27631 | 15 авг. 2012 | 15:08

Фермерите нямат избор, ще колят животни

Интервю на Маргарита Кожухарова с бившият зам.-министър на земеделието проф. Светла Бъчварова за цените на хляба, субсидиите в земеделието и съдбата на Селскостопанската академия

Проф. Светла Бъчварова е завършила две магистратури - аграрна икономика в УНСС - София и журналистика. Била е управител на Системата за агропазарна информация. В периода 2005 - 2009 г. е заместник-министър на земеделието и храните. От 2003 г. до средата на 2011 г. е председател на Селскостопанската академия. В момента е експерт към БСП по въпросите на селското стопанство.

Проф. Бъчварова, какво се случва с пазара на храните и на хляба в България? Цените на месото се покачват, а на млякото падат. Инфлацията, от друга страна, пълзи нагоре.

Цената на зърното трайно се покачва. Причините са много. Едната са скъпите горива, торове и препарати. Международният фактор също не е без значение. Зърнената реколта в Европа и САЩ е засегната от климатичните аномалии, което вдига котировките на световните борси. Предлагането на пшеница и царевица в световен мащаб ще е по-малко, което обяснява тенденцията за трайното им поскъпване. Българските фермери не определят цените, защото страната ни е малък пазар, който се подчинява на правилата на борсите. В момента пшеницата се товари на пристанищата във Варна и Бургас и се изнася за 480 лева за тон. Никой не може да прогнозира с точност как ще се развият в ценово измерение пазарите през следващите месеци.

Колко зърно сме изнесли от тазгодишната реколта? Има ли опасност заради високите цени да останем без жито?

Експортът е доста динамичен. До този понеделник са изнесени над 600 000 тона зърно, което е два пъти повече за същия период на предходната година. Няма опасност да останем без жито. За осигуряване на баланса са нужни около 2 млн. тона. Реколтата ще е над 4 млн. тона, което означава, че зърно ще има достатъчно. Пшеницата по принцип е отправната точка за сравнение при ценообразуването по цялата продоволствена верига. Получава се така, че животновъдите, дори и да искат да се справят с проблема с изхранване на добитъка, няма как да осигурят необходимия им фураж.

Иначе казано, ще трябва да изколят или продадат животните?

Няма да имат достатъчно фураж и единственият им изход е да намалят  животните във фермите.

Освен фермерски фалити това означава и че отново ще разчитаме на внос от Европа?

Причините са по-високите субсидии, които получават техните фермери. Това говори за далновидна държавна политика в област, в която се инвестира с перспектива.

Европейските фермери са в пъти по-конкурентоспособни от нашите

Те имат земя, с продукцията от която решават фуражните нужди на фермите си. Това при нас не се случи. От присъединяването насам миналата година българските стопани получиха най-ниското ниво на национални доплащания - по 3 лв. за декар и на глава животно. А намаленият акциз на горивата за зърнопроизводителите така и не проработи. Нека не се забравя, че земеделието е най-големият потребител на горива.

С колко прогнозирате, че ще поскъпне хлябът?

При действащите цени на зърното, брашната и горивата в момента себестойността на хляба е 1,30 лв., без да се отчитат надценките или печалбата за фурните. Това означава, че цената в търговската мрежа трябва да е 1,80 за килограм.

Говорите за сериозно поскъпване, при положение че в момента килограм хляб струва около 1,40 лв. След Консултативния съвет по зърното в края на юли министърът на земеделието Мирослав Найденов обяви, че хлябът ще се повиши с до няколко стотинки.

Много е важно Министерството на земеделието да има коректна информация за движението на цените на дребно в различните градове на страната, за да се вземат адекватни решения. Там се докладват едни данни, но съвсем различни стойности се виждат в магазините. Нека не се заблуждаваме, че ако някой казва - цената на хляба ще се запази около 1,40 лв., - точно това ще стане.

Смятате ли, че министърът е подведен с погрешна информация?

Казвам само, че министър Найденов може да разпореди проверка. Нека я направи, а после да решава дали е подведен.

Работа ли е на министъра на земеделието да контролира цените на яйцата, хляба, месото и млякото?

