23513 | 31 авг. 2013 | 09:06
Обявихме София за курортен град и си ваканцуваме - пак сме паркирали у гаражчето на бай Шпиро Шпирта. Тъй му викаме, защото поради липса на няколко зъба вместо „с” и „з“ произнася „ш“ и „ж“ (какво да го правиш - както си признава: „Не шъм ши пажил жъбите преж младошта!“).
Абе живот си живеем тука, напук на световните проблеми (за нашите изобщо да не говорим!)
- Сега аз ще черпя - казва Гого Фаянса и ни вика по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се спонтанно, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Гого е домъкнал два сака с баняджийски плочки в различни разцветки. И у неговата фабрика сума време не им даваха заплати, та накрая ги компенсираха с готова продукция.
Пием. Гого плаща с плочки, Митко с тротил...
Изпиваме на екс плочките и тогава се обажда Ристе Пропър:
- Сега аз ще черпя!
И ни вика по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се задушевно, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Ристе Пропър пък работи в цех за почистващи препарати. И там най-редовно се разплащат с готова продукция.
Е, изпиваме препаратите - колко му е! И направо сме като препарирани. Тогава се обажда Ставри Айляка:
- Сега аз ще почерпя!
И ни вика по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се радушно, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Голяма работа е Ставри. Нищо, че е безработен - жена му е възпитателка в дом за сирачета. Вчера вместо заплата са ѝ дали три. Едното сега помага на бай Шпиро Шпирта - мете, разтребва (не яде много и пие само вода). С труда си покрива сметката на Айляка.
После изпиваме на екс едно гардеробче за вграждане и две нощни шкафчета на Тошо Талашита. Цецо Кангала пък плаща с арматурно желязо - пет кангала F8 е дотъркалял пред гаражчето. А Михо Багера е треснал до тях два кубика речен пясък - кеф ти да зидаш, кеф ти да си играеш у него.
Разбира се, Панчо Светулката пак е донесъл електрически крушки - повечето са по сто свещи, а вместо дребни дава миньонки. Чефо Сорта отново се разплаща със сортови семена, даже е прекалено ларж, макар че Шпиро Шпирта изобщо няма поле за такава дейност.
Аз, нали работя у вестник, най-редовно мъкна периодични издания, пък бай Шпиро ако ще да ги чете, ако ще да ги дава за вторични суровини.
Митко Бомбата обаче направо ни хвърля във въздуха. Той работи в оръжеен завод. Платили са му със сто кила тротил и петдесет метра шнур за фитили.
Само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае. А пие наравно с нас. Ние обаче го разбираме. Не че няма работа. Не че му и плащат в пари. Ама и неговата е една работа... Той и затуй все с одеколон се облива, шубе го е да не омирише гаражчето професионално.
Моньо дьо Колоньо е шофьор към „Хигиена“. Чисти дворни тоалетни. Кара говнянката, де.
И му е гузно сред нас. Ама бай Шпиро Шпирта го успокоява:
- Трай ши, Моньо! Ти не ши виновен, че тажи държава напошледък шъвшем ше е ошрала!
(в. Преса, печатно издание, брой 237 (588) от 31 август 2013)
Мобилна верси
RSS
