51158 | 7 септ. 2013 | 13:28

На 8 септември 1898 г. в Цариград става освещаването на църквата „Свети Стефан“

Храмът „Св. Стефан“ в Истанбул е основният български паметник в сърцето на Османската империя. Градежът му винаги е бил специално събитие в съзнанието на българина - свързван е и досега с борбите за църковната ни независимост. Емблематичната за българската общност черква в най-големия град на Турция съществува от средата на XIX век. Храмът има славно минало и днес дава самочувствие на българите, независимо дали са в родината си, или са разпилени по целия свят. По време на Възраждането в Цариград живеят между 50 и 100 хиляди сънародници. Сред тях немалко са хора с европейско възпитание и ориентация като българина на турска държавна служба княз Стефан Богориди и адвоката и философ Лазар Йовчев - бъдещия екзарх Йосиф.

Историята на черквата

С първи храм сънародниците ни в Цариград се сдобили през есента на 1849 година. Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация - б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. За духовните им нужди влиятелният османски държавник княз Богороди (виж кой е той в карето - б.а.) дарил на българската общност две свои каменни и една дървена къща с голям двор в аристократичния кв. „Фенер“. Те се намирали на самия бряг на Златния рог близо до Вселенската патриаршия. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно в храм с патрон св. Стефан - покровителя на княза дарител. Този храм е известен като Дървената църква.

През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метохът - триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф. През годините това място е български просветен център с училище и печатница. Точно на тази „територия“ през 1860 г. след продължителна борба срещу гръцката константинополска патриаршия Иларион Макариополски открито се противопоставя на гръцкия патриарх. Той не споменава името му и по този начин провъзгласява отделянето на българската църква от патриаршията. Противниците на самостоятелността й обаче не се примиряват и българската дървена църква „Свети Стефан“ изгаря в пламъци. Това не прекършва многохилядната българска колония, която с общи усилия се сдобива след години с настоящата Желязна църква (единствената православна такава), която е изработена във Виена.

Преди това на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Руско-турската освободителна война през 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.

През март 1888 г. на международен конкурс в Рим за построяване на храм на Златния рог се явяват двама архитекти - Дилитдика и Ховсеп Азнавур. Архитект Дилитдика, който е с неясна самоличност, не предава нищо и цариградският архитект от арменски произход става победител. Той е завършил образованието си в Рим и е възпитан в средите на михитаристите. Азнавур учи на остров Сент Лазар във Венеция, познавал много добре католицизма и казват, че дори членувал в масонска ложа. Може би заради това в църквата се забелязват и  масонски символи (виж снимката).

Заслугата за строеж на металния храм е на двама просветени българи - екзарх Йосиф и Георги Вълкович, които получават образованието си в Париж. На 18 октомври 1889 г. екзархът отбелязва в своя дневник, че българският дипломатически агент в Цариград д-р Вълкович ходил при него да иска съгласие църквата да се направи от желязо с размери 24 метра дължина и 12 метра ширина.

8 септември 1898 г., Цариград. Освещаването на църквата „Свети Стефан“ - в центъра в дъното е екзарх Йосиф. От лявата му страна напред са: Григорий Доростоло-Червенски, Герасим Струмишки, Козма Дебърски, Иларион Неврокопски. От дясно на екзарх Йосиф са цивилни лица, сред тях са Максим Скопски-Пловдивски, Григорий Пелагонийски

Султанският указ

Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден нов султански ферман, с който се разрешавало на екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитект Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости, които при нужда можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Ваагнер във Виена. Църквата е трикорабна, само металните й части тежат 500 тона. Олтарът гледа към Златния рог, камбанарията е висока 40 метра. За цялостното построяване на храма българското правителство превело на екзархията крупната за онова време сума от около 1 млн. златни франка. Горе-долу това е почти един тон злато. Елементите за църквата са транспортирани с влак от Виена до Триест. Оттам до Истанбул те пътуват с кораби под егидата на компанията „Лойд“. Данни от онези години сочат, че болтовете, гайките и нитовете били почти 4 милиона, а сглобяването на църквата приключва през 1896-а.

Интересен факт е, че първият, вече готов иконостас бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на екзархията Атанас Шопов и арх. Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. В прочутата фабрика на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани. Звукът на две от тях може да се чуе и днес.

Откриването

Окончателното завършване на църквата „Св. вкмч. Стефан“ станало през лятото на 1898 г., като решили екзарх Йосиф да я освети на празника Рождество Богородично (Малка Богородица) - 8 септември. Тогава бил и именният ден на княгиня Мария Луиза (майката на цар Борис III и съпруга на княз Фердинанд). Научавайки за предстоящото освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България започнали да се стягат за път. За целта бил подготвен специален увеселителен влак. До 1 септември 1898 г. се записали над 3000 души, но радостта им скоро била помрачена. Както се случва в такива моменти, един грък - доктор в София, „услужливо информирал“ Цариградската вселенска патриаршия, че имало опасност под прикритието на туристи в турската столица да пристигнат арменски и македонски атентатори и да направят някои смущения. Патриархът веднага съобщил това на Великия везир и султанът издал указ, с който забранил отиването на увеселителния влак в Цариград.

Българското правителство, начело с д-р Константин Стоилов, положило доста усилия, за да разсее съмненията по освещаването на българската църква. Едва на 6 септември 1898 г. бил издаден нов султански указ, с който се позволявало отиването на българи за освещаването на храма.

Вътрешността на храма с иконостаса и олтара

„Св. Стефан“ е с нетипична архитектура за българските църкви и е отрупана с масонски символи

Много наши сънародници посещават българската черква

С влак до Цариград

На 7 септември 1898 г. вечерта от гара София потеглил специален пътнически влак с 22 вагона, теглен от парния локомотив „Бузлуджа“. Първоначално туристите били 320, но на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. След гара Пазарджик поради неизправни спирачки на последния вагон възникнал пожар. За щастие бил забелязан навреме и бързо изгасен. В Кричим въпросният вагон е подменен и багажът прехвърлен в него. На гара Харманли увеселителният влак се забавил три часа, понеже не всички пътници имали пътни паспорти. Истинска трагедия обаче ги очаквала на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обед на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и глобени за нередовни документи. Едва след намесата на одринския валия (областен управител), който наредил глобата да бъде намалена десет пъти (от 5 лева на 50 стотинки), потеглили отново.

След това безславно и изнурително пътуване българският увеселителен влак спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 г. Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна тържественост - пред църквата се бил стекъл многоброен народ. За да компенсират закъснелите български гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I заедно с осем митрополити и много други духовници. След службата в стария метох екзархът приемал и благославял българските туристи, като им пожелавал благополучно и безпрепятствено завръщане в отечеството.

От дървената църква днес е запазен само напрестолният камък от олтара. В двора на „Св. вмчк. Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

(в. Преса, печатно издание, брой 244 (5945 от 7 септември 2013)