![]() |
|
Капитан Райчо Николов
|
Главните герои от театъра на политическите и бойните действия в началото на септември преди 128 години са направили обща снимка. Тя е от 25 юли 1885-а и показва заседанието на Българския таен централен революционен комитет, който планира преврата за съединяването на двете Българии. Въпросната „оригинална снимка от Дермендере“ всъщност е художествена сцена, направена дни след Съединението просто за спомен на петимата и за поклон пред историята. Да видим кои са тези мъже. Безспорният лидер и авторитет на съединисткото движение от 1884-1885 г. е Захари Стоянов - идеолог, организатор и вдъхновител на военните действия. Секретар на комитета е 30-годишният Иван Андонов от Пловдив, един от близките на Левски. Той е съратник на Стамболов в Старозагорското, а после и в Априлското въстание. Димитър Ризов (23 г.) е будител в Македония с опит в четническото движение, а най-младият е 22-годишният Иван Стоянович, служител във Временното руско управление. Като телеграфен чиновник е активен либерал и пълномощник, сред близките съратници на Петко Каравелов и Славейков. Той пръв съобщава за Съединението по телеграфа. Капитан Коста Паница е военен юрист, куриер от Априлското въстание и опълченец, герой от боевете на Шипка, деец на Македоно-одринското революционно движение, един от строителите на българската армия.
Към организацията се привличат и много източнорумелийски офицери. Продан Тишков (1860-1906), по-известен като Чардафон Велики, е начело на Голямоконарската чета. Животът му винаги е вървял между великото и смешното, като самият той бил непоправим шегобиец. Прякорът му бил Чарда, означаващ
![]() |
|
Чардафон Велики
|
стадо селски говеда. Очевидно приятелите му са имали предвид неуправляемия му характер. Оттогава като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. Фон Дригалски към прозвището на Продан Тишков прибавили частицата „фон“ (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка Шилева, годеницата на Чардафон, изписва върху него с блажна боя Каравеловия стих: „Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята. Свободата не ще екзарх, иска Караджата.“ Както и патриотичните призиви - „Съединението прави силата“ и „Долу Източна Румелия“. Като член на тайния революционен комитет за съединение в Голямо Конаре Чардафон предвожда чета, която на 5 срещу 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив и участва в арестуването на главния управител Гаврил Кръстевич. Отрядът на Чардафон бил около 350 души, а знаменоска е Недялка, наричана в Голямо Конаре Райна Княгиня.
В световната история рядко има случаи, в които драматични промени стават без кръвопролития. У нас Съединението, което реализира идеала на милиони българи, взема само един човешки живот - на капитан Райчо Николов. Знаейки манталитета на повечето ни сънародници, не е странно, че той е убит не от турчин, грък или сърбин, а от българин. Животът на кап. Райчо Николов е пълен с превратности. Той взема активно участие в делото, избран е в състава на Временното правителство, но още същия ден е убит. На Райчо Николов било поръчано да превземе пощенската станция. Началникът й, бившият опълченец Костадин Тодоров, си помислил, че идва да го арестува и побягва към Джумаята. Капитан Райчо хуква след него. Насред площада, пълен с хора, Тодоров спира, изважда пистолета и ненадейно стреля три пъти. Той е добър стрелец и куршумите попадат в целта. Дядо Райчо пада на земята, шапката му - настрани, а униформата му почервеняла от бликналата кръв. Вцепенението е кратко и десетина куршума пронизват убиеца.
![]() |
|
Недялка Шилева - годеницата на Чардафон |
Трупът на Тодоров е влачен из града и заровен на Марашките гробища без поп и кръст, а погребението на Райчо Николов събира целия град. В Пловдив го наричали още Дядо Райчо. Всички знаели, че бил войник по душа. По време на Кримската война още като дете, 14-годишен, той преплува Дунава, за да занесе безценно на руската войска известие къде, кога и по какъв начин турците готвят нападение над Русе. Именно с хладнокръвната му намеса се осуетява турското нападение над града. Подвигът му така впечатлява руските генерали, че императорът му дава дворянско звание и шанса да учи за офицер в Петербург. Освен това изпраща парична награда на смелото момче. Тя обаче е открадната и никога не стига до него. А малкият герой от Кримската война 30 години след нея става и герой от Съединението.
Най-важната поука от този велик акт в българската история е поставена пред главния вход на Народното събрание. Надписът „Съединението прави силата“ е взет от белгийския герб още през 1880 г. През 1884-та, когато се строи сградата на НС, този девиз се изписва над централния му вход. Макар да не произтича пряко от Съединението на двете Българии, той е основополагащ за българската държавност.
(в. Преса, печатно издание, брой 243 (594) от 6 септември 2013)
33303 | 6 септ. 2013 | 06:20








Мобилна верси
RSS
