18334 | 25 авг. 2013 | 11:52

Интервю на Магдалена ГИГОВА за „Фортисимо фест“, любовта към музиката и летенето

- Г-н Ешкенази, дойдохте накуцвайки. Вие определено не дирижирате с краката, но как ще издържите един двучасов концерт прав?
- (Смее се.) Ще направим по-кратки версии. Оправям се след операция на крака. Дори издирижирах три концерта в Америка, един от които беше в известния „Кенеди център“ във
Вашингтон. Влизам във форма. Докторите не бяха щастливи от прекалените ми пътувания, но всичко върви на добре. Така че концертите няма да са в кратка, а в пълноценна версия.

- Класика под звездите, джаз, фолклор, бийтбокс... Вие ли сте в основата на програмата на „Фортисимо фест“, който започва на 30 август?
- Да, но получавам идеи и от директора на фестивала Ростислава Генчева и брат ми Хари Ешкенази. Тримата правим програмата, но аз вземам решенията.

- Питам, защото е съставена виртуозно, но с намигване.
- Винаги се опитваме да я направим многослойна, за да привлечем по-голям кръг хора. Акцентът е класическата музика, но „намигванията“ са осезаеми.

- А какво ще отговорите на музикалните „пуристи“, които смятат, че класическа музика може да звучи единствено в зала със злато и плюш?
- Откритите концерти не са нещо новоизмислено. Хендел, Хайдн и Моцарт са изпълнявали произведенията си в градините.

- Това ли е начинът да се привлекат и онези, които не слушат класика?
- Това е един от начините. Другият се нарича образование. И затова имаме две образователни програми - „Фортисимо фамилия“ и „Фортисимо в клас“, които се разрастват с главоломни размери благодарение на фондацията „Америка за България“, която подпомага музикалното образование у нас.

- Как реагирате, ако при тези програми срещнете дете с изключителен музикален талант, но учителите му нехаят за него и го тласкат към „по-перспективна“ професия?
- Понякога се получава двустранно. Децата се прибират у дома и започват да разказват какво са научили за музиката. Т.е. децата образоват родителите си. Това е важен елемент. Да не забравяме, че композиторът Игор Стравински е бил адвокат по образование. Така че любов та към музиката се заражда като всяка любов, но остава за цял живот. Това е и нашата идея. Да дадем шанс на децата и на възрастните да се запознаят с тази музика. Най-
силен е ефектът, когато музиката те докосне на живо. А на нашите безплатни концерти на „Фортисимо фест“ тя е от високо качество и добре изпълнена.

- Значи „Фортисимо в клас“ не е люпилня за музиканти, а по-скоро за меломани. Как ги привличате към музиката?
- Аз съм само шапката, давам насоката. Но истинските просветители са учителите, които ден след ден показват на децата класическите инструменти - цигулка, виола, чело, контрабас, тромпет, флейта... Това са войниците в окопите. Преподавателят отива в часа по музика, донася си флейтата, разказва историята й, показва как звучи и онова, за което най-много настоявах, дава възможност децата да пипнат, да пробват инструмента. Когато си го пробвал, вече знаеш колко е трудно да свириш на него или колко искаш да се научиш. Образователните програми са национални, по много градове из страната. Заплануваните за м.г. осем концерта ескалираха до 24. Има глад за музика в България!

- На концертите със световната шампионка по бийтбокс Печенката миналата година личеше колко се забавлявате, но тя учи оперно пеене, ще я покажете ли в друга светлина?
- О, вече пя ария от „Кармен“ на един от детските концерти. Но Печенката много добре свири на пиано и на един от концертите с Веско Панталеев-Ешкенази тя свиреше и бийтбоксваше едновременно, а той й партнираше с цигулката и правеха танга. Беше голям купон! От Мишо Йосифов секстет се очакват джаз стандарти, но и една обработка от 40-а симфония на Моцарт.

- Личи си, че нямате музикални предразсъдъци.
- И Мишо Йосифов няма. С него сме седели на един чин в музикалното училище. И двамата сме класически образовани. Аз още съм в любимата си класическа сфера, а той мина в джазовата, но може да се справи и с най-сложното симфонично произведение.

- Имам чувството, че фестивалът по някакъв начин отразява вашата нестандартна и разнопосочна личност. Вие сте цигулар и диригент, но и водолаз, рокер, пилотирате самолет и хеликоптер...
- Нали едно време Людмила Живкова искаше да сме „всестранно развити личности“. Всяка личност е много комплицирана, аз просто съм имал възможност да осъществ някои от мечтите си.

- В кое ви е по-големият полет - когато сте в небето, или когато се получи сливане с оркестъра?
- Винаги с оркестъра ми е по-големият полет, защото с пилотирането аз си почивам.

- Казвате, че си почивате и като слушате новини, което ме шокира.
- Когато си отворя очите сутрин, минавам през уебстраниците на световните новинарски медии през телефона си. Така ми започва и така ми завършва денят. Много ме интересува световната политика и какво се случва по планетата. Забелязвам, че целият свят има едни и същи проблеми - на религиозна, расова, политическа и финансова основа. И в повечето случаи се преплитат, абсолютно неразбираемо за мен защо.

