101076 | 2 септ. 2013 | 14:01

По времето на социализма се разпространява слух, според който княз Кирил е разстрелян лично от известния поет антифашист Веселин Андреев

Н. В. княз Кирил Преславски, портрет от 30-те години на ХХ в. 

Името му е Кирил Хайнрих Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски и херцог Саксонски, принц Сакс-Кобург и Гота.  Роден е в София на 17 ноември 1895 г. и до раждането на Симеон II - 16 юни 1937-а, фактически е престолонаследник. 

Братята Борис и Кирил имат едни и същи възпитатели, завършват Дворцовата гимназия и Военното на Негово Величество училище в София. И двамата, макар и съвсем млади, отиват на фронтовата линия по време на Първата световна война. Всъщност по време на войните за национално обединение на българите (1912-1918) Кирил е офицер за свръзка.

Любопитен факт бележи живота му през 1916-а - тогава той за малко да стане крал на Албания. Първенците на албанските кланове поставят въпроса за избора на българския княз за техен крал, но развитието на събитията не позволява това да се осъществи. Има данни, че лично Яне Сандански като пратеник на Фердинанд води преговорите. Князът още като съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител - професор по латински, който е албанец по народност.

Княз Кирил проявява отрано интерес към техниката и по-точно към автомобилите и мотоциклетите. Той учи агрономство в германския град Хале, където живее след абдикацията на баща си (1918 г.). Няколко години прекарва в една ферма в Щутгарт, но после влиза в доста заплетени спорове за фамилно имущество на територията на Чехия. Те се оказват пагубни за личното му състояние и през 1926 г. князът се завръща в България - страната, която искрено обича, и веднага заема поста на флигел-адютант на брат си цар Борис, после инспектор на пехотата, става и генерал-лейтенант. 

Запален по автомобилите

По улиците на София Кирил често може да бъде видян със собствения си „Пакард“, който задължително кара сам. Политическите въпроси много не го интересуват и той не участва пряко в обществено-политическия живот на държавата. Прилага на практика агрономическите си умения в стопанствата при дворците „Врана“ и „Кричим“.

30-те и 40-те са най-щастливите години за веселия княз. Той води доста лежерен живот, а за бохемството и за отношението му към красивите жени има какви ли не легенди. Макар да са получили едно и също възпитание, точно по тази част Кирил се различава доста от брат си Борис III - скромен и концентриран. Между другото казват, че царят не криел недоволството от живота на брат си и дори му се карал за изхарчените пари в разни европейски локали.  

Едно от големите увлечения на княза е прелестната оперна певица и актриса по онова време Надя Ножарова (в разгара на Втората световна война тя заминава за Холивуд и става известна през годините с фамилията на един от съпрузите си граф Дьо Наваро), която според мълвата князът дарявал често с прекрасни перли. В списъка на любовните му завоевания според различни свидетелства са няколко принцеси от различни кралски дворове на Европа, а светската мълва го свързвала с подвизаващата се във висшето общество германска красавица Алиса Бломберг.

Смята се, че една от най-големите му любови е принцеса Илеана - дъщерята на румънската кралица Мария Единбургска, чийто дворец в Балчик (градът е румънска територия до 1940-а) князът често посещава. През 1929-1930 г. той има поредица от срещи с внучката на английската кралица Виктория по морето. Разкази оттогава сочат, че Кирил и една от най-обичаните румънски принцеси се запознават в Букурещ и дори дипломати от двете страни започват срещи за уреждането на вероятен брак. Но обективните исторически обстоятелства не са на тяхна страна. Синът на кралица Мария - Карол II, който сяда на престола след смъртта на баща си крал Фердинанд I, не разрешава на най-малката си сестра - принцеса Илеана, да се омъжи за брата на българския цар. По-нататъшната съдба на Илеана е белязана от лични разочарования - два брака, които не траят дълго време. Изгонена от комунистическия режим в Румъния, тя емигрира в САЩ и се отдава на милосърдие и социално ориентирана дейност. Следва пълното й разочарование от светския живот, става монахиня и завършва живота си като игуменка на основания от нея православен манастир в Пенсилвания.

Кирил често е съветван от брат си да уреди личния си живот. Но князът не успява да изпълни заръката на монарха. Принцът обаче изиграва

посредническа роля

в женитбата на цар Борис с Джована Савойска, дъщерята на италианския крал. Подробности за това има в нейните спомени по-късно. През септември 1927-а двамата братя пътуват из Европа, когато принцесата се запознава с българския монарх. В хотелския им апартамент Борис за първи път проговаря на Кирил за евентуален брак с нея. След известно време Кирил посещава Мафалда - любимата сестра на Джована, с която споделя намеренията на царя. И следва щастливата развръзка - през октомври 1930-а Кирил е свидетел на венчавката на брат си в Асизи.

Щастливите дни за княз Кирил обаче свършват през 1943-а, когато Борис III внезапно умира. Веднага след трагичната кончина на царя той е избран за регент на малолетния цар Симеон II. Заедно с него регенти стават и премиерът Богдан Филов, и генерал Никола Михов. Едно събитие - бомбардировките в началото на 1944-а над София и някои други градове, го карат заедно с царица Йоанна да посещава ранените и останалите без дом. Оттук започват тежките дни и обратът в живота му. 

