37610 | 2 септ. 2013 | 08:47

Той подбираше хората за първия си екип и кабинет също задкулисно, по абсолютно неясни критерии, може би изписани единствено в черното му те

Тия дни една дума бе използвана по най-неуместния начин - и от най-неподходящия в случая човек. Думата е „задкулисие“. А човекът - Симеон. Разбира се, напълно е възможно той да не е съвсем наясно със смисъла на тази дума. Известно е, че в езика му битуват странни думи - като лениви, тлъсти шарани в мътна вода; думи, прелестни сами по себе си, а някои и направо шантави, както се полага на един бивш цар; това придава несъмнено изящество на езика му, макар че понякога може да доведе и до неразбории. Например Симеон и досега упорито използва думата „гадач“ - но тя сравнително бързо бе разпозната от публиката като „гадател“. Цяло чудо е как са се намъкнали в речта му подобни думи - и си струва това да бъде разбулено. За съжаление между крайно оскъдните му вече почитатели, които, докато е възможно, трябва да бъдат записани в една

„червена книга“ на най-екзотичния електорат,

няма нито един езиковед, за да анализира Симеоновия език; щеше да е хубаво да бъде направена и една монография под наслов „Дългът към езика“, както преди време група ентусиасти - повечето от които здраво си пощипнаха разни сладости по време на царското управление - поощриха сборника „Дългът преди всичко“.

Да се върнем при думата „задкулисие“. Колкото и да е невероятно, Симеон забелязал Протестите, понеже предимно е зает да се занимава с имотите си - и седнал и написал нещо в сайта си. И там споменава въпросната дума: определени кръгове искали да се възползват от несъвършенствата на демокрацията, за да постигнат задкулисните си намерения. „Колко лошо! - казва авторът. - Колко лошо!“ 

Така човек остава с усещането, че Симеон или не е съвсем наясно със смисъла на думата „задкулисие“, или не знае, че важното в политиката се прави винаги зад кулисите. Второто обаче е невъзможно, понеже самият

той е безспорен майстор на задкулисието

- затова сега е твърде странно, че се дразни от него.

През 2001 година той се приготви да акостира във властта, държейки до последния момент в неведение всички с изключение на трима-четирима души. Дори два дни преди прословутото му обръщение на 6 април същата година - когато се представи като първи братовчед на Барон Мюнхаузен, обещавайки да ни прати в рая за 800 дни, - той беше казал на Костов, че няма никакво намерение да участва в политиката. И по-нататък цялата му дейност винаги е била зад кулисите. Всъщност това намекваше и призивът му към неговите депутати да приемат за свой истински господар мълчанието - разбира се, след него самия. Никакви приказки, баламурници такива, защото нещата се решават другаде, не пред публиката - това беше посланието.

Прословута бе също заканата му, че всичко е записано в черното му тефтерче, че там са всички и всичко;

едно никакво тефтерче за 3 евро,

но сякаш събираше всички задкулисни тайни на света. Кулминацията на задкулисната му политика бе участието в тройната коалиция - никога договорките за създаването й няма да станат достояние на Историята; а една от причините за това, извън всичко останало, е загадъчният език на Симеон. Поначало фрази, които са съвсем обикновени и банални в нечия друга уста, при него звучат различно и винаги донейде двусмислено, сякаш зад тях има и нещо друго. Но в ония времена Симеон не се дразнеше от задкулисието, ако, разбира се, е свързвал безкрайните си пазарлъци за власт (2001 - 2009 година) с въпросната дума. Може пък да си е мислел, че това са

бълнуванията на един гадач.

Той подбираше хората за първия си екип и кабинет също задкулисно, по абсолютно неясни критерии, може би изписани единствено в черното му тефтерче. Все още има свидетели на сгледите, когато е харесвал един или друг кандидат - и това е ставало най-вече по старанието, с което въпросният щастливец е излъчвал нужното послушание. Питах един очевидец защо, по дяволите, е харесал примерно П. „Ами той си държеше непрекъснато ръцете между коленете - отвърна онзи - като притеснена девица.“ Е, как тогава наистина да не го харесаш.

