията. Разликата е, че там хитруването преди старта може да се окаже единственото, което се е наложило, а тук плащането преди началото едва ли ще е последно.

Ще се плаща

за частни уроци. После ще се окаже, че уроците не са вземани при правилната учителка (разбирай - онази с връзките) и ще се плаща отново. В по-лоши случаи ще се плаща за бележка, в най-лоши - за диплома.
Както всяка система, която не е реформирана докрай и е изритана в бюджетния ъгъл, образованието започва да се самореформира, като попълва зейналите луфтове с каквото и както намери за добре. Като се изключат известните на всички неголям брой добри училища в страната, българското училище е повреждаща учениците и побъркваща учителите имитация на образование.

Образованието у нас е безплатно - почти безплатно за учителите, почти образование за учениците. Утешителната новина е, че образованието в цял свят боледува. Различните държави реагират различно на този проблем. В най-лошия случай - не мислят за него, в по-добрия - мислят, в най-добрия - преосмислят. Американците одобриха нови стандарти за грамотност, в Турция планират стратегия, ориентирана към електронното бъдеще, в Румъния въвеждат условия за учене през целия живот. Съседите от Гърция решиха да създадат независим орган за осигуряване на качеството, който ще оценява и проверява работата на учителите и равнището на учениците. Ние? Ние сме отново

в навечерието на приемането на закон

за училищното и предучилищното образование.
Новият проектозакон трябва да бъде готов до края на септември. Сега по него се работи. Кой работи, какво работи, в каква насока се работи, е неизвестно за родителите, учителите, дори за синдикалния им лидер Янка Такева. Такева дипломатично предполага, че разработваният в секретност проектозакон все пак ще бъде предложен за обсъждане на учителската колегия и тя ще си каже забележките.

По-малко дипломатично се предполага, че цялата тази работа изглежда мистериозна, защото всъщност ще се направят някакви малки промени в проектозакона на ГЕРБ, за да се представи за нов. А аз най-недипломатично ви казвам, че по всяка вероятност нищо не се работи. Българското образование в момента е религиозно конструирано около делегираните бюджети и най-многото, което ще се направи в навечерието и на тази учебна година, е да се постегне тази конструкция така, че да не се разсипе до следващото лято. Министър Клисарова обяви, че сме готови за учебната година - това обикновено означава само, че учебниците са отпечатани. Не е вярно, че образователното министерство не знае колко деца ще тръгнат на училище за първи път. Знае: 64 000. То само не знае

защо останалите 10 500 деца

родени също през 2006 година, няма да влязат в училище. Да не бе традицията на предишните правителства, да бихме оправдали това правителство със стаж, равен на една лятна ваканция, че не е имало време за нов подход. Всяко предишно правителство каза, че не е имало време, никое не призна, че не е имало желание.
И винаги като основна причина са били посочвани недостигащите пари. Парите са основата на образованието, каква ще е сградата обаче, винаги е зависела от ценности. Световно изследване направи класация на качеството на средното образование, оглавиха я Финландия и Южна Корея. Финландското образование е построено върху две ценности: то ориентира рано децата към коя професия да се насочат и помага на изоставащите през цялото време на обучението им. Южна Корея залага на много добре подготвени и изцяло отдадени на професията си високоплатени учители. Българското образование се крепеше на висшия родителски дълг децата да се изучат. Да знаят повече от майките и бащите, да се осъществят по-добре, да имат по-добро бъдеще. Образованието за българите беше само по себе си ценност. Сега вече не е. Животът даде достатъчно примери за това, че двойкаджията на класа живее по-добре от отличника. Че предаността се цени повече от знанието. Че голямото учене не гарантира нито висока заплата, нито уважение.  Българското образование е в криза

не само по липса на пари и реформи

а защото изчезна ценността, на която то се държеше. Сега качеството на образование се крепи на тънката нишка на онези деца, които се държат като истински ученици, защото искат да получат добри дипломи, с които да кандидатстват в чужбина.
Министър Клисарова: „Делегираните бюджети остават, но ще бъдат оптимизирани.“ Има си хас да не остават, нали така държавата се отърва от грижата за качеството на образованието и го сведе до бройки, числа и проценти. А това, че в много училища назначават нискоквалифицирани учители, за да им струват по-евтино, и че бутат към горен клас слаби ученици, за да не губят бройката, си остава проблем… на кого всъщност? На бизнеса, който няма да получи добро попълнение. На икономиката, на страната, на бъдещето. Обещанието пък, че бюджетите ще бъдат оптимизирани, със сигурност означава само едно: ще гледаме парите да стигнат.

Това е гасене на пожари, закърпване на положението, не и преосмисляне на образованието. И никакъв подготвян тайно и полека проектозакон няма да реши големите проблеми. Преосмислянето трябва да започне с посочването им: българското образование е отблъскващо академично, наизустяващо, с налагани

модели на възпроизвеждане

То е заучаване, не учене. Не е ориентирано към практиката. Само през последните две учебни години 18 450 деца са напуснали училището. 41 процента от учениците четат лошо и имат проблем с разбиране на съдържанието. Външното оценяване е в зачатък, учителите са изтощени от несвойствена бюрокрация и още, и още…
Българското общество не настръхва от подобни факти, това му се случва само ако някой си позволи да извади от учебника стихотворение на Ботев. Затова си запазихме бройката на изучаваните Ботеви стихове. Но не направихме такова образование, че учениците да прочетат всички стихотворения на Ботев и да говорят в час за своето любимо.

(в. Преса, печатно издание, брой 230 (581) от 24 август 2013)