16176 | 14 септ. 2013 | 10:22
Започнат ли сутрин много да дрънчат хлопките, значи неспокойни са вече овцете и напират миличките за паша, защото тях глобалната криза изобщо не ги интересува, а Евросъюзът настоятелно иска да са щастливи овце. Бай Пано намята върху тениската с надпис BOSS дебелия ямурлук и по навик се оглежда за сопата. Ама се сеща, че отдавна е изхвърлил от употреба простия кривак, та взема бухалката за бейзбол и бодро подкарва стадото. И калпака е захвърлил бай Пано, с бейзболна шапка е, на нея също пише BOSS. Абе, комплект!
Върви, върви бай Пано, па току подвикне подир оная овца, дето все гледа да се поотлъчи и тъй да се заблуди:
- Де бухалка, деее!
Не дай боже, вълк да се мерне в полезрението му, пак оглася околностите:
- Де бухалка, деее!
И вълкът няма накъде - подвие проскубана опашка, па тръгне да се щура гузен из поляната с дивите ягоди. А бай Пано върви, върви... Жива душа да няма наоколо, пак ще подвикне с пълно гърло:
- Де бухалка, деее!
Щото знае ли човек в тия смутни времена не се ли навърта тъдява с тъмните си помисли я мургав крадльо, я клепоух рекетьор...
Бай Пано вече го е намислил - да усвои още някой транш от еврофондовете, още малко да се замогне, па ще хвърли хлопките и на всяка овца ще тури алармена система. Като на автомобилите - дето пеят, святкат и даже им блокират ходовата част. Ех, повече от щастливи ще бъдат овцете му, а това няма начин да не се отрази на млеконадоя!
Върви бай Пано, па току извади десертче „Марс“ и си го хапне, щото „Марс“ дава сили, дето може да му потрябват в някоя екстремна ситуация. Абе, лайф!... По някое време бай Пано приседне до сгоден камък, па извади от торбичката толчав кокосов орех и - прас! - с бухалката. Пие млякото, облизва се, забърсва с опакото на ръката мустаките си и си вика:
- Кво нещо е Западът, еййй, маа му стара! Там и дърветата дават мляко.
Па се пита дават ли тия дървета и месо, а и стрижат ли ги? И дали тамошните кучета смеят да ги препикават? Абе, лайф!... И пак върви бай Пано, па спре и се подпре на бухалката. Па обърне бейзболната шапка с козирката назад, замисля се и си вика:
- Колко му требе на чиляк, маа му стара! Малко демокрация и готово. Ето аз например... Кво бях по-рано? Прост овчар. А кво съм сега? Бодигард.
И току извади джиесема си бай Пано, па се обади на буля Пена да я пита делово като как са вкъщи... Че като как да са? Добре са, само дето стационарният много често дава заето. Сигур най-малкият, тийнейджърът му с тийнейджър, пак върти на еротичния номер... Ами лайф. Направо шапка на бухалка.
(в. Преса, печатно издание, брой 250 (601 от 14 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