На княза не му се удава да страни от политиката, дори и да иска. Противно на очакванията за известна политическа пасивност, князът се проявява като продължител на политиката на покойния Борис III. Приживе царят прави всичко възможно да осъществи така наречия „завой“, но без успех. Князът опитва да се установят контакти със западни съюзници, само че българската страна дори не предполага, че Великите сили вече са преразпределили своите сфери на влияние. И България е предадена в ръцете на Сталин.

В края на август и началото на септември 1944-а княз Кирил прави последен опит да спаси България - назначава за премиер Константин Муравиев и подписва обявяването на война на Германия. Ден преди това СССР обявява война на Царство България - така се оказваме в положение на война и с двата враждуващи лагера. 

На 9 септември 1944 г. е извършен държавен преврат. Същият ден княз Кирил и другите регенти за арестувани заедно с още министри, депутати, интелектуалци, стотици българи. Цялата страна е залята от терор и страх. 

 Няколко дни царското семейство е поставено в пълна изолация и липса на новини. На 14 септември, именния ден на цар Симеон, в двореца пристигат тримата нови регенти. Всеки от тях се вози в отделен дворцов автомобил, следвани от „още толкова камиони, натоварени с непознати мъже и жени с червени кърпи, рубашки, препасани с патрондаши“, спомня си царица Йоанна след това. Според нея те изглеждат „превзети и объркани“. Тя се надява да получи известия за изчезналите Кирил и други двама регенти. 

По-късно се разбира, че арестуваните регенти и министри са

отведени на разпит в Москва,

Групата е настанена в бившата къща на княз Голицин. Къщата е зазимена, прозорците са облепени с хартия, между двете стъкла е посипан пясък. Паркът е ограден с високи дъски. По всичко личи, че заграждението е станало скоро.

През годините от тогава до сега са пускани какви ли не версии, една от които е, че по време на престоя им в Москва на българите са били давани психотропни вещества. Преки доказателства за това обаче няма.

След завръщането им княз Кирил е напълно изолиран. До него нямат достъп нито снаха му царица Йоанна, нито сестра му  княгиня Надежда. Докато е следствен обаче, мълвата говори, че принцът получил пакет с няколко ябълки и прегорели кюфтета. И до днес не е ясно кой е изпратил този дар на Кирил - за негови изпращачи се чуват имената на няколко негови любими дами на сърцето. 

Присъдата на процеса над регентите и над министрите е произнесена от Народния съд в 4 ч. следобед - четвъртък, който в България се помни като „кървавия четвъртък“. За последните мигове на осъдените се узнава малко. В гробищата на София има паднали няколко бомби, отваряйки широки ровове. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945-а осъдените са накарани да слязат на малки групи в близост до тези вече готови ями. Убити са един по един.

Първо е разстрелян княз Кирил (според свидетелства преди изпълнението на присъдите възникват пререкания кой кого лично да разстреля, като най-големи апетити били проявени именно към него), после другите двама регенти, десетки министри, депутати и общественици. На проф. Александър Станишев, последния министър на народното здраве и прочут български кардиолог, е наредено да провери пулса на всички екзекутирани, докато накрая идва и неговият ред. 

„Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. Запазила съм жив спомен за черните воали, развявани от вятъра, носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища и това беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата родина.“ Това е написала в спомените си за този ден царица Йоанна.

По времето на социализма се разпространява слух, според който княз Кирил е разстрелян лично от известния поет антифашист Веселин Андреев. Заради юридическото си образование той е бил назначен за съдия по дело № 6 на Народния съд срещу интелектуалците. След това обаче този слух е отхвърлен, като се обявява друго име - това на милиционерския комендант на София подп. Веселин Георгиев. Според писателя Христо Троански той се хвалел на висок глас в компании през годините с думите: „Лично пролях синята му кръв!“

През 1995 на мястото, където са изпълнени първите смъртни присъди, е издигнат паметен знак. 90-те избити през онази февруарска нощ са реабилитирани през август 1996-а. 

	Единственото писмено доказателство за живота на княз Кирил Преславски е книгата на покойния писател Михаил Топалов. Когато излезе „В сянката на трона. Последната изповед на принц Кирил“, тя веднага се превърна в сензация. В нея той  описва принца като „бохем човек, научен около него да има само жени, песни и музика“. Записките от откровенията на брата на цар Борис са направени в килията на затвора. „Той знаеше, че ще го убият. Казваше ми, че комунистите сме жестоки хора - ние ви избивахме, сега вие ще ни избиете“, разказвал е през годините за него Топалов. Писателят е удивен от ума и феноменалната памет на Кирил. Разказите му са с изключителни подробности - все едно е било вчера. Знаел за всички похождения на висшето общество, за крупните български милионери, за мръсните им игри, за любовниците им и за бохемския живот. Според Топалов князът имал много любовници - коя от коя по-хубава. За всички тях той разказвал и на царя - двамата нямали никакви тайни. Мнението му за българските политици било, че те са „нещастници“, а за българската политика, че  „парите играят най-голяма роля в нея“.

---

(в. Преса, печатно издание, брой 239 (590) от 2 септември 2013)

---