37890 | 8 септ. 2013 | 10:32

Да си бичиш айляк, това направо е религия и става все по-модерно в цялата държава

Колко е важно да бъдеш модерен? Много, особено ако си тийнейджър, който държи да е в час със съвременните музикални течения. Всъщност дори това „да си в час“ е вече остаряла норма. За да си готин в днешно време, трябва да си „айляк“ или „ilike“, както е правилно да се изпише, защото кирилицата също остана в час. На монитора се ползва латиница и граматичните правила не важат. Тийновете се разбират прекрасно на странен език, произведен от латински букви с български звук и може би затова парчето на Руди, Дули, Муден и Кукушев „B**ches i Like“ (букв. превод „обичам кучки“, но се чете „бича си айляк“) постигна толкова възторжен прием и дори създаде ново течение - това на айляците. „Цял ден пълен айляк, цял ден бичим айляк“ - пеят момчетата и след тях пригласят куп развеселени тийнейджъри. Всички те вече са възприели новата формула за удоволствие от текста на песента: „Давам си зор само ако е за кеф, лягам на хамака и работя за релеф“. С една дума - пълен айляк.

Манията по безгрижието успешно блесна и на модните тишърти.

„Да си бичиш айляк, това направо е религия и става все по-модерно в цялата държава - пояснява Асен Кукушев, единият от музикалната банда, оглавила течението на безгрижните. - Знаем, че се използва основно в Пловдивско, никой от нас четиримата не е оттам, но е важна философията на израза. Айляк не се прави, не се чувства, той се бичи! Това е новият слоган на новото поколение. Явно много хора се припознаха в текста и затова според мен песента постигна такъв успех.“

За да се усети по-ярко идеята на израза, помага и популярен анекдот: Испанец обяснява на пловдивчанин значението на „маняна“: Представи си плаж, море, жени, коктейли, храна, хармония... А какво е айляк? - Това, майна, е същото като вашето „маняна“, ама без цялото това напрежение! Точно по този начин, леко и небрежно, изразът навлиза в езика на младите и се настанява на мястото, което най-често посещават -  интернет. В мрежата с хиляди последователи съществуват профили на „пълен айляк“; „Пловдив бичи айляк“; „айляк - хамак“; „Асоциация на Активните Айляци“ или „айляк - състояние на душата“. Уикипедия пък разяснява, че думата е турцизъм със значение на: свободен, незает, безделен. В този си смисъл, но изписано на латиница, „айляк“ се чете като щампа от тениски, значки и украсява чаши.

Популярността на „айляк“ отчита и Мария Янакиева, работеща всекидневно с книжовен български език като новинар и редактор в програма „Хоризонт“ на БНР. Освен че е родена в Пловдив, Мария  разглежда феномена и като дипломиран филолог. Според нея сегашната мода на диалекта е само временно явление и ще отмине със странностите, които довее следващото ярко музикално течение. „Но по принцип в Пловдив „айляк“ се използва и от млади, и от стари. Съвсем нормално е там да се чуе: „Здрасти, как си?“ И отговорът да е: „Бича си айляк“. Това означава, че си спокоен, че всичко ти е наред. Иначе изразът е диалектен и се употребява разговорно. Според мен няма страшно за културата на речта ни, докато такива форми не навлязат официално в книжовния български език. Но при младежите действително в момента „айляк“ е в ролята на модерен сленг, абсолютен хит, част от речника им. Между другото същото се случва и с централния балкански говор, който например Криско налага в своите текстове.“

Криско е от Габрово и това си личи. Изпълнителят със сигурност нарочно вкарва еровите гласни и редуцира широките, типично за габровско-ловешко-троянския говор. Това го прави различен и успешно „заразяващ“  с маниакален изказ своите крехки последователи. И докато преди години рап колегата му Мишо Шамара вкарваше в речта на младите само по някое невинно „йо, мен“ или „мой“, от куплетите на Криско може да се спретне цял речник на „смъкнатата мода“. Бегла извадка от текстовете му показва основната линия на омекотения Крисков стил: „Идвам от моа край, искам твоа пай, само че ‘нескъ нищо не съ знай; русо, черно наред ги опрай; трудно ма фаща без лед в чаш’та; ни съм сигурен, добре ли съм, зле ли съм, после къде шъ съм; к’во шъ взема и к’во шъ направя.“

Но независимо какво и как го пее, Криско е истинска звезда в очите на феновете и неговите над 122 000 последователи във Фейсбук го намират достоен за подражание. Това личи и в някои от обожаващите го коментари под статиите за рапъра. Наред с цитираните дословно сърцати откровения: „obi4amte krisko“ и „KrAliat na rapa“, стоят и звучните признания, написани така, както се изговарят : „as znam na krisko si4ki pesni i sum ne 9“ или „Най Луди те сте Продалжайте само така“.

Ала кой е казал, че творчеството на един рапър трябва да се събира в граматични норми. Все пак идеята е, че тези изпълнители идват от гетото, крайните квартали и бедните провинции, за да изпълнят своя химн на протеста и да повлекат след себе си пламенни подражатели. Но, както пее Криско, въпросът е „накрая кой шъ плаща?“

--------

*От турски - почивка, свобода

(в. Преса, печатно издание, брой 244 (5945 от 7 септември 2013)