Интервю на Мариела БАЛЕВА за съдбата на класиците в учебниците, подмазвачеството и хитроумните ходове на властта (и взаимното пригаждане на власт и литература).
Проф. д-р Никола Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Няколко десетилетия е преподавател по теория на литературата в Софийския университет. Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Той е литературен критик, културолог, фолклорист, есеист, публицист. Носител е на Хердерова награда за 2000 г.
Авторите на доклад на Комисията по антидискриминация разбуниха обществото с това, че скочиха срещу начина на изучаване на класици в българската литература като Ботев и Вазов. Проф. Георгиев, може ли тази комисия да решава какво да има в учебниците?
Тази комисия е държавна, тя е част от властта и за голямо съжаление има право и задължение да говори за литературата. Литературата е двояко явление. В едната си съставка тя се подчинява на властта и това много добре го видяхме в годините 1944-1989, когато значителна част от българската литература - убедено или присламкаджийски, й се подмазваше.
Това е съдбата на литературата - да бъде мачкана от властта. Институцията „цензура“ вече е многовековна. Проявява се по какви ли не начини - забрана и публично изгаряне на книги, което стана няколко пъти и през висококултурния XX век. Преди столетия Джордано Бруно е изгорен заради свои идеи и книги, а замалко това да се случи и на благоразумния Галилей... Но властта в нашия български случай се проявява и по един много опасен начин.
Какво имате предвид и как точно се изразява?
Основният удар в българските произведения е върху Ботев и Вазов. Това е власт на Турция върху България. Срамно е да забраниш на един народ да изживява в литературата си своето битие така, както го разбира. Българи пренаписаха един знаменит стих на Чинтулов - „Срещу народа отомански“ го направиха „Срещу потисник отомански“. Мазниците и подлизурковците са още тук и това е добре дошло за турската власт. Чудовищно е една друга страна със своите маши в България да определя кое да се зачеркне от българската литература. И тук вече идват големите опасения.
Намесвате Турция, професоре, какви точно са опасенията ви?
Това са първите стъпки на настъплението на Турция срещу България. Де да бяха само фактите от този доклад до комисията. Турция сега официално предлага на България турските имена на местности да се възстановят. Е, можете ли да си представите ние да предлагаме на съседи - румънци или гърци, как да наричат селищата си, географските си места.
Защо смятате, че Турция го прави?
Съвсем официално и явно се говори за намеренията на Турция да възстанови по някакъв начин старата турска империя. В угаждането пред турците българите разиграват неясните за тях думи „отомански, османски, турски“. С държанието на българите и подлизурството на някои от тях се е подозирало, че са платени. Това наистина е отблъскващо и като българин ме измъчва. Поредната уж дребна, но срамна подлизурщина е предложението да се изхвърлят по някакъв начин класически святи български произведения, за да не се нарушават правата.
Кое от предложенията в доклада до Комисията ви се стори най-смущаващо?
Докладът е направен хитроумно: „О, ама ние не защитаваме само турците, ние защитаваме и индианците, негроидите.“ Ботевото творчество е неудобно за днешната социална политическа управляваща класа. То е неудобно за този полукапиталистически като идеология и като стопанство само полубългарски обществен ред.
Ако погледнем с усмивка на този доклад, има ли нещо, което неговите автори да са пропуснали?
Вижда се, че главният удар е върху произведения на Ботев и на Вазов. Но в стихотворението на Яворов „Арменци“, излязло през 1900 г., някакви хора са наречени „тиранин беснеещ, кръвник безпощаден“. В края на XIX век след едно от първите големи кланета на арменци от турци много арменци избягват в България. Сцената поетът е видял в село Стралджа. Този „тиранин беснеещ“ не е наречен турчин, но стихотворението е наречено „Арменци“. Щом ще бъдат зачерквани места от Ботев и Вазов, не трябва ли по силата на този ход да се погледне отрицателно - зачеркващо или замълчаващо, на стихотворението на Яворов?
Но как да се зачеркнат историческите факти? От историята се знае, че винаги един народ понася страдания от друг народ или пък обратното - един народ причинява страдание на друг народ.
Точно така е. Литературата не е само факти. Стихотворенията на Ботев, „Една българка“ и „Под игото“ на Вазов са и литература. Те са силни като литература и биват уважавани не толкова като факти, колкото като силна човешка изразителност - дълбока, сърдечна, развълнувана. Но за подмазвачите, за крепителите на властта литературата е последна грижа.
До каква степен е позволено да оценяваме или да съдим факти от една отминала реалност с днешен аршин?
Много труден въпрос. Възможно е, разумно е да прилагаме днешен аршин и да го съобразяваме с тогавашния. Глупаво е, нравствено престъпно е да започнем да съдим Ботеви и Вазови произведения с твърденията „ама това настройва, смразява хората“. Това не е вярно. Конкретен факт ли е, че Хаджи Димитър е разговарял със самодивите? Не. Литература ли е? Велика литература. Това нещо обаче остава чуждо за властниците. В момента обаче имаме много странна проява на властта по света.
В какво се изразява тя?
