38456 | 6 септ. 2013 | 09:32
Вече ви поискаха оставката, г-н Йовчев. ГЕРБ ви обвини в полицейска репресия към протестиращите?
Всичките ни действия са съобразно закона.
Защо полицаите не арестуваха на мига онези неколцина бабаити, които на 4 септември бутнаха яростно загражденията около парламента и които бяха дошли с ръкавици и вериги?
Защото когато става въпрос за големи групи от хора, такъв начин на поведение на полицията не сработва. Опит за силово действие от страна на полицията обикновено води до повишаване на агресията в цялата група и може да доведе до сблъсъци, в които да има и пострадали. Давам си сметка, че такъв тип поведение може би няма да се хареса на никого. Защото хората са разделени - едни смятат, че трябва да употребим повече сила, други - че тази сила е в повече. Искам да запазим баланса, това е важно за мен. И смятам, че успяваме.
Как би действала в такъв случай американската полиция?
По начина, по който и ние действаме.
И имате готовност всеки ден парламентът да работи, обграден с жандармерия?
Ако правилно разбирам, въпросът ви е по-скоро дали смятам, че това е нормална среда за работа. Не е нормална. Тези протести са проява на агресия, която е дълбоко в обществото. И ако ние като нация не намерим решение на кризата в институциите, в партиите, в гражданските организации дори, ще имаме сериозни проблеми. Дори протестът да затихне напълно, това не значи, че сме разрешили тази криза. Тя може да избухне във всеки момент, когато има повод за това.
Поводите за протестите през февруари и сега са различни, но причината е обща - усещането за дефицит на справедливост в обществото и липса на достатъчно представителност в парламента. А това са сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени само от правителството. Първата стъпка е да бъде възстановен политическият диалог в страната. Ако продължават политическите партии да излъчват същите сигнали на агресия, това води до повишена агресия и у хората. Няма да забравя една от протестиращите, която каза: „Толкова ги мразя, че ми идва да ги разкъсам.“ В разделението си ние се върнахме в периода от 90-те години, който бяхме забравили.
Извадихте късмет като министър в тази ситуация.
Казвате го сигурно в кавички. Защото не го пожелавам на никого - още от първата седмица на работата ми се сблъсках с протести, с последиците от конфликта в Сирия, с тежката реформа в МВР. Която, ако не я направим сега, след време ще е много по-болезнена.
В този кабинет съм говорила с всички вътрешни министри от началото на прехода. И всички те говореха за реформа. Тази дума като че ли се изпразни от съдържание . Вие какво влагате?
Може би влагаме различен смисъл в тази дума. Реформата не означава да се смени един ръководител с друг, не е да преподчиним дадена структура. Най-важното, което трябва да направим сега, е да доизградим системата за националната сигурност. Защото в момента ние имаме отделни звена и институции, но те не функционират като система. Няма съвместно планиране, няма общи цели, няма споделено използване на ресурсите. На второ място, МВР също не е изградено като стройна система и затова действа крайно неефективно. Имаме структури, които са останки от един стар модел. Имаме над 50 000 служители, бюджет над един милиард и в същото време не можем да постигнем тази ефективност, която обществото очаква от нас. Това трябва бързо да се промени.
Но и вие действате като вашия предшественик - масови кадрови рокади, сякаш най-важно е първо да сменим всички шефове.
Е, не е първо. Не започнахме това. Направих съпоставка между трите месеца на правителството на ГЕРБ и на сегашното. За три месеца по времето на ГЕРБ са били освободени 537 служители, при нас - 350. От тях 240 са държавните служители, с които ГЕРБ се разделя, при нас теса 132. Още един важен показател - 126 са освободените ръководни служители при ГЕРБ, 57 са при нас. И сега да видим колко са принудително освободени, има и такава опция в закона, при ГЕРБ са 62, при нас са 47. Така че няма основание...
Защо трябва да се прави такова сравнение? Не може ли да работите с кадрите, оставени от предшествениците ви? Непрофесионалисти ли са, или не са лоялни?
Може би всичко това накуп. Има хора, които са добри професионалисти, но не са подготвени да бъдат ръководители. Има хора, за които се убедих, че не мога да разчитам на тях, защото не се водят изцяло по професионалната лоялност, задълженията и закона.
Така вече 23 години всяко правителство сменя администрацията по някакви лични критерии.
Може би защото подходът досега беше такъв. Една от целите, която преследваме, е да въведем система за кадрово развитие, която ще бъде коренно различна и ще стъпва изцяло на професионални критерии. Това изисква доста време, но ще покаже на хората какво трябва да направят, за да могат да се развиват кариерно, така че повече да нямаме назначения, които да бъдат коригирани от други фактори. Освен това с повечето от ръководните служители ние не се разделяме, когато ги освобождаваме. Оставяме ги в системата, защото в тях е инвестирано.
