16624 | 15 септ. 2013 | 11:22

Честно казано, театърът никога не е бил моята сила, това, което ме е палило отвътре.

Ники, казват, така си потънал в довършването на новия си филм „Живи легенди“, че дори не вдигаш телефона на приятели. Докъде стигна с него?

Завършихме първия вариант на грубия монтаж. Сглобихме филма, както е по сценарий, отначало докрай, предстои изпипването на детайлите, музиката, обработката на звука.

Напрегната ваканция ти се случи…

Със Саня почивахме в Барселона 8-9 дни - и това беше. Отделили сме няколко дни и да отидем до гоцеделчевското село Лещен, където снимахме „Чужденецът“ и където се оженихме миналия август. Такова е нашето лято. Не знам дали е романтично, но е много хубаво. Не можех да зарежа нещата задълго и да отида да почивам, исках по най-бързия начин да свършим работата по филма. Очаква се през зимата да е готов. Предстои рекламна кампания, трейлър.

В първия си филм снима Кристоф Ламбер, сега Микеле Плачидо, как ги правиш тия неща?

С Плачидо ме свърза Краси Иванов, мой приятел, който от години живее и работи в Италия. Занимава се с кино и от доста време ми говори, че се познавал с Микеле, че е много готин човек и добър актьор. Като написахме сценария, ни трябваше чужденец за ролята на художник, живеещ в Монако. Лутахме се между доста имена и помолих Краси да попита Плачидо. Преведохме сцените на италиански, лека-полека преговаряхме различни неща, дати за снимки и той се съгласи.

Твоите впечатления от него?

Плачидо се оказа много точен и сериозен човек. Пратихме му текста на имейл, а той си беше преписал репликите на ръка на малки листчета. Това му е навик от много години, така по-лесно си учел репликите. Посрещнахме го на летището в Ница и отидохме на вечеря. В началото общуването беше трудно, защото аз говоря английски, той италиански, пробвахме малко и на френски. Много мил и приятен човек. Запазил е онова излъчване и чар, които помня от „Октопод“. Снимките бяха в Монте Карло в къща, построена върху скали, точно на брега на Средиземно море. В ролята на съпругата на Плачидо се снима Ана-Мария Гюзелева.  Микеле се оказа много точен и изпълнителен актьор, прави това, което му каже режисьорът. Не проявява капризи, нямаше претенции за нищо предварително, писа само, че костюмът му трябва да бъде 50-и размер.

Ти носиш дързостта на младите български режисьори, които някак лесно прекрачват респекта към кумири като Плачидо…

Напротив, имам голям респект към него. Но честно казано, и аз съм се чудил, защо някои наши режисьори се боят да ангажират чужди звезди. При мен така се случи, че в „Чужденецът“ ангажирах Кристоф Ламбер, когото като дете много съм гледал. Сега с Плачидо е същото. Като бях дете, всички на моята възраст израснахме със сериала „Октопод“. Кумир - силно казано, но е едно от лицата, съпътствали моето детство. Е, ако някой преди ми беше казал, че ще ангажирам тези двамата в мой филм, нямаше да му повярвам. А причините други наши колеги да не работят с такива имена са две - или нямат роли за тях, или си мислят, че ще им излезе прекалено скъпо. Но моята максима е, че човек трябва да пробва.

Някъде пишеше, че си довършил сценария на „Живи легенди“ по време на медения си месец в Сицилия?

Силно казано. Тогава се оженихме със Саня и споменах, че по време на медения ни месец, който всъщност беше само седмица, работя по сценария и Саня ми помага с идеи. Но писането отне доста дълго време, месеци, сценарият е преработван много пъти, има 18-19 драфта (варианти на сценария - б. р.).

Пак ли ще е романтична комедия като „Чужденецът“?