Всички структури на министерството имат задължение да контролират дали се изпълняват изискванията за качеството на храните по цялата верига. За мен е непонятно защо винаги започваме проверките от стопаните. Направихме така, че

от хиляди проверки фермерите сами си говорят

За да си получат субсидиите за нивите и за животните - проверки. Проверки от земеделските служби, от разплащателната агенция, от Агенцията по храните. Не дай Боже, да става въпрос за животновъдна ферма, става още по-страшно. Всеки контролира каквото се сети, изписват се тонове мастило и в същото време се оказа, че никой не знае каква е изкупната цена на млякото. Трябваше от асоциацията на животновъдите да направят официална проверка, за да се установи това, което министерството не знае - че литър краве мляко се купува между 40 - 45 ст. Звучи абсурдно!

Кой надува цената на млечните продукти - веригите или мандрите? Известно е, че в 1 кг сирене се влагат 5-6 литра мляко, което излиза около 3 лева? А голяма част от предприятията работят и с евтина палма и млечен концентрат.

Млякото представлява 65 - 70% от себестойността на продукцията. С малко по-високи надценки те се презастраховат от евентуални фалити. За мен е странно, че точно през лятото, когато цените са относително ниски, се предприемат пиар акции с определени търговски вериги, които щели да „замразят“ цените. Замразени цени спрямо какво? На пазара има огромна конкуренция. Евтини продукти винаги е имало. Друг е въпросът дали в сиренето има мляко или в кренвиршите - месо.

Все пак европейските субсидии не дават ли допълнителна глътка въздух на нашите фермери?

Освен че получаваме най-ниските субсидии в ЕС, у нас те са обложени и с данъци, което смятам, че е прекалено. Осигурителните праговете в аграрния сектор се вдигнаха. Всичко това натоварва земеделското производство, което компенсира загубите с намаляване на обеми и съкращаване на работни места. Не познавам фермер, който да не е санкциониран по някакви причини.

За какво се налагат тези глоби? Системата ли куца някъде, или фермерите се опитват да лъжат държавата за пари?

Най-голямата грешка е, че в България подпомагането не се случи чрез службите по съвети в земеделието. В България информацията стига до стопаните единствено чрез медиите и специализираните издания, което означава, че системата не работи.

Защо не беше създаден работещ механизмът, чрез който адекватно да се информират стопаните? Какво попречи?

В службата по съвети в земеделието се назначиха администратори и чиновници, които трябваше да отчитат мероприятия. Хората не се занимават с нищо друго, освен с опити да разработват проекти. Тоест - занимават се с бизнес. А за всеки одобрен проект получават пари от техническата помощ към Програмата за развитие на селските райони.

А държавните помощи за земеделие стигат ли до хората?

Министерството отчита огромен брой държавни помощи, но те са в сферата на кредитирането, на застраховането, дават се за участия в панаири. Те гравитират около фермерите, които не могат да се възползват от тях.

Ако зависеше от вас, каква форма на промяна на системата за информираност на фермерите бихте избрали?

Когато става въпрос за трансфер на знания в областта на аграрната наука, това трябва да стане единствено и само в системата на Селскостопанската академия. Това е пътят.

Предвид промените на климата в цял свят всички развити страни инвестират в наука. Вие сте бивш шеф на Селскостопанската академия. Не мога да не ви попитам какво се случва с академията? И ще оцелее ли финансово?

Който иска страната му да има бъдеще и да може адекватно да отговори на новите предизвикателства, инвестира в наука.

У нас нищо не се прави, само се говори

Пример за това е, че когато се наложи да се съкращава бюджетът на Министерството на земеделието, първо се реже от парите на академията. Това показва негативното отношение към аграрната наука. За тази година има недостиг на фонд „Работна заплата“ за около два месеца.

Поправете ме, ако греша, но това не се е случвало от 2002 - 2003 г.

Тогава имаше известно забавяне на заплатите, но никога недостиг на средства за възнаграждения на научните работници. Ако този проблемът не се реши, остава вариантът намаляване на персонала и отказ от нови научни и международни проекти. А аграрна наука не се внася. Тя се създава на място. Ако не се намерят средства, това означава ликвидация.