Като ви слушам, имам усещането, че мислите да управлявате цял мандат. А всички казват, че оставката на кабинета е въпрос на месеци.
Ако ние мислим краткосрочно, ще се държим краткосрочно и резултатите ни ще бъдат такива. Никога не може да постигнем нещо като общество, ако хоризонтът ни е малък. Ние сме си поставили средносрочни цели и дългосрочни цели. Имаме план за всеки един ден. Вървим стъпка по стъпка, ден след ден. Докъдето стигнем. Утре да ми кажат - няма да си министър, няма да ми натежи. И ще се радвам следващият след мен да постигне повече. А аз съм амбициран да постигна по-добри резултати от предшествениците си. И ако не вървим по този начин, никога няма да се оправим като общество.
Думата „оставка“ не я ли коментирате в кабинета?
Не! На заседанията на правителството това не е тема за коментар. Може би защото колегите не са притеснени от такава възможност.
Защо?
Защото всеки от нас в личен план няма да загуби, ако не е министър. И всеки ден, в който можем да докажем, че сме в състояние и да планираме, и да реализираме неща, които са полезни за страната, е от полза. Пък докъдето стигнем.
А виковете под прозорците не ви ли притесняват?
Не, амбицират ме. Мотивиран съм да покажа на хората, че можем да направим нещо добро за държавата. И виждате, че вече имаме резултати, които не са лоши. За три месеца темпото ни е много добро. Имаше опасения, че като се извади ГДБОП, едва ли не министерството няма да е в състояние да се бори срещу престъпността. Не е така.
Как оценявате позицията на английския посланик Джонатан Алън, който не спести критиките си за България?
Не възприемам позицията му като критика на управлението, а по-скоро като загриженост за това, което се случва в страната. За много от нещата той е абсолютно прав. Думите му, че като нация не виждаме общия път за разрешаването на проблемите, на кризата, са верни.
Не ви ли е обидно за това, че чуждите посланици ни дават акъл?
Не. Обидно ми е, че сме се поставили в такава ситуация. Как да очакваме да ни оценяват партньорите и другите държави, след като ние хвърляме такива усилия помежду си да се самоубиваме, да се омазваме? Самоубиваме се като държава, самоубиваме се като хора, като нация. Защо не можем да намерим пътя да спрем с това? Болно ми е, че в момента ни оценяват така, защото знам, че това е дълбоко несправедливо. Ние не сме нито най-корумпираната нация в света, нито сме най-лошите хора, нито сме най-големите мафиоти, както се опитваме да се изкараме.
На прага сме на война с непредвидим край. Само бежанската вълна от Сирия ли е рисков фактор за нас?
Както и да се развие тази криза в Близкия изток - независимо дали ще има военни удари или не, тя няма да приключи бързо. Трябва да сме наясно, че тези хора, които пристигнат на нашата територия, няма да са за месец или за два.
Експерти предупредиха за възможност от нахлуване на терористи.
Да, има такава опасност. Разработили сме конкретни мерки с ДАНС и разузнавателните служби. Те ще имат хора, които ще са на място при първоначалното задържане на бежанците, при оформяне на техните документи, преди разпределението им в местата за настаняване, за да минимизираме този риск.
Летището в Сарафово може ли да бъде поискано като част от логистична подкрепа за военни действия?
Не, не! Вероятността да бъде отправено такова искане към нас е минимална. Не би трябвало да коментираме тази хипотеза, защото ще влезем в дебат, който няма да помогне с нищо. Не очаквам по никакъв начин от България да бъде поискано участие във военна операция. Разбира се, към момента е трудно да се прогнозира какво точно ще се случи, но развитието на тази криза изисква да се обмислят сценариите в няколко основни аспекта. Първо, на този етап е малка вероятнос т та въоръженият конфликт да обхване и съседните страни. Но всяко огнище на нестабилност увеличава бежанския поток. Второ, продължителното развитие на кризата може да доведе до промяна в съседните на Сирия страни, така че да се промени и политиката им по отношение на бежанците. Което
може да създаде по-тежки условия за България.
САЩ планират военни действия от 60 до 90 дни. После?
Военните действия, независимо колко ще траят, могат да отслабят режима или да доведат до неговото сваляне. Но това не означава решаване на кризата в Сирия. Трябва да очакваме продължителен период от време, в който Сирия и Близкият изток ще бъдат генератор на рискови заплахи за нашата национална сигурност.
Вярвате ли в прогнозите, че сме пред трета световна война?
Не съм привърженик на предсказанията и на световната конспирация. Дори и в качеството си на експерт не съм в състояние да направя прогноза какъв ще бъде светът след 10 или след 100 години. Оптимист съм и смятам, че човечеството ще намери правилния път. Дай Боже!
(в. Преса, печатно издание, брой 243 (594) от 6 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
