58057 | 30 авг. 2013 | 09:04
- Целият свят е обърнал очи към случващото се в Сирия - ситуацията там след използването на химическо оръжие предизвика много коментари. За обикновените хора обаче е трудно да разберат какво наистина става там и какви са причините за това. Откъде всъщност идва проблемът в тази арабска страна, д-р Маар?
- В Сирия сега е драматично. Тази държава е разположена на много централно място в Близкия изток. Мнозина си обясняват случващото се там с познатата теза, че борбата е за петрола. Не е така. Конфликтът в момента е много дълбок и той всъщност се изразява в съперничество между шиити и сунити, между шиитските и сунитските държави. Т.е. от едната страна са Иран, Ирак, Сирия (там има влиятелна група шиити) и групировката „Хизбула“ в Ливан. Това е т.нар. шиитски полумесец. От другата страна са сунитските държави, които са най-вече Саудитска Арабия и държавите в Залива - Кувейт, Катар и емирствата. В крайна сметка всичко се свежда до историческите предпоставки. Схизмата между шиитите и сунитите е още от VII век.
- Кое е основното в конфликта?
- Основното на този конфликт са, от една страна, ресурсите в Иран и от друга страна, Саудитска Арабия и Катар, където има много големи находища природен газ. Т.е. има достатъчно пари, за да се водят войни, а освен това и хора. В Иран живеят 75 милиона души, в Саудитска Арабия са приблизително 22 милиона. Но друг важен момент във взаимоотношенията в региона е обстоятелството, че сунитите са подкрепяни от САЩ, тъй като Саудитска Арабия е много важен партньор и съюзник на американците.
- Вълненията в Сирия не започнаха ли подобно на тези в Египет и Тунис - като въстания на обикновените хора, на студентите, които искат повече свобода?
- Да, така е. Вярно е също и че в Сирия от 1971-ва насам е диктатура. Да не забравяме обаче и Саудитска Арабия, която също е диктатура. И там всичко започна като вълнения, които бяха потушени от силите на реда. Но когато започнаха тези вълнения, те бяха, така да се каже, поети от сунитските воини, които са десетки хиляди в този регион. По-скоро това са бойни групи, които нямат координация помежду си, а сирийската армия е много силна и с прекрасно оборудване. Тази война ще продължи безкрайно дълго.
- Слушала съм ваша лекция преди година време и още тогава казахте, че Башар Асад рано или късно ще падне, когато това стане, ще се установи нов ислямистки режим, а Западът ще бъде изненадан. Бихте ли уточнили какво имате предвид?
- Проблемът е, че никой не знае какъв ще бъде резултатът, а опитите да се намери компромис продължават без успех. Това е изключително трудно, защото от едната страна са Асад и армията, от другата страна обаче няма никой. Това са хиляди групички, няма и един партньор, с когото да се преговаря. Няма кой да спазва едно евентуално споразумение. Имайки предвид всичко това, би било логично да се допусне, че поне от западна гледна точка режимът, който води сражения повече от две години, а жертвите са десетки хиляди, е трудно да се задържи.
- Какъв ще е проблемът, ако се установи ислямистки режим?
- Ако това стане, всички малцинства в Сирия, които са около 14 процента - християни, алауити, ще бъдат изгонени от страната, както християните бяха изгонени от Ирак. Има и друг вариант - да се създаде група сред населението, която ще бъде, така да се каже, втора категория. Поради огромното разнообразие на различни етнически, религиозни структури в региона конфликтът ще обхване и съседните държави.
- Защо тогава САЩ и Западът подстрекават борбата срещу режима на Асад? Той все пак е представител на светската власт, а ако дойде ислямистки режим, ще се появи нов проблем.
- Това е обичайният наивитет на Запада. Например да вземем Тунис. Това беше най-светската държава в Северна Африка, един малък Париж. Ислямистите след изборите спечелиха и казаха, че ще запазят старите правила, но малко по малко те ще наложат ислямистките закони. Същото е и в Египет - виждате какво става там. Сирия беше най-светската държава в региона, защото идеологията на управляващата партия включваше светските принципи като основополагащи в програмата си. Например жени учителки, които искат да носят забрадка, нямат право да влизат в час забрадени. Те се прехвърляха на работа в администрацията.
- Това кога е било въведено - още при управлението на бащата Хафез Асад ли?
- Когато бях студент, съм вземал интервюта от Хафез Асад. И тогава управляващите се бореха срещу „Мюсюлмански братя“ от самото начало. В Сирия беше забранено да се членува в него и това се наказваше със смъртно наказание. Египетските ръководства при Насър, Мубарак бяха по-гъвкави в това отношение. Те ги хвърляха в затвора и след известно време ги пускаха. В Сирия обаче партията БААС действаше абсолютно стриктно срещу ислямистите.
