25441 | 18 септ. 2013 | 12:23

Интервю на Мариела Балева за идеологическите провали и за бездната между елит и народ

- Употребен ли бе протестът от партиите и политиците, г-н Аврамов?
- Не знам. Най-големият проблем на протеста е, че той се изкриви до крайност. Така се видя неспособността на граждани, които твърдят, че не са партийно ангажирани, да притискат правителството за реформи. Подходът „оставка на всяка цена“ в началото бе наивна грешка, но протестът сега изглежда подозрително.

- Защо?
- Вече стана очевидно, че той не работи, защото е неконструктивен и се сведе до малка група активни протестиращи, които, изглежда, стоят там на инат. Тъжно е, защото имаме два протеста и те по съвършен начин илюстрират колко е объркана и разединена българската нация и как няма консенсус по най-важните въпроси. Нито по въпроса за миналото, нито затова какво да правим напред.

- От 24 години се говори, че страниците от историята трябва да бъдат прочетени и тогава затворени, но не ги ли четем прекалено дълго? Гражданската енергия не се ли самоубива по този начин?
- Четем ги така, че 24 години след Десети ноември лидери на левицата говорят колко е бил полезен 9 септември за страната. Огромна група от обществото мери днес стандартите на демократичното развитие с аршина на спомените си от комунистическия режим. Никого не обвинявам, но живот в спомени и умиление към комунистическото минало дърпа нацията назад и създава пропаст между минало и бъдеще.

- Може би това е отговор на кресливия антикомунизъм и начин левицата да се поддържа в кондиция. Но противодействието на леви срещу десни не води ли нацията до задънена улица?
- Антикомунизмът е естествена реакция на 45 години прекъсване на националното развитие. Кресливата му част е непродуктивна. Не мисля обаче, че българската левица през 2013 г. с председател, който оглавява и ПЕС, трябва да празнува 9 септември. Това е тежко признание за интелектуален и идеологически провал.

- А къде е провалът в десницата?
- Провалът на фалшивата в действията си, а не в помислите си десница вече се случи в България и старите десни партии са на изчезване. Това е голям урок за БСП. Когато партия не предлага бъдеще на нацията, а само припомня миналото с цел да я разделя, накрая всичко се разпада до индивидуални перспективи и хората, които тази партия представлява, отиват другаде.

- Последните социологически проучвания показват, че Реформаторският блок набира подкрепа, коментира се, че той вече е трета политическа сила. Как гледате на такива твърдения?
- Реформаторският блок засега е много повече намерение, отколкото политическа реалност и стратегия за развитие на десницата. Нека да не се сърдят, но партиите там все още приличат на Ноев ковчег в политическия смисъл, на формации, които са се обединили само и единствено заради заплахата от изчезване и заради желанието на няколко десетки души в политическите им ръководства да не загубят общественото си влияние. От друга страна, тези партии имат избиратели, които вярват в тях, затова трябва да бъдем почтени към избирателите и да зачитаме политическите им пристрастия. Реформаторският блок за момента изглежда обречен на партньорство.

- С кого, как го виждате това партньорство?
- Първо, вътре помежду си и после с ГЕРБ. Евентуалният успех е свързан с две неща. Първото е отказ от претенциите за изключителност, които имаха партиите в него преди изборите. Точно тези неадекватни претенции ги доведоха до жалки изборни резултати. И второ, успехът на Реформаторския блок преминава през разбирането, че те са по-малкият партньор - поне засега, в бъдещо десноцентристко управление. За съжаление обаче те се държат като група хора, които си представят политическото бъдеще по странен начин - мислят, че ГЕРБ ще си отиде и ще повтори съдбата на НДСВ, а те ще заемат мястото му. Това е много наивна представа за политическите процеси в България през следващите години.

- Възможни ли са действия заедно на Реформаторския блок и ГЕРБ? Това не е ли единственият шанс да свалят БСП от власт?
- Не мисля, че двата субекта са започнали да си партнират. От въпросния блок скърцат със зъби на ГЕРБ, изтъкват различията си и изглежда като да поставят условия. Капацитетът на Реформаторския блок прилича на капацитета на българската нация - ужасно е разпилян и не е интегриран около ясно разписан проект. Обратно, в ГЕРБ има нещо, което е полезно за тази партия. Там има много ясно политическо лидерство и се знае кой носи отговорността.

- Какво е предизвикателството пред ГЕРБ?
- Докато е в опозиция, да работи здраво в парламента и да се превърне в традиционна политическа партия. Това не се случи с НДСВ. И Реформаторският блок, и ГЕРБ са в много интересна ситуация - те реално могат при добро партньорство, без да бързат, да дойдат на власт на следващите избори. За пръв път обаче, ако искат да спечелят избори, те трябва да създадат десноцентристко управление, не въз основа на механичното накланяне на махалото от ляво на дясно. Това трябва да стане въз основа на предварително очертани приоритети за развитието на нацията, които хората да подложат на гласуване и на одобрение.

