112420 | 24 май 2012 | 17:56

Проф. Николай Овчаров разказва къде са заровени мощите на св. Методий

Св. Методий е починал в Моравия през 885 г. и останките му са положени в главната катедрала от лявата страна на олтара на св. Богородица - това са единствените писмени сведения за края на жизнения път на по-големия брат от двамата солунски просветители. Фактите са взети от двата запазени източника по въпроса: Житие на св. Методий и Приложно житие на св.св. Кирил и Методий. Къде е погребан Методий - архиепископът на изчезналата през Х в. държава Велика Морава, все още не се знае със сигурност. От един век насам няколко учени опитват да докажат своите хипотези, но това по-скоро предизвиква спорове, отколкото дава точен отговор.

Още от 20-те години на ХХ в. чешките археолози проучват културата на Велика Морава. Тази държава с кратка историческа съдба се простирала на територията на днешни Южна Чехия, Северна Австрия, Западна Словакия и Западна Унгария. Васалът на Франкската империя Моймир І станал първи княз на новата страна. Скоро моравците приели християнството и попаднали под духовната опека на папата. При княз Ростислав обаче (846-869) те успели да извоюват своята политическа независимост. Както може да се очаква, Ростислав - също като своя велик съвременник Борис I - се изправил пред дилемата: Рим или Константинопол. През 863 г. въпросът се решил, като моравският княз поискал от Византия да му изпрати мисионери. Това били солунските братя Кирил и Методий, които създали глаголицата и превели на славянски език богослужебните книги. Именно там се оформил славянският книжовен език, в чиято основа легнал старобългарският диалект.

Възстановка на столицата на Велика Моравия

Велика Морава достигнала своя разцвет при княз Святополк (870-894), но в началото на новото столетие започнали вътрешни колизии. Отвън славянската държава била подложена на ударите на идващите от изток войнствени унгарски племена и така към края на първото десетилетия на Х в. Велика Морава престанала да съществува.

Сведения за историята на тези земи специалистите търсят в голямото селище при днешното Ухерске градище. От средата на миналото столетие обаче - чак до 1990-а, мащабните разкопки на проф. Йозеф Поулик внасят сериозен археологически смут в проблема. Край селцето Микулчице, близо до Годонин, проф. Поулик изважда на бял свят развалините на голям град, който значително превъзхожда селището при Ухерске градище. Точно там е разкрита голяма трикорабна базилика от византийски тип с размери 36.5/12 м. Повечето изследователи предполагат, че при Микулчице се е намирал центърът на Велика Морава. Така между археологическите екипи на двата обекта започва мълчаливо съперничество и основен казус за съревнованието се оказва въпросът за гроба на св. Методий. През 1970-а излиза почти скандална статия. Неин автор е Вилем Груба, ръководител на разкопките при Ухерске градище. Груба твърди, че най-после е открил гроба на просветителя. Той го обявява в местността Сада на около 4 км от основното селище, където проучва манастирски комплекс от ІХ в. Според археолога това е резиденцията на св. Методий.

"Св. Методий" - стенопис в главната църква на Зографския манастир, 1814 г.

Ответът не закъснява: колегите „от другия лагер“ виждат сериозно разминаване в сведението за гроба в главната княжеска църква и усамотената обител край Ухерске градище. Двайсет години по-късно се намесва наследникът на Поулик - Зденек Кланица, с книгата си „Тайната за гроба на моравския епископ Методий“. Там той предлага обосновано схващане, че братът на св. Кирил Философ е погребан под разкритата в Микулчице катедрала. Сред многобройните погребения от проучвания некропол той откроява гроб №580 в северната половина на храма, който според него е на св. Методий. Експедицията на Поулик разкопава зидана гробна камера, в която е открита лакътна кост. Покойникът е бил облечен в копринена дреха, кожен колан със сребърен накрайник. Край тялото са положени златно звънче и позлатена декорирана медна пластина, която може би е от украса на книга. Загадъчни са тълкуваните съответно като меч и кинжал два железни предмета. Откривателите отбелязват,  че единствената лакътна кост лежи върху първия предмет с дължина 91 см.

Основният аргумент на Кланица е разположението - преди него Груба се е опитал да обоснове, че в житията за лява страна се визира южната част на сградата, защото става дума за свещеник, намиращ се в олтара. Кланица приема правилно, че логичната позиция е на човек, който влиза в църквата и съответно се касае за нейната северна половина. Той се справя и с факта, че гробът е изнесен към абсидата на базиликата, привеждайки редица примери от епохата за разполагането на Светия престол в сградата. Тази теза на Кланица буди възхищение в гилдията, а първото издание на книгата е разграбено.

Само 5 години по-късно - през 1995 г., критиката на тази теза не закъснява. Чешкият православен професор и протойерей Павел

Документална снимка при откриването на гроб № 580

Алеш приема хипотезата за гроб №580 в Микулчице, но поправя концепцията за мястото му в базиликата. Алеш смята, че вижданията на Кланица са повлияни от католическото му възпитание. Православният учен предлага идеята, че в житието се споменава за иконата на св. Богородица, която трябва да е отляво върху олтарната преграда. По този начин гробът на св. Методий се е намирал в олтарната част и непосредствено зад иконата на Божията майка. Това е напълно допустимо от гледна точка на местоположението на съоръжението в катедралата. Друго сериозно възражение на Алеш е трактовката на железните предмети в гроба. Той приема за недопустимо при погребението на висш православен духовник от ранга на св. Методий вътре да се слагат каквито и да било оръжия. Второто издание на книгата на Кланица приема само първото възражение...

Става ясно, че и до днес местоположението на гроба на св. Методий не е открито. Доказателствата в полза на Микулчице са малко повече, но не се знае какво може да разкрият археолозите още днес.