14899 | 21 авг. 2012 | 12:50

Когато търгуват с гласове, политиците декларират, че след изборите ангажиментите им с електората свършват

Наближават важни парламентарни избори и след по-малко от година ромският вот отново ще стане актуален. За жалост в публичното пространство по тази тема има много повече място за претенциозно невежество и предубедени оценки, отколкото за експертен анализ.

На 29 юли т. г. пловдивското с. Ягодово решаваше с референдум дали да премине административно към община Пловдив, или да остане в община Родопи. Не бяха събрани необходимият процент  гласове (бел. ред. - според чл. 34, ал. 2 от Закона за допитване до народа трябва да участват повече от половината от всички избиратели) и гласуването се оказа невалидно. Но то илюстрира някои традиционни слабости при отразяването и тълкуването на изборния процес у нас. За пореден път огромният брой от репортажите бяха посветени на хипотезите дали ромският вот е купен. Цитираха се непотвърдени слухове и неназовани източници. И както винаги

не бе обърнато внимание на най-важното
- от кого е купен вотът?

Накрая се оказа, че по-скоро купуване не е имало и че малцина от ромите от селото са упражнили правото си на глас. И не стана ясно защо бе необходимо да се отдели това непропорционално голямо медийно внимание на непотвърдени слухове. Крайното впечатление обаче беше, че едва ли не само ромите гласуват и че референдумът е опорочен от тях.

Ромският вот нерядко се използва и като алиби за неуспелите в избори партии. Така стана при частичните избори за общински съветници в Кюстендил на 13 май т. г. Управляващите обясниха изборната си загуба с купени от опозицията ромски гласове. Проверка на резултатите от секционните избирателни комисии обаче показва, че ГЕРБ губи електорална подкрепа в българските секции. На предпоследните общински избори през 2007 г. партията е спечелила 3346 гласа, а на  общинските избори тази година - 1831. През 2007 г. от секциите в ромския квартал ГЕРБ са спечелили 15 гласа. Загубата на около 1500 гласа не може да се обясни с отлив на ромски гласове от ГЕРБ към БСП, а по-скоро със загубата на част от българската подкрепа.
Широко разпространена е заблудата, че ромският вот е хомогенен. А всъщност винаги е бил разнороден също като самата общност. С малки изключения

той се доближава до масовите политически нагласи

на българите. На парламентарните избори през 1990 г. ромите подкрепиха масово БСП. През 1997 г. дадоха гласовете си предимно за СДС. През 2001 г. бяха част от всеобщата еуфория по НДСВ, а през 2005 гласуваха предимно за БСП. При местните избори картината е по-сложна, но така е и при българите.
Казаното дотук не означава, че няма опити за купуване на гласове. Размерът на това явление обаче е силно преувеличен. Както и влиянието му върху резултатите. А се създава усещането, че едва ли не целият ромски вот е купен.

Над 30% от ромите живеят извън обособените квартали. Тях директно ги изваждаме от сметката, защото купуването по правило става само в махалите. Обичайно обект на изборно „пазаруване“ са само най-маргинализираните прослойки. Противно на всеобщото мнение тези прослойки са малцинство в рамките на ромската общност. Обясненията са много и трябва да се търсят ретроспективно.

По време на комунизма хората работеха, получаваха доходи, сравними с тези на останалите, имаха някакво поле за общуване с макрообществото и приличен социален статус според тогавашните стандарти. Както тогава, така и сега, макар и бедни, тези хора не се усещат като маргинали

и все още имат положителен проект за себе си

За жалост през периода на прехода тази тема практически липсваше от държавна интеграционна политика.
Завихриха се опасни тенденции: вече има сериозни нива на безработица, тече процес на ресегрегация в повечето обществени сектори и в крайна сметка се стига до уголемяване на прослойката на маргинализираните роми. Те все още далеч не са мнозинство, но при продължаващата липса на държавна политика опасността този процес да се разрасне не е малка.
Напоследък дори се разпространява тезата, че политическият елит нарочно поддържа мизерен статус на ромите, за да си гарантира лесно купуване на гласове на изборите. Действително има немалко действия (или бездействия), даващи основания и за такава логика. Все пак по-убедително е обяснението, че политическият ни елит проявява обичайната си незаинтересованост.
Най-често на избори тези хора вземат предложените им пари за гласуване в полза на определена партия (не бива да ги съдим строго, за бедния човек това са пари), но гласуват за когото решат. И в огромната си част ромският вот е съвсем нормален - той е такъв, какъвто е и българският, който за жалост

понякога също се купува.
Грешат тези, които подценяват

размера на бедата. С купуването на гласове политическият елит декларира отказ от политика. Купуването е заявка, че след изборите ангажиментите на партията към електората приключват.

Отношението на партиите към ромския вот е както функция, така и предпоставка за отношението на макрообществото към цялата общност. А за жалост то вече е силно отровено. Антициганизмът разшири позициите си и се намества в политическото поле. Определени партии черпят политическа легитимност главно от насаждането на омраза към малцинствата. Националпопулизмът влезе като съставна част от политическия истаблишмънт.

В ситуация на остра и продължителна криза е много лесно да насочиш гнева на хората в „удобна“ посока, като най-честата мишена са малцинствата. Демонизирането и сатанизирането на ромите нарасна и стана особено видимо през последните 2 г. За жалост

и обществото не се оказа с достатъчно здрава имунна система

срещу тази напаст и част от хората се хванаха на евтината манипулация. Високомерното снизхождение към ромите, доминиращо като нагласа преди промените, отстъпи място на неприкритата неприязън.

На 16 август младежи с бръснати глави пребиха безпричинно възрастен човек. В телевизионен репортаж момче на видима възраст около 12 г. споделяше искреното си учудване защо са нападнали „не клошар или циганин, а българин“. Всичко това ярко илюстрира колко грешат тези, които подценяват или мълчаливо поощряват агресията към малцинствата, смятайки, че тя ще си остане насочена само натам.

Ако политическият елит бе подходил с нормален предизборен диалог с ромската общност, а не с оферти за купуване на вота, нямаше да се стигне дотук. Политическото поле задава общия тон и от него трябва да дойдат сигналите за отрезвяване и нормализация на обществените взаимоотношения.
Образно казано - в българската лодка има гребци, които, вместо да гребат ритмично и да напредват, обявяват другите в екипажа за врагове, започват да ги налагат с греблата и да клатят лодката, за да паднат. Ако това продължи, лодка не само няма да напредва, но и ще се обърне.

* Авторът е председател на младежка фондация „Арете“. Бил е директор на Програма за ромско участие към институт „Отворено общество“ - Европа, в Будапеща, а при предишното правителство - съветник на премиера по въпросите на ромската интеграция. (Заглавието е на редакцията.)

„Преса“ вече поде темата за причините и мащабите на „изборната  търговия“ у нас и опасността да я видим отново в изборите за 42-ро народно събрание. В броя от 3 август излезе статията на политолога проф. Георги Манолов „2013 г. Пазарът на гласове ще е в подем“. Редакцията е готова да публикува и други мнения по проблема.