- Кой има нужда повече от другия - Реформаторският блок от ГЕРБ заради масовката и електоралната подкрепа или ГЕРБ от сините заради моралната легитимация?
- Никой няма нужда от другия по принцип! Ако ГЕРБ и Реформаторският блок обаче тръгнат към сериозно партньорство и предизвикат позитивни обществени очаквания, такова партньорството би било много силно  и ще прилича на това между германските десноцентристки   партии. Обратно, ако си говорят, защото няма как да не си говорят, и ако между тях си личи зле прикрито нехаресване и притворство, тогава нищо добро не ни чака, особено Реформаторския блок.

- Хората на площада как биха се отнесли към подобен съюз?
- Днешните активни протестиращи вече са прекалено малко, за да калкулираме тяхното одобрение или неодобрение като значим политически фактор. Важно е какво мислят тези хора, които всеки ден ходят на работа, водят децата си на училище и дърпат нацията напред. Те са станали много резервирани към политиците, трудно дават гласа си, а още по-трудно симпатиите си на когото и да било.

- Рационален ли е политическият процес?
- За съжаление не виждам рационализация на политическия процес. Обратно. Той се фейсбукизира, превръща се в дърдорене и политическите играчи продължават да се държат като в телевизионно риалити, т.е. говорят повече за себе си и по-малко за решенията, които са необходими на обществото.
- Доколко формацията БАСТА ще успее да привлече към себе си вътрешно недоволните от ГЕРБ и как това ще се впише в общата картина на партията на Борисов?

- Колкото всички други отцепили се формации, например отцепниците от ДПС през годините, успяха да постигнат нещо значимо.
- Какви грешки правят управляващите?
- Те отдавна прекалиха с дразнещите назначения и уволнения. От друга страна, когато дойдеш на власт, имаш право да прилагаш собствен подход. Те обаче правят друга грешка в момента. Почти 3 месеца живяха в режим на оправдание, притиснати от мащаба на първоначалните протести. Сега обаче започват да се държат като победители, все едно те са победили протестиращите. Слабостта на протеста в последните дни се тълкува в редиците на БСП и ДПС като политически успех. Това е много грешно виждане което граничи с арогантност, което би коствало много на управляващите. Идеята, че си победил обществото в нещо, докато си на власт, е начало на края за всяко управление.

- Тежи ли си на мястото президентът Плевнелиев?
- Плевнелиев направи изключително груба грешка, когато преди няколко месеца подскочи и каза: „Оттеглям доверието си от правителството.“ Това беше много наивно и показа, че той е далеч от политиката като сфера на дейност. Опитен политик в тази ситуация би изсипал тонове огън и жупел срещу когото прецени, но не би изказал такова крайно съждение.

- Оттам ли идват проблемите на президента днес?
- Проблемите на Плевнелиев днес са резултат от прибързаното му изказване тогава. Не може да си оттегляш доверието от когото и да било, ако съзнаваш, че си президент, който представлява цялата нация. Беше груба грешка. Не искам да се нареждам до яростните му критици, нито пък съм от феновете му. Смятам само, че като президент той е длъжен да търси консенсус и да обединява. Предишните президенти Петър Стоянов и Георги Първанов, всеки от своята идеологическа позиция и от вижданията си за света, успяваха много по-добре да се справят. Колкото и да са ги харесвали, от дистанцията на времето се вижда, че те не са изпадали в подобни позиции като г-н Плевнелиев и затова тежаха в институцията. Г-н Плевнелиев ще бъде държавен глава още няколко години и е добре да подобри диалога си с правителството. Не е добре да имаме изолиран президент - „отстреляна патица“, ако използваме американския жаргон.

- Очертава се огромна бездна между обикновените граждани и т. нар. елит, който пък го играе обиден. Доколко опасно е страненето на интелектуалците от народа?
- Свикнали сме да се мразим. Лесно изпадаме в позиция, да мислим, че сме много важни, но недооценени. Не прави изключение и т.нар. интелектуален елит. Когато той се чувства недооценен, неусетно започва да „мрази“ хората. „Мразя“ е силна дума, но когато политиците и интелектуалците мразят народа си, това води до лоши времена за всички. Когато обществото показва презрение към елита си, това също е много лошо. Всъщност не е добре да делим нацията на елит и обикновени хора и да слагаме етикети „първо качество“ и „второ качество“ на когото и да било. Необходимо ни е повече смирение в мисленето и действията, иначе не ни чакат добри дни. 

(в. Преса, печатно издание, брой 254 (605) от 18 септември 2013)