Весела ВАНЕВА
Когато човек пресече границите на държавата си, в чужбина всичко му е интересно. Какви са фасадите на къщите? Сандвичи ли ядат хората, или салати? Бягат ли за здраве в парка? Колко им струва отоплението през зимата? Какво пише в сметките им за ток?
И ето ви една нелепост: токът за бита в Австрия или в Гърция е по-скъп, ама фактурите за него там са по-ясни. Пише си например: потребление по дневната тарифа, потребление по нощната, цена за едното, цена за другото, дължите толкоз. Който се интересува, да погледне по-надолу разбивката или да обърне листа от другата страна. Там е описана цялата верига на тока, както се изисква в ЕС - колко струва самата енергия, колко се отделя за големите електропроводи високо напрежение, колко за средното и ниското, колко за субсидирането на зелените електроцентрали, евентуално на парното и на други неща, които политиците са промушили в сметките по някакви свои съображения.
Простотата на фактурите е едно благо, което ни беше отнето през последните 5-6 години. Стана на принципа: „Пътят към ада е постлан с добри намерения.“ За да можем някой ден да си избираме доставчик на ток, дневната и нощната тарифа бяха разбити на парчета. Първо се отделиха парите за мрежите, после и омразните добавки. Пазарлъкът беше - ето ви прозрачност на сметките, а вие платете по-високата цена. Докато стана така, че народът се възмути и излезе на улиците.
Поевтиняването е факт, но и Шерлок Холмс трябва да го търси
Това лято започна обратен процес. От 1 август извадените навън добавки върху цената на енергията бяха вкарани обратно вътре. „Махнахте ни добавките, но ни вдигнахте цената на тока“, възмутиха се потребители. Ако нямаха отвращение към калкулатора, можеха да сметнат, че по новата тарифа (например в региона на ЧЕЗ) дневният ток от 9,872 ст. за киловатчас излиза по-евтино от старата с добавките - 8,471 ст. плюс 1,831 ст. прави 10,302 ст./квтч. И при нощната е същото. Новата цена е 4,245 ст., вместо 4,554 ст./квтч. Да, поевтиняването е факт, но така е направено, че Шерлок Холмс трябва да го търси, за да може абонатът да го намери.
А колко просто щеше да бъде фирмите на енергото и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се разберат за вида на фактурата. Петнайсет минути им трябват, за да се разберат: най-отгоре се пише потреблението и цената по дневната и нощната тарифа, а после цепете стотинките на хиляда. Тази промяна нищо не струва. Мъката с фактурите може да се махне съвършено безплатно. Освен ако целта не е абонатът умишлено да се набута в лабиринта на Минотавъра, който ще изяде портфейла му.
(в. Преса, печатно издание, брой 246 (5967 от 10 септември 2013)