19795 | 22 авг. 2012 | 14:39

Интервю с министъра на културата за безславното насточще на НДК и паметника пред него

НДК вече не е към Министерството на културата, а към Дянков. Но все пак имате отношение към него. Как го намирате в този вид сега?
След като приключат всички проверки по състоянието на НДК и след като дворецът бъде ремонтиран от държавата, за което са нужни десетки милиони, тогава бих се съгласил да бъде прехвърлен към Министерството на културата. Защото НДК в този си вид е една амортизирана от времето сграда, за която са необходими много средства.

Автентично ли трябва да се възстанови, или да се осъвремени интериорът?Всичко в НДК трябва да се осъвремени, но това е работа на архитекти и проектанти. Той не е пипан, откакто е построен. Единствено са правени частични ремонти. Така че този дворец иска сериозни средства, за да стане наистина в центъра на София едно прекрасно място.

Лейди Гага не пожела да пее в него.
Почва да става по-неконкурентно, особено след като имаме нова зала „Арена Армеец“. Виждате, че големите концерти постепенно се изместват от НДК към нея. А ако НДК се превърне само в конгресен център, не виждам къде ще е мястото на културата в него.

Някакви други, по-съвременни функции не може ли да се измислят за НДК, за да е в крак с времето и отново търсено място?
Това е решение на правителството, не на Министерството на културата. А може да го инициира това този, който в момента е принципал - Министерството на финансите.

Стои ли хипотезата да се премахне НДК, за да се строи нещо модерно?
Не! Трябва да се реновира, както и паметникът „1300 години България“.

През последните седмици се разрази с нова енергия дискусията „за“ и „против“ този паметник. Съюзът на художниците защити мемориала на проф. Старчев в отворено писмо до институциите. Какво е вашето мнение по този поляризиран въпрос?
20 години имаше този паметник се руши, 20 години никой не взе адекватно отношение относно неговото състояние. И когато „ножът е опрял до гърлото“, се питам - не е ли вече твърде късно? Къде беше нашата будна съвест през останалото време? Пред очите ни се разруши един от най-хубавите скулптурни релефи на хотел „София“, когато го продаваха. При този вандализъм очаквах много хора, дори и авторите като големите скулптори Крум Дамянов, Иван Нешев, Валентин Старчев да реагират. Аз бях сред малцината, които реагираха, но за съжаление това остана глас в пустиня. Колко хора забелязаха, че на мястото на откраднатия паметник на Владимир Димитров-Майстора в село Шишковци отново в същия вид стои нова отливка на същия този паметник. И това стана благодарение на една моя заповед, с която разпоредих паметникът да се отлее отново. Явно е, че трябват още по-крути мерки срещу крадците на паметници.

Нали имаме закон?
Не се спазва. Трябва да бъдат много крути наказателните мерки. Най-малкото аз съм човекът, който би защитил социализма като система, защото за разлика от много други, които днес се правят на антикомунисти, аз съм потърпевш от системата. Дори само възродителният процес ми стига. Но как ще изтрием историята на тези 50 години? С гумичка? Отново ли ще пренаписваме българската история? Затова създадохме Музей на социалистическото изкуство - за да спася от гниене по мазетата на шедьоври на големи български творци, независимо че са правени по това време. И това не е подигравка към таланта на хората. И съм спасил от претопяване скулптури, безразборно крадени за скрап при престъпното безхаберие на правителствата в продължение на 20 години. Какво стана с Бузлуджа? Не говоря за идеологическата й част, но нека не забравяме, че вътре работеха едни от най-големите български художници. Защо не гледаме нещата не политически, а като талант и творчество на едни хора? Че вътре бяха уникалните мозайки на Иван Кожухаров - един от големите майстори, на Йоан Левиев, на Теофан Сокеров, на още много като тях. Ние говорим за изкуството, за уникални произведения, които бяха съсипани. Какво стана, като разпродадоха помещенията около НДК - направиха тези сладкарници, магазини за гащи и чорапи, за да продават, а унищожиха уникални скулптури, пластики и релефи? Къде мълчаха всички? И моят каменен релеф на централния вход вече е магазин,  унищожен е. Така че този въпрос е двояк - всеки ще остане в лошите страници на историята, ако е рушител. Прав е Светлин Русев, че поиска да се види какъв е бил паметникът и в какво безхаберие сме живели, за да го докараме до това дередже.

Вие май го харесвате този толкова оплюван мемориал?
Безстопанствеността създава разруха. Този паметник беше един много съвременен за мисленето по това време. Един от малкото паметници с много модерен подход, който дори социализмът трудно приемаше. Така че Старчев е един талантлив човек.

Стигнало се е до тази срамна ситуация. Оттук нататък какво да се направи?
Апелирам към общината да се намерят сили паметникът да се възстанови. Не бива нито един паметник да се руши. Този паметник не ласкае социализма. Той е за 1300-годишнината - апогея и развитието на българския народ от Кирил и Методий до хората, които са построили държавата. Така че няма и политически в какво да бъде упрекнат. Единственият упрек е, че безхаберието на управниците и безстопанствеността са докарали дотам всички паметници в България да се превърнат на скрап, никой да не поеме ангажимент към тяхната поддръжка. Както всичко останало, и паметниците имат нужда от такава. Един ден какво ще оставим ние?!? Днес ровим земята, за да изкараме паметта на едно отминало време. А когато ние разрушаваме собствените си паметници, какво ще извадят нашите деца от земята за това, което ние сме създавали?

Какви трябва да са санкциите?
Държавата трябва да прояви воля и да приложи описаните в закона санкции.

Но извършителите трудно се доказват...
Затова властта е власт и тя трябва да има своите способи да гарантира спазването на закона и да доказва нарушенията. Не може непрекъснато да играем ролята на дегустатори. Някой трябва да пази зърното, докато стане виното. Мога да спомена много унищожени паметници, към които никой не е взел отношение.

Защо се унищожават паметници?
Не са българските творци тези, които докараха идеологиите на социализма и демокрацията. Политиците са тези, които докараха системите. А творците само отразяват времето, в което живеят. Да, някои живяха в това време, и са оставили своите знаци под формата на прекрасни като майсторлък, като умение творби. Така че нека не обвиняваме българските творци в политически пристрастия. Това е вина на самите политици. Ако изключим например, че портретът на Величко Минеков е образът на Людмила Живкова, това е един прекрасен портрет, направен от един много голям майстор. Така че не е наша работа дали даден образ се харесва, или не. Нашата работа е да правим добри произведения. А колкото до унищожаването, това е „привилегия“ на хора, които обикновено нищо не са създали.