По-скоро е комедийна драма с малко приключенски елементи. Става въпрос за група приятели, които се срещат 15 години след абитуриентския си бал заради проблем на един от тях. Те преоткриват много неща за себе си и получават възможност да изпълнят мечтите и желанията, които са отлагали и не са имали смелост да осъществят, и това преобръща живота им. Преоткриват себе си, приятелството, любовта... Петима са тези основни герои. Цялата история е представена по забавен начин, като повечето неща, които се случват, са на ръба на абсурда, но водят към едно преоткриване и усъвършенстване на героите.

„Чужденецът“ постигна много голям успех като за първи филм… Къде се върти в момента?

В Испания, Германия - в няколко града, Австрия, Италия, Великобритания, Унгария, Чехия - в два града, в Ню Йорк и Лос Анджелис в САЩ, в Канада, Франция, Финландия… Може и да пропускам някоя страна.

Ако опиташ да загърбиш скромността, как си обясняваш този успех?

Исках да направя филм, какъвто аз и хората около мен бихме искали да гледаме. Не съм си поставял за цел да направя нещо много новаторско, тъй като ми беше първият филм като режисьор и трябваше първо да се науча да разказвам истории. Говорихме с много хора преди това и открих, че те отиват на кино, за да видят нещо интересно, различно от тяхното всекидневие, нещо разтоварващо. Исках моят филм да донесе удоволствие на хората, а и да ги докосне емоционално. Да разкаже история, която мен лично би ме развълнувала. На хората се харесва вероятно и контрастът между българска и френска култура и че има някаква надежда и позитивизъм във филма.

Ники Илиев, Саня Борисова, Адриана Кънчева и Любомир Ковачев в постановката ''Магнолията'' на Театър ''Българска армия'', режисьор  Бойко Илиев, 2010 г.

Как пристъпи към нов филм, като знаеш, че след успеха на първия хората ще очакват от теб още „медали“?

Много мислих по този въпрос. Първоначалната ми идея за втория филм беше нещо средно между екшън и спортна драма. Исках след „Чужденецът“ да направим един филм за ММА, свободните борби - главните герои да се занимават с това, това да е животът им, върху това да се градят отношенията им. Стори ми се прекалено амбициозно, а и спонсорите не бяха въодушевени. Реших „Живи легенди“ отново да е комедиен и забавен, но и с една идея по-сериозни послания от „Чужденецът“.

Като актьор, режисьор и продуцент еманципира ли се спрямо баща си, театралния режисьор Бойко Илиев, и вуйчо си Георги Кадурин?

Ако ме питаш дали съм излязъл от сянката им, няма такава, защото работим заедно. С баща ми имаме обща продуцентска къща „Евродиалог“. Тя си е отпреди, от театъра му, сега заедно продуцирахме двата ми филма. Вуйчо ми пък сега участва с немалка роля в новия филм.

Какво си взел от двамата в професионален и личен план?

Не сме от семействата, в които много се набляга на опита и се раздават съвети. Но когато започнах да се изявявам като актьор, вуйчо ми каза нещо: „Опитай се да избягаш от синдрома на младия актьор. Като играеш, опитвай се не всичко, което казваш, да звучи важно. В живота не е така. Има отделни моменти, които са важни, другите минават между другото. Или просто избери върху кои да акцентираш.“ Той ме е подкрепял винаги, както и баща ми.

А какво ти даде майка ти, професор в областта на медицината?

Може би нейната амбиция, желанието за работа, защото тя не спира да работи и при нея нещата се получават добре. Майка ми много помага и за филмите, по всякакъв начин, с контакти с хора.

Ти беше модел на агенция „Ексграунд“...

Да, преди 8-9 години. Вече съм забравил за тия неща и нямам желание да се връщам.

Театралната сцена загуби ли те с това потапяне в киното?

За момента да, в бъдеще ще видим. Честно казано, театърът никога не е бил моята сила, това, което ме е палило отвътре. Киното винаги е било моята голяма страст. За мен репетициите и представленията винаги са били нещо като работа, много рядко съм изпитвал истинско удоволствие от играта. Може би, ако се появи някоя много хубава пиеса и хубава роля, ще се навия.