- Ако музиката и небето се преплитат като форма на свобода, какво е формата на несвобода за вас?
- Немузика и нелетене. Цял живот търся какво ме олицетворява и какво ме прави мене си. Конфуций е казал: „Най-тежката битка е битката със себе си.“

- Говорите за цигулката си като за човек...
- Че тя е! За мен тя си има душичка вътре. Хайде да не звуча като луд, но аз си говоря с нея. Всеки знае, че отношението с инструмент, с който прекарваш доста време заедно, е много лично и много специално.

- А с москвича, който карате из София, как си говорите?
- Днес закарах баща ми до болницата с него. Неговият монтьор Румен се занимава и със самолети, така че поддръжката на москвича ми е авиационна.

- Какво сте намислили за четвъртото издание на „Фортисимо фест“, за да докоснете още повече и по-дълбоко публиката?
- На първото издание валя страшен дъжд. Така че от концерт под звездите се превърна в концерт под дъжда, но имаше голям успех. След това „Америка за България“ се намеси и помогна това да стане традиция. Концертите са разделени на три двойки. Акцентът в Бургас на 30 август и във Варна на 1 септември е музиката от електронни игри, която си е чисто оркестрова. Участват Мишо Йосифов секстет, Адриана Николова-Печенката и известният български цигулар Марио Хосен. Тази година имахме конкурс за деца Vitam inspirare - „Да вдъхнеш живот“, и победителите получиха изработени в Амстердам копия на цигулката на братовчед ми Веско Ешкенази „Страдивариус дел Джезу“. Ще свирят двама от лауреатите – братята Мартин и Александър Зайранови, на 14 и на 12 години. Няма да ви издам тайната напълно, само ще загатна, че за увертюрата „1812“ на Чайковски сме повикали и малко артилерия.

- Фойерверки ли ще има?
- Не, не заря, а баш артилерия! В Русе на 5 септември и във Велико Търново на 7-и солист е Светлин Русев. Той е на световно ниво, невероятно виртуозен и прекрасен цигулар. И е от Русе. В тези концерти акцентът е във фолклорния елемент, привнесен от Нели и Георги Андрееви. Ще има изпълнения на гъдулка...

- Ама чист фолклор или Густав Малер на гъдулка?
- (Смее се.) Не е нито Густав Малер, нито чист фолклор, а преработени от Георги Андреев народни песни за гъдулка и глас. Едно от произведенията - „Евридика“, е написано от него специално за „Фортисимо фест“. Светлин Русев и Нели Андреева - цигулка и глас по народни мотиви, е наистина много красиво. За концертите в София (13 септември) и в Пловдив (15 септември) също сме измислили „закачка“. Солист ще е известният пианист Людмил Ангелов, който е от Пловдив. А да изкараш пиано на открита сцена, е много трудно. Отново победителите в конкурса „Да вдъхнеш живот“ - Кристина Георгиева и братя Зайранови, ще свирят, за да си покажат новите цигулки. И... елементът на изненадата - Валентин Ганев. Всички ме питат дали ще свири на контрабас (актьорът спечели много овации и награди с моно-спектакъла си „Контрабасът“ по Патрик Зюскинд в Народния театър - б.а.). Е, в това, което ще прави, е изненадата!

- Когато каните световни музиканти за концертите под звездите, какво им казвате? „Елате да си доставите удоволствие“ или „Елате, ще има предизвикателство“?
- И двете! Предизвикателство и удоволствие, защото се опитваме да смесим два жанра, които не са лесно смесяеми. На Валентин Ганев казах: „Едно време трубадурите са правели всичко - свирели са, пеели са, жонглирали са, рецитирали са. Ние сега толкова сме се специализирали, че се губи емоцията. Хайде да направим нещо, което ще бъде интересно.“ Концертите ще завършват с филмова музика от „Извънземното“, „Джурасик парк“, „Мисията невъзможна“, „Джеймс Бонд“ и „Пианистът“. В един момент в него звучи балада от Шопен...

- Предпочитаният автор на Людмил Ангелов...
- Това беше идеята! Замисълът на концерта е да кажем: „Всички сме българи! Дайте да не се караме толкова по политически и всякакви други причини. Защото сме като две бълхи, които се карат на кого е кучето.“ И... ще видите как концертът ще завърши в този контекст. Изкуството е възможност да променя обществото към по-добро.

- Какъв е този странен уред, подобен на кръстачка за коледна елха с перки, който носите?
- Нарича се квадрокоптер. Сам съм го сглобил. Това е съвсем малък модел, управлява се дистанционно и се командва с компютър. На него закачвам камера и той снима концертите ми от високо. Смятам, че това е бъдещето на авиацията.

- Мислите ли вече за петото издание на „Фортисимо фест“?
- Доста напред сме с плановете за следващата година. Целта ми винаги е била и концертите, и образователните програми да не са само в София. С новото си начинание ще покрием абсолютно цялата страна!

(в. Преса, печатно издание, брой 231 (582) от 25 август 2013)