- Обяснете какво всъщност движи конфликта САЩ - Сирия и Запада?
- В случая със Сирия мисля, че най-важното не е петролът. Шиитите и сунитите не играят там много важна роля, но късогледството и интересите на Запада и по-конкретно на Америка са, че ако тя намали шиитите в региона, т.е. в Сирия, значи ще намали и влиянието и силата на Иран. Това е малко късогледо, защото основният враг в момента е Иран. Непрекъснато Иран се обвинява, че ще нападне Израел.
- А това може ли да стане?
- Според мен това са пълни глупости, пропаганда, за да се потърси помощ. Не мисля, че Иран има интереси в Израел. За съжаление така се говори непрекъснато, но не забравяйте, че Иран всъщност е Персия, а персийците, от една страна, гледат към арабите и те смятат, че имат право на избор.
- Каква е ролята на Израел в този арабски конфликт?
- За Израел режимът на Асад винаги е бил опасен, тъй като разстоянието до Дамаск е само 80 км, а сирийците са по-скоро прусаците на Близкия изток. За Израел Сирия винаги е била опасен противник, но предвидим, тъй като израелците знаят, че Асад няма да рискува да изгуби властта си или да разклати държавата. Така че той ще си мълчи и ще кротува. Израелците са по-уплашени от ислямистките режими, защото те ще им създадат повече проблеми, отколкото Асад.
- Възможен ли е конфликт на Сирия с Турция? По границата им никак не е спокойно.
- За Турция такъв конфликт ще създаде много трудности, но в крайна сметка тя ще носи отговорността за него, защото турците поканиха сирийската емиграция в Истанбул. Второ, дадоха възможност оръжия и бойци да прекосяват турската граница и да влизат в Сирия, т.е. те станаха страна във войната. Турция сега участва във войната.
- Там обаче има друг проблем - кюрдите.
- Ето това е по-опасното в ситуацията. Турското правителство от 1984 г. води борба срещу ПКК (Кюрдската работническа партия). Да не забравяме, че в Турция живеят около 22 милиона кюрди. Кюрдският проблем обаче вече е извън турските граници - в Сирия, в Ирак и Иран. В целия този планински район живеят около 40 милиона кюрди. Идеята за кюрдска държава сега се възражда, защото сирийските кюрди, които са клон на ПКК - това е много опасно, също могат да заявят автономия в северната част. Правителството на Ердоган не успя навреме да реши проблема с кюрдите, а сега той излиза наяве.
- Бихте ли разсъждавали върху това какви може да бъдат тайните замисли на Ердоган? Той е смятан за бъдещ лидер на ислямския свят?
- Мисля, че цялостната политика на правителството на Ердоган подкрепя ислямското господство. Например преди време беше приет закон, според който всички деца трябва да четат Корана на 4-годишна възраст. Което означава, че малките момиченца трябва да са забрадени, когато четат свещената книга. Това на много места става по принуда. От друга страна, от години там бавно се води борба срещу кемалийския режим.
- За Европейския съюз какви последствия ще има?
- ЕС приехме Турция за официален кандидат за членство. Няма политик от западните страни, който ще може и ще иска да защити турското членство. Това е абсолютно невъзможно.
- Преди месеци, когато се проведе конгрес на партията на Ердоган, той се обърна директно към Ангела Меркел и заяви, че Турция повече не може да чака приемането си в ЕС. Дали Турция не дава заден ход, или пък е начин за извиване на ръцете на ЕС?
- Не мисля, че има някакъв шанс Турция да получат членство. Тя се плъзга все повече към сунитската държава. Всичките тези вълнения, за които говорихме - можете ли да си представите, че някой евродепутат ще подкрепи такава идея. И това е много жалко, защото, от една страна, има едно вече правно обосновано решение. От друга страна, обаче няма политическа възможност то да се изпълни. Тоест нещата ще продължат да се разтакават безкрайно. Ердоган сега гледа към другия бъдещ голям съюз - Евразия. Турците обаче смятат, че са малко по-силни, отколкото са в действителност.
- Българската външна политика досега беше твърдо на страната на сирийската опозиция. Сега позицията ни е доста балансирана. Но, добре ли е една малка държава да взема такава категорична позиция за Сирия?
- Мога само да ви кажа какво прави немското правителство. То изобщо не се намесва във военно отношение, но постоянно призовава да спрат боевете и предоставя медицинска помощ и друг вид помощи на бежанците. И доколкото е възможно вътре в самата Сирия. Но това са само апели. Смятам, че е добре правителството да не се намесва. Вижте САЩ - те въобще не се поучиха от грешките си в Ирак и в Афганистан.
(в. Преса, печатно издание, брой 236 (587) от 30 август 2013)
Мобилна верси
RSS
