19349 | 12 септ. 2013 | 08:11
Г-н Цонев, премиерът Орешарски писа пет на кабинета за работата му досега, Борисов постави двойки на всички министри. Каква е вашата оценка?
Оценки според мен трябва да дават само гражданите, но голяма част от тях не могат да видят реалните действия на кабинета поради протестите и преекспонирането им. Ако сравним ситуацията с футболен мач, се получава следното - на полувремето единият отбор поведе в резултата на другия (изборите и съставянето на кабинета). Публиката на губещия (ГЕРБ и невлезлите в парламента десни партии) влезе на терена и поиска нов мач, пречейки да се доиграе вече започнатият. Към тях се присъединиха и постоянните организатори на черното (политическо) тото - „типинг пойнт“, „соросоиди“, както още сполучливо ги определиха. И така вече 100 дни деструктивизъм и реваншизъм. В тази обстановка трудно ще получим някакви обективни оценки за работата на кабинета. Бих оценил волята на кабинета и мнозинството да продължи и да покаже на българските граждани, че може да работи за тях. А колкото до оценките на Борисов, той не може да бъде в ролята на изпитващ, защото самият той беше в ролята на изпитван до неотдавна. И през февруари беше скъсан по всички предмети и върнат да повтаря курса. Той е единственият български премиер за последните шестнадесет години, който не можа да изкара пълен мандат.
Кои според вас са петте най-големи пропуска и петте най-сполучливи стъпки на този кабинет?
Ще започна с минусите, за да бъда критичен. Не се извърши бърза и пълна ревизия на състоянието на държавата и не се показа цялостната картина на щетите от управлението на ГЕРБ. Може би във финансовата сфера и в енергетиката се получи по-пълна картина, въпреки че и там има какво още да се покаже. Аз лично правя няколко разследвания и съвсем скоро ще запозная обществеността с тях. Например как се е управлявал дългът и в полза на кои кръгове са вземани решения. Впрочем протестите имат и тази цел - да се скрие истината за управлението на ГЕРБ и да се замажат следите с нови избори. Минуси са все още нерешителната кадрова политика, а също и колебливостта в избора на мерки за защита на потребителите от монополи и картелни споразумения.
Плюсове са освобождаването от страха (тази оценка на премиера е вярна) на бизнеса и българските граждани. Мерките в подкрепа на бизнеса, социалният пакет, намаляване цената на електроенергията, подобряване на бизнес климата чрез ангажимента на държавата своевременно да разплаща задълженията си и т.н. Актуализацията на бюджета показа волята на кабинета да промени финансовата политика, водена от правителството на Борисов и да наложи икономическа политика, насочена към растеж и социална закрила на гражданите. Тези първи успешни стъпки трябва да бъдат развити в новия бюджет и в данъчното и регулаторно законодателство още тази есен. Особено защитата на потребителите - това е задачата пред кабината.
Кадровата политика на кабинета е спорна в обществото. Но в същото време лидерът на ДПС го критикува заради свенливост при подмяна на партийните калинки. Защо?
Прав е лидерът на ДПС г-н Местан. През 2009 г. ГЕРБ смени всички важни административни постове - постави свои хора, голяма част от които без нужната квалификация и компетентност. Спомням си как тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов влезе в парламентарната зала и обяви, че в този „паметен“ ден е уволнил всичките 28 шефове на областните земеделски служби. Депутатите от ГЕРБ щяха да срутят залата от аплодисменти. Сега ГЕРБ атакува кадровата политика на кабинета, за да брани кадрите си, тъй като те са основен финансов и електорален ресурс за партията. Тези кадри обаче са част от порочния модел на управление, наложен от Борисов, който хората отрекоха и ние трябва да го демонтираме от държавата. Прав е г-н Местан да иска от кабинета повече решителност.
Какво губи държавата от конфронтацията между правителството и президента?
Нямам усещането правителството да се е конфронтирало с президента. Обратното обаче е вярно. Той свали доверието си от правителството публично. Крайна и доста прибързана оценка. Истинският проблем на президента е двойният стандарт, който прилага - свали доверието от кабинета „Орешарски“ на 15-ия ден, но не го свали година и половина от кабинета „Борисов“ въпреки протестите на хората срещу този кабинет. Чува протестиращите, които искат „Оставка“, но не чува другата половина от народа, която иска кабинетът да работи. Критикува решения на правителството, а е участвал във вземането на подобни решения като министър на регионалното развитие. Наложи вето върху актуализацията на бюджета, но не наложи вето върху същия този безобразен бюджет на Дянков. Бори се срещу задкулисието в българската политика, а са очевидни обвързаностите му с най-задкулисния кръг - „Капитал“. (За справка погледнете връзките на служебните министри, които назначи с този кръг.) Политиката на кабинета „Борисов“ върна политическото противопоставяне и разединението на нацията на равнище от началото на прехода. И сега страната има особено голяма нужда именно от ролята на президента като обединител. Към момента г-н Плевнелиев е много далеч от тази роля. И сриващото се доверие в него доказва това. Много ще му помогне да се върне към изпълнението на тази функция, ако спре да мисли в посока „оставка - служебен кабинет - предсрочни избори“.