Властта иска нова промяна с налагането на нови прозвища. Най-идиотското прозвище - народностно расово, което съм чувал, е афроамериканец. Един бял човек, гражданин на Африка, ако се пресели в Съединените щати, ще стане ли афроамериканец? Всичко това само за да се заобиколи обидното назоваване и прозвище на негрите, което би трябвало да ги унижи още повече. Подобно е положението в България, но с големи разлики, на ромите.
Уместна ли бе замяната на думата циганин с ром?
Казвам „цигани“ с чиста съвест, защото нищо лошо или обидно не виждам в това название. По произход е гръцко и означава гадател на ръка. Е, какво лошо има? Наименованието „циганин“ стана обидно по силата на властническото нареждане да се замени с нищо незначещата за хората дума роми. Сега се правят майтапи, че е опасно в питейно заведение човек да си поръча черен ром, защото можело да бъде съден за обида. Ами ако утре щукне някому, че името „българин“ е с неясен и много спорен произход и ни предложи да го сменим?
С каква цел властта решава да преименува различни названия, да заменя думи?
Какво ще кажете за нахалната замяна на думите „бедняк“, „сиромах“ със „социално слаб“? Реално тя означава човек, лишен от някакви социални права, а не беден. В езикознанието това се нарича евфемизация - словесно прикриване на нежелани проблеми и трудности на едно общество. Такава е целта.
Това обаче се превръща в световна политика, не се наблюдава само в България. Кое налага да се правят тези промени?
Властта променя, за да пази себе си. Тя не само притиска, тя се и защитава, като прикрива своите недостатъци и с думи. Когато се стигне до расови, социални, класови думи като „негри“, „цигани“, „сиромаси“, тогава вече явно проличава стремежът на властта да се охранява и езиково. Речникът на замяна на точните, но жестоки думи с някакви мекотии е една от нейните задачи.
Казвате, че властта се укрива зад езика. Литературата ли е непробиваемата й ограда?
Език и литература са много силно свързани и някак естествено властта удря и върху литературата. Когато литературата не служи на властта, по-скоро отива против нея. Да припомним - една от причините Гео Милев да завърши така жестоко живота си е поемата му „Септември“. „Хоро“ на Антон Страшимиров е забранено. Стихотворението „Хроника“ на Вапцаров е съдено, но тогава все още не се е развихрила диктатурата и той е оправдан, но изселен в Годеч.
Имаме забранени и преследвани произведения и след 1944 г. - да си спомним скандалната съпротива срещу много добрия роман „Тютюн“. Спасява го диктаторът Вълко Червенков, дотам я докарахме...
Правителството действа бързо по казуса със скандалния доклад. Просветният министър Сергей Игнатов вече успокои, че Ботев и Вазов остават.
(Усмихва се.) Много умело днешното правителство е отхвърлило това предложение. Дори хора, които не уважават правителството, ще си кажат - ето, хитър ход на отстъпление. (Замисля се.) Не зная дали е така, но е много вероятно това предложение на комисията да е било съгласувано с правителството. Не е невъзможно след това, което се случи, то да си измива ръцете и да казва: „Не, за нас Вазов и Ботев са светини.“ Много умел ход. Такива ходове умееше да прави Тодор Живков, учителят на днешния министър-председател.
Чуха се гласове на депутати цялата комисия вкупом да бъде освободена.
Ето ви още един евфемизъм. Навремето уволняваха, съкращаваха, а сега освобождават. Има и друго, което се забравя. Забраненото винаги е по-сладко. Остроумният мъдрец Волтер казва по повод изгарянето на книги, че книгите са като кестените - опечеш ли ги, стават по-вкусни, т.е. по-привлекателни и търсени. Та ревизирането и цензурирането на Ботев в училището ще усили интереса на българските ученици и читатели тъкмо към тези произведения и ще ги настрои още повече. И то не само срещу турците, но и срещу техните сънародници, българи, които вършат това.
Един от начините за цензуриране е училището. То е по-меката форма на цензура, която се извършва по два начина. Първо, в него не се допущат определени произведения. Второ, ако бъдат допуснати, се тълкуват така, както е угодно на властта.
Не се чува обаче гласът на учителя. Толкова ли е примирен днес българският учител, защо мълчи и е привел глава?
Има два вида учители - с приведена глава и буйни. В историята на българската култура има учители като Страшимиров, Петко Тодоров и други, на които им е било забранено от властта до края на живота си да учителстват. Една от драмите на учителите по история и литература е, че трябва да слугуват на властта. Те са нейни жертви. Власт и литература взаимно се пригаждат. И за наше голямо съжаление пробният камък е училището.
А откъде това желание на властта, още незавършила мандата, да влезе в учебниците? Всъщност кога трябва да стане това?
Не зная. Според едни автори трябва да минат поне 30 години, според други - 50. А като минат 30 или 50 години, нещата по-ясни ли ще станат, истината ще излезе ли? Няма да излезе. Ами това, което е било истина преди, сега се втвърдява в официална лъжа. Но когато станат големи събития със забележителни личности, те веднага трябва да влязат в учебника.
А сега имаме ли големи събития с големи личности?
Нито едното, нито другото. Има магистрали и осиромашаване, това е.