Разбира се, независимо от днешните му приказки Симеон не е първият политик, който си въобразява, че се чувства удобно в задкулисието и дори го надзирава абсолютно - макар това далеч да не бе така. Много бързо хората от същото задкулисие, или поне някои от тях, започнаха да го контролират самия него, но той не се тревожеше особено от това, защото вниманието и умът му бяха насочени към друго. Познахте - към имотите му.

За жалост той дори и с тях не успя да се справи както трябва - например изобщо не схвана, че го натикват в

един капан, от който никога няма да излезе.

Лекотата, с която му ги върнаха, трябваше да го направи по-предпазлив - да си каже, че нещо не е съвсем наред. Но той не се усети изобщо. Много хора участваха в заверата - някои безкористно или от романтични подбуди, други направо отговаряха за капана - да бъде смазан и зареден за дълго. Така и стана. Покойният главен прокурор Иван Татарчев му направи неоценима услуга в онзи момент, но след това съжаляваше горчиво и го ругаеше като хамалин, и то публично.

Ако толкова се дразни от задкулисието на политиката, то тогава С. трябва поне да ни съобщи защо толкова пестеливо общуваше с публиката; вярно е, че глупашката лъжа за онези 800 дни може за дълго да затвори устата дори на най-бъбривия измамник. Но все пак и да онемееш напълно също не е нормално. А пък наскоро започна и да твърди, че не бил казал нищо подобно, били му приписвали тези думи. Сподели го, естествено, с някакъв балама от чуждестранно издание, а онзи се кокорчи, понеже му е забавно да разговаря с нещо, което е хем цар, хем не е и е готов да чуе всичко. 

Между другото не е лошо да напомним, че относителната икономическа стабилност по време на мандата му се дължеше до голяма степен и на спокойствието в световната икономика,

а не на магиите на Гадача,

както сърцато се опитват да внушават някои местни балами.

Ако Симеон не беше толкова вглъбен именно в задкулисието, партията му и досега щеше да има първостепенно значение. Просто трябваше да защити най-верния си и предан човек, а не да го

предава заради задкулисни умувания.

Става дума за Бойко. Ако С. беше по-устойчив на чара на задкулисието, най-успешният му играч несъмнено щеше да спаси от разрухата НДСВ. Но и истината за отношенията му с Бойко ще остане погребана както всичко друго .

Тъй или иначе Симеон винаги е предпочитал прашните коридори на задкулисието - докато загуби представа за реалностите и сведе хоризонта си до един килер във Врана. Иначе щеше поне да предусети успеха на Бойко. В такъв случай много неща днес можеха да са по-различни. Но това едва ли щеше да се случи - заради абсолютната му вглъбеност единствено в личната си съдба и в нищо друго.

Наскоро уж отегченият от задкулисието Симеон отново поиска съдът да преразгледа решението си за двореца „Кричим“. Плъхът продължава да виси от устата на нашия човек.

Преди години, когато обстойно анкетирах Симеон, не знаех, че в края на 30-те години на миналия век Салвадор Дали е използвал негова детска снимка за един от колажите си. Той се нарича „Фройд в полиморфна перверзия или българско дете, което яде плъх“ - доста е екзотичен, ако отвратителното може да се нарече и така. В лудостта си Дали е стигал до всякакви крайности - тази е една от тях. Сигурен съм обаче, че нашият човек от Мадрид едва ли си е направил труда по-късно да разпита Дали - точно този фрагмент от собственото му „задкулисие“ вероятно не му е бил любопитен дотам, че да се поинтересува какво дири един плъх в устата му.

А мотивите на Дали сигурно са били крайно интересни; и наистина, какво е провиждал той в образа на едно тъй красиво и невинно детенце? Без да разполагаме с отговорите на художника, не би трябвало да освобождаваме въображението си - понеже можем да стигнем до невероятни мрачини.

А може и да решим, че Симеон събира пари от продажбите на имотите си, за да е в състояние един ден да купи картината на Дали и да я унищожи. И други подобни фантазии. 

.........................................................................

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя и звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.   

(в. Преса, печатно издание, брой 239 (590) от 2 септември 2013)