Протестът е непримирим, искат оставката на кабинета. Вие казвате, че ще продължите да работите и дори гледате към цял мандат. Наистина ли смятате, че можете да продължите така?
В речта си при откриване на есенния политически сезон председателят на ДПС г-н Местан даде най-точен отговор на този въпрос: „Не може да бъде самоцел нито оставката, нито пълният мандат. Животът на кабинета зависи от мерките, които ще предприеме в полза на хората. Оценката на протестите е тест за политическата зрялост на партиите и политиците.“ ДПС и друг път е давало точна оценка на протеста и неговата структура. Ние приемаме искането за незабавна оставка като ултиматум и формите на протест, които включват блокади и насилие, като неприемливи за диалог и няма да се вслушаме в тях. Но исканията извън „незабавна оставка“ трябва да бъдат чути, обсъдени и евентуално изпълнени. По тази причина ДПС предложи кабинетът да работи в месечен режим. Набелязват се мерките за месеца, отчита се предходният, вижда се одобрението (съответно неодобрението), правят се корекции и се продължава
Реформаторският блок прилича на градеж, в който е зазидана сянката на Иван Костов. Има ли според вас сили да се еманципира от него? Какъв е вашият прочит за този десен блок?
В политическата си кариера съм се придържал към принципа да не коментирам „старата десница“. Сега ще го наруша. Всъщност присъствието на Костов там би дало единственото основание да се нарекат „реформаторски“. Освен него там няма никой, който да е правил реформи или да има представа какви да са те и как трябва да се направят. А Костов отсъства. „Блок“ предполага нещо идейно близко, даже монолитно. Такова нещо, разбира се, няма! Проблемът пред реформаторите е, че преди три месеца избирателят каза „не“ на седемте партии от Реформаторския блок. Въпросът е как от седемте големи „Не“-та ще направят „Да“. С отрицание и с деструктивизъм ли?
Създава се усещане в обществото, че реформаторите и ГЕРБ-ерите не могат да си поделят една купа сено. В същото време имат обща цел - да бутнат кабинета. Имало ли е според вас съвместни усилия това да се случи на 4 септември. Засега и двете страни срамежливо отричат.
Тук е най-тежкият грях на „реформаторите“ - лицемерничат пред хората. Не са с ГЕРБ, но приеха подкрепата за протеста. От друга страна, не отговарят на въпроса с кого биха управлявали след едни предсрочни избори. Казват - сами. Няма луд, който да им „се върже“, че ще спечелят 121 мандата. Отговорът е прост - с ГЕРБ, разбира се. Нали са сестрински партии от ЕНП. От Брюксел ще им „препоръчат“ и те „с отвращение“ (по израза на патрона им Костов) ще се прегърнат свенливо с Бойко Борисов и партията му. Съжалявам, ако съм много саркастичен в оценката си, но така изглеждат като състав и действия.
ГЕРБ готви вот на недоверие за цялостна политика към кабинета?
Последното, с което ГЕРБ може да ни плаши, е дебат в парламента. А вотът на недоверие е преди всичко това. Няма как да загубим парламентарен дебат по която и да е тема от ГЕРБ.
Какво заглавие според вас трябва да поставим на плана „Орешарски“, за да повярват хората в кабинета?
Планът има хубаво заглавие и още по-хубаво съдържание - „За хората, за бизнеса, за укрепване на държавността“. Въпросът е дали, как, колко бързо тези намерения ще станат действия. Първите 100 дни дават основание за оптимизъм, но сме още много далеч от това, което хората искат. И може би тук е мястото да кажа, че двете партии, които подкрепят кабинета - БСП и ДПС, виждаме известни колебания относно мерките за защита на потребителите. Волята на мнозинството е да бъде безкомпромисно в защита на гражданите от пазарния произвол.
Най-важният тест тази есен е бюджетът за 2014 г. Кои реформи могат да бъдат отпушени чрез него? Ще има ли повече пари за здраве, за наука?
Така е. Бюджетът е най-важният тест за тази година. И кабинетът, и мнозинството знаем това. Мисля, че ще покажем реформите и новата философия на бюджетиране, политиките, насочени към икономически растеж и разбира се, социалната защита на гражданите. Изключително трудна задача, предвид тежкото наследство, оставено ни от ГЕРБ (особено във финансовата сфера), и рецесията, до която българската икономика буквално се докосва. Но на този кабинет и на този парламент не се пада нищо лесно.
(в. Преса, печатно издание, брой 248 (598 от 12 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