Детството ти сигурно е минало зад кулисите?

Да, израснах в болници и театри. Родителите ми са били още студенти, когато съм се родил, и след това доста често са ме вземали със себе си. Разбира се,
в театъра ми беше много по-интересно, отколкото в болницата. Най-ярките ми спомени са от Пазарджик, тогава татко ми работеше в местния театър и живеехме там. След това дойдохме в София и той основа частния театър „Евродиалог“. Ходех на почти всичките му представления, гледах ги десетки пъти. Беше страхотно и тогава се запалих да играя, но явно не толкова силно.

Ти направи един симпатичен образ в сериала „Забранена любов“ на Мартин Константинов. Сърбят ли те ръцете да правиш сериал след бума на българските продукции напоследък?

За момента не. Последните години наистина има много успешни сериали, което е супер, защото изместиха риалити шоуто и разни други странни игри. Мисля, че зрителите отново си върнаха желанието да гледат българска култура. Върнаха се в театрите и киносалоните. Но за момента нямам интерес да правя сериал. Не ми харесва това разтегляне на една история максимално във времето. Докато в „Живи легенди“ снимахме в Монако, имахме сцени с парапланер в морето, с мотори, ММА двубои, бяхме на морето, в планината и т.н. Самото снимане е едно приключение. Така че сериалът за момента не ми е предизвикателство, но може в бъдеще да се захвана и с това.

Но си режисирал над 10 епизода от сериала „Домашен арест“?

Да, направих 12-13 епизода. Продуцентите Димитър Пенчев и Ники Урумов дойдоха на премиерата на „Чужденецът“, филмът им харесал и ме поканиха да поработя малко при тях. Когато ме поканят за нещо приятно и забавно, както беше в случая, и то не пречи на другите ми проекти, се включвам.

Може ли един млад режисьор да живее в България с приходите от първия си успешен филм?

Да, разбира се, че може, зависи за колко време. Ако правя филм всяка година, може, но не от продуцентски права. Приходите засега, честно казано, са само от киносалоните в България.

Ти беше един от любимите водещи в предаването „Мeло ТВ мания“. Би ли правил и това?

Питали са ме от време на време, канили са ме и да водя разни събития, но съм се отказал от това доста отдавна. Не ми се занимава.

С жена ти Саня Борисова сте една от най-красивите звездни двойки и не знам колко пъти ви развежда светската мълва, но май е неуспешно. Как успяхте да опазите връзката си?

Нямам представа, но сме заедно и това между нас все още е любов.

От „Забранена любов“ ли започна всичко?

Да, запознахме се на кастинга за сериала, малко по-късно нещата тръгнаха между нас и миналата година се оженихме. От доста отдавна живеем заедно. Имаме

си своите спорове понякога, както във всяка двойка, но до големи скандали никога не се е стигало. Обичаме се и всичко е окей.

Чувстваш ли я като опора в проектите си?

Да, ние си работим заедно. Тези проекти са до голяма степен общи - и „Чужденецът“, и „Живи легенди“, като във втория филм Саня помагаше и в писането на сценария, даде немалко идеи. Съветвам се с нея за доста неща, помага много по време на продукцията и след това. Заедно с баща ми, майка ми и вуйчо ми си
работим като едно семейство Всички помагат и се подкрепяме, което е страхотно, защото е най-добре в работата да се обърнеш към най-близките си хора.

Покрай цялата киновъртележка остава ли ти време за хоби?

Тренирам кикбокс и уин чун. Даже в „Живи легенди“, където имам ММА двубои, единият от бойците съм аз. Играя спаринги, но не се занимавам професионално. Правя го за поддържане на форма и защото ми доставя удоволствие. Помага ми в много отношения - така контролирам тялото си, действа ми като терапия. След това се чувствам по-уравновесен и ме учи на дисциплина. 

(в. Преса, печатно издание, брой 251 (602 от 15 